Язовирът, потопил Бургас и Камено, не бил източван заради риба
Родителите на собственика не са случайни хора - бащата е бивш директор на строителна дирекция в община Камено, а майката - общински съветник от БСП
Язовирът “Чотората” край село Трояново е една от възможните причини за водния ад в Бургаско.
Започна проверка дали голямата вълна, потопила Бургас и Камено в нощта срещу 25 октомври, е дошла оттам.
За скъсване на стената и преливане съобщи пред “24 часа” в четвъртък кметът на Камено Жельо Вардунски. Така той потвърждава версията на бургаския кмет Димитър Николов в деня на потопа, че приливната вълна вероятно е дошла от частните водоеми в Трояново.
Собствениците на язовир “Чотората” не са случайни хора в региона. Управител на фирма ДИЕ ЕООД е Димитър Мутафов. Той е син на Димчо Мутафов, бивш директор на строителната дирекция в община Камено, и на д-р Елена Димитрова, общински съветник от БСП в Камено.
Собственикът на капитала в ДИЕМ не бе открит, но бащата се зае със защитата на семейния бизнес. Димчо Мутафов отрече пред “24 часа” водоемът да е причинил високата вълна.
“Язовирът наистина преля, но изтеклата вода е в друга посока - към Желязково, което не е пострадало (по-надолу от него са опустошените Ливада и Тръстиково - б.а.). Освен това не може да се образува такава приливна вълна. Стената се е скъсала, но тя е от земна маса”, заяви Мутафов.
Добави, че язовирът не е изпуснат преди дъждовете, тъй като в него имало риба, която изтекла в близката река.
“Да не говорим, че метеоролозите сгрешиха с прогнозите си. Никой не говореше за количества над 100 л/кв. м. Водата дойде изведнъж, нямаше какво да се направи”, добави Мутафов.
Яз. “Чотората”
е с обем от
100 хил. кубика,
но не фигурира в списъка на областния план за защита при бедствия на потенциално опасните язовири. Като такива в документ от 2012 г. е посочен най-големият “Трояново” и още 3 малки, но не и “Чотората”.
Според главния инженер на “Напоителни системи” ЕАД - Бургас, Славчо Чалъков “Трояново” бил в изправност и нарочно не го пълнели от зимата и в момента бил на 1/4 пълен.
“Което означава, че до приливника има още 3,1 м и може да поеме още един такъв дъжд”, обясни инж. Чалъков.
“Няколко са язовирите със скъсани стени в региона, но те не са в списъка с потенциално опасните”, заяви Кирил Войнов, главен директор в агенцията за метрологичен и технически надзор, който се включи в огледа на засегнатите села заедно с министрите на МВР Валентин Радев, на МРРБ Николай Нанков и на екологията Нено Димов. Проверката на място установила, че огромното количество дъжд е препълнило иначе сухия яз. “Чанаджик 1” край с. Трояново.
“Голямата вълна го пълни, прелива и скъсва стената, но обемът му е около 20 000 куб. м и не е сред потенциално опасните. Оттам водата отива в “Чотората”, чието ниво се поддържа на 5 м под котата на короната. Пълни го и заради водите от целия водосборен район основният изпускател се запушва с наноси. Прелива през стената и самата вода започва да изяжда язовирната стена. Преливникът е здрав, но се къса стената. Там има дежурен, който е подал сигнал около 2 ч в сряда”, обясни Войнов. В края на тази седмица е трябвало да се извършат планови проверки на язовирите в областта.
“Преди месец са направени предписания за всички язовири , които се наблюдват от агенцията по метрологичен и технически надзор. Дали са изпълнени предписанията, предстои да видим”, каза министър Радев.
Върви и проверка дали е имало неконтролируемо изпускане на някой от язовирите или ненавременна реакция от страна на стопаните им, както твърдят хора от най-пострадалите села в Бургаско.
27 са микроязовирите в община Камено, но според кмета Жельо Вардунски 10 от тях са в критично състояние и трябва да се бракуват. Според него за тези язовири трябвало да се грижи държавата, тъй като общината не успявала да се справя с тежката им поддръжка.
Междувременно се разбра, че системата за ранно оповестяване в Бургас, която бе въведена през мандата на Димитър Николов, е
спасила много
човешки животи
в деня на потопа
“Благодарение на нея се разминахме без жертви”, коментира бургаският кмет пред “24 часа” по повод упреците от БСП, че не е задействала. Системата, която отчита ускорено покачване на водата, е сигнализирала за повишените нива в района и час след това общински служители са евакуирали от домовете им в Равнец 70 души, преди да е дошла пожарната.
“Ако имаше такава в Камено, можеше да се размине и без жертви”, коментира Димитър Николов. Той внася извънредна докладна в общинския съвет за допълнително подпомагане на пострадалите от потопа с пари от общинския бюджет освен помощта от държавата.
В село Черни връх бе подновено издирването на 65-годишната Стоянка, отнесена от водната стихия. Тежко остава състоянието на 67-годишния мъж Димитър, който бе спасен, но изпадна в кома и е в болница.
Останала без дом в Равнец: Детето падна в тинята, пищяхме за помощ
ТОНИ ЩИЛИЯНОВА
“Спяхме, когато водата се качи до прозорците - над 1,20 метра. Като дойде вълната, изпуснах малката от ръцете - тя е на 3 г. Разпищях се, баба почна да се търкаля в калта да я търси. Викахме за помощ, но никой не дойде, защото имаше много вода. Детето ревеше, накрая сами успяхме да излезем. Мъжът ми изкара сина ни, който е на 5 г. Дрехи, лични карти - всичко остана под водата”, разказва 27-годишната Албена Панайотова от Равнец.
“Изведнъж дойде водата. Хванах едното внуче на 4 г. за ръка, ама като отворих вратата, водата ни грабна. Малкото взе да плува нагоре-надолу, като овца го въртеше водата, помислих си, че умира. Хвана се за мрежата и си виках: “Господи, къде си? Отърви ми децата!”. Комшии ни помогнаха, прибраха ни голи. Сега децата са болни”, допълва 64-годