За да не тръгнем по румънския сценарий, е добре да се отмени правилото за индексиране на доходите с 10% всяка година. И да не ядем дълговете, които вземаме, защото те заместват вдигането на данъци, но само временно, казва финансистът и член на Фискалния съвет

Още акценти от интервюто пред Румяна Денчева за "24 часа":

Ефективността от това, което правиш, трябва да се случва първа, а след нея да вървят и доходите, и цените, ако е обратното, се минава през кризи

Властта се държи по нелогичен и неструктуриран начин

Един бюджет не е да плаща заплати и пенсии, а да предлага повече услуги на добра цена. Ако само се говори за доходи, спира да си върши работата

- Не знам дали еврото ще вдигне инфлацията, но очакванията за него вече го направиха. Това очаквано ли беше, г-н Дацов? И неизбежно ли беше?

- Естествено, че е очаквано, пише го във всеки учебник по икономика. Икономиката е една много социална наука, много от нещата се базират на поведенчески решения. Когато хората вярват в нещо, дори да не го съзнават, те променят нагласите и поведението си и се случва. А ние имахме дълга кампания срещу еврото, пълна с много внушения, така че дори само тези внушения нямаше как да не предопределят натиск върху цените. Дори и без кампания “срещу”, когато предстои някаква промяна, хората се чувстват неуверени, имат страхове.

- Очаквате ли трусове с цените около въвеждането на еврото?

- Ако кабинетът се държи уверено и спокойно, не очаквам никакъв апокалипсис около въвеждането на новата валута. Нека не прекаляваме с извънредно законодателство, икономиката ни е стабилна.

- Ясно е, че тези страхове диктуват едни или други движения на цените, но има ли противоотрова и каква е тя?

- Пазарът - универсална рецепта. Дори и да има малък натиск, пазарът ще го коригира. Стига да не му се пречи.

- Извънредните мерки, които кабинетът предложи, а парламентът вече гласува - разширяване на правомощия на контролни органи, жестоки глоби, ще свършат ли тази работа, или напротив?

- В пазарна икономика да говориш за необосновано вдигане на цени и за спекула, е принос към науката. Бих се съгласил хора, които са необразовани или нямат никакъв опит, да говорят в такава посока.

Но когато това се случва на доста високи държавни нива, е обезпокоително. Имаме много дълго време стабилен, фиксиран курс на лева към еврото. Има установено ниво, няма корекции, които се случват в движение, както в други икономики. Дори и да има този малък натиск, в рамките на два месеца ще се коригират нещата, ще се обърнат в обратната посока с компенсация. Няма никаква икономическа причина да се очаква нещо различно. Изненадан съм защо страната, която е работила “за” еврото, има поведението на хората, които работиха “против”. Няма нужда от паника, властта се държи по нелогичен и неструктуриран начин.

- Бе въведен таван на цените, на което бизнесът остро реагира. Ще проработи ли тази мярка?

- Никой не е победил пазара. Никой. В основата на работата на пазара е базовото нещо, че не може да има ценови контрол. Именно защото пазарът чрез цените намира равновесна точка. Ако административно коригираш цените, ти изземваш функциите на пазара и създаваш условия за дисбаланси. Ако погледнем други държави, има го и при тях. Защо обаче копираме мерки, които не са проработили? Защо вместо от Хърватия не се научихме от една Латвия, където всичко мина толкова гладко, че дори не се разбра какво се е случило? Защото дори самото говорене на държавата предизвиква натиск върху цените. На всичкото отгоре с високи глоби се дава възможност да се унищожи един бизнес и това да зависи от чиновници. Нито една от тези институции, на които сега разширяваме правомощията, няма функции за влияние върху цените.

- Колкото по-богати ставаме, цените ще растат, защо не успяваме да наложим това правило до степен да бъде прието и разбрано. Всеки иска по-висока заплата или пенсия, но роптае против цените, които са ги калкулирали.

- Конвергенцията е процес, при който се доближаваш до средното ниво на качеството на живот в една общност. Гледат се БВП на човек от населението и ценова конвергенция. Би трябвало да е ясно, че икономика, цени, доходи са обвързани. За да можеш да потребяваш повече, трябва да си по-ефективен. Тя трябва да върви напред, а не да е следствие. Когато е обратното, се минава през кризи.

- Свикнахме да искаме от политиците, а те да ни го дават, че инфлацията и доходите са обвързани.  Производителността ни, или ефективността от труда ни, някак я неглижираме.

- Опитът показва, че хората наказват политици, които искат реформи. Защото обикновено правилният начин минава през реформата, която е промяна по същество. Аз гледам на съпротивата на еврото като съпротива срещу промяната. Хората са консервативни и не гледат с добро око на каквато и да е промяна. Няма как обаче да се получи нещо, докато не разберем, че ефективността от това, което правиш, трябва да се случва първа, а след нея да вървят и доходите и цените.

- В средата на годината пак се чуват гласове, че приходите драматично изостават спрямо плана. Дефицитът вече е над 2 млрд. лв. Какво следва - Румъния?

- Спрямо какво изостават? Ако е спрямо плана, то е изоставане от нещо, което някой някъде е решил, че трябва да се случи. И невинаги има връзка с икономиката, която, слава богу, е добре. При приходите дори има подобряване.

- Да, но от залагането на едни приходи зависи правенето на едни разходи, тогава как решаваме тази дилема? За да не поемем по румънския сценарий.

- То е ясно как се удържа. Неяснотата е дали някой ще направи правилните неща. Ясно е, че разпуснатата политика от последните 4 години доведе ситуацията дотук. От доста време се опитвам да кажа, че бюджетът не е създаден да плаща заплати. През бюджета се предлагат услуги. Самият процес на бюджетиране трябва да е такъв, че да се предлагат все повече услуги на добра цена. Ако само се говори за пенсии и заплати, бюджетът спира да изпълнява основни свои функции. Какъв е смисълът от държавна администрация, изобщо от бюджетни служители, ако не да предоставят услуга? Доходите трябва да са свързани с това кой какво прави и дали го прави ефективно.

Ръстът на доходите започна да се случва автоматично, въведохме правила да вдигаме доходите с 10%. За мен знак дали кабинетът ще се опита да направи работещ бюджет за догодина ще е именно прекъсването на този автоматизъм за вдигане на доходи.

- Като споменахте чиновници, очаквате ли да се намери кабинет, който да реши те сами да си плащат осигуровките, а не държавата? И да намали числеността им най-накрая?

- Като количество на т.нар. чиновници не мисля, че се налагат особени решения. По-важен е общият размер на заетите в бюджетната сфера. При 8 млн. население бяха 440 хил. бюджетни служители. Естествено е, че при 6,5 милиона жители вече у нас може да се мисли за по-малък брой на заетите в тази сфера. Свободно може да бъде намален броят с 50-60 хил. души, което не е лесен процес. А това дори е вредно - бюджетът да наема все повече хора и да конкурира частния сектор с изпреварващи доходи в бюджетната сфера. Ако искаме да си оздравим пазара на труда, а това е нужно, има други резервоари, като например хора, които никога не са работили и нито учат, нито работят.

Що се отнася до въпроса за осигуровките, само по себе си това са вътрешни трансфери. Т.е. не решава друг проблем, освен равнопоставеност. Дори и вътре в самата бюджетна сфера, където има хора, за които държавата плаща, и такива, за които не плаща. От гледна точка на бюджета не би променило нещата.

- Все плачем, че си пренебрегваме капиталовите програми. Защо се получава така, че те обикновено не се изпълняват?

- Аз не бих казал, че те се пренебрегват, дори напротив - повечето скандали са около тях. Въпросът е, че поради липсата на планиране правилата са субективни. Капиталовото бюджетиране предполага отговор защо там инвестираме, как това се отразява на останалите, каква е ефективността му. Друг е въпросът, че има недостатъчен капацитет на администрацията да прави нещо по-сложно. Затова капиталовите разходи най-лесно се жертват.

А ако погледнем структурата на БВП, ясно се вижда, че ефективността е ниска. Под 2% е потенциалният растеж на икономиката ни, като ни трябват поне 4%. А това минава през инвестициите. Нужни са 20-25% средно ниво на инвестиции.

- Притеснява ли ви, че продължаваме да живеем назаем, въпреки че лихвите стават все по-благоприятни?

- Естествено. Това е следствие от фаворизирането на доходите и поддържането на дефицитите. Трябва да е съвсем ясно, че дефицитите винаги водят до дълг. А с дълга създаваш дисбаланси, които обираш с по-висока инфлация.

И да не забравяме, че винаги може да се стигне до това да ти отказват заеми. Дори Румъния щеше да си продължи по стария начин - със заеми, но в един момент нивата станаха високорискови и пазарите отказват да ги финансират. Ако продължим така, ще тръгнем по същия път. Имаме проблем вече да поддържаме дефицит от 3%. Дългът е нещо вредно, защото изкривява реалното усещане и позволява политически манипулации. С него е окей, но за кратко. И се лъжат хората, че няма да се вдигат данъци. А то е изместено от вземането на дълг, но е временно.

- За да не тръгнем по този сценарий, кое е най-бързото решение?

- Да се върнем към воденето на секторни политики. Към програмното бюджетиране. Защото промени, които само водят до допълнителни разходи, не са реформи. Като се започне от отмяна на правилата за вдигане на доходите всяка година до свиване на дефицита. Дори можем да го задържим, но да не го ядем. И да си припомним една стара добра практика- да се създаде фонд за структурни реформи. Защото реформите изискват пари. Прогнозирам, че ще приключим годината с 3-4% дефицит и ще останем малко под разрешения в еврозоната.

CV

Роден е през 1965 г.

Завършил е УНСС със специализации по макроикономика

Заместник-министър на финансите в два кабинета - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев

Инициатор и координатор е на въвеждането на програмното бюджетиране в България

Втори мандат член на Фискалния съвет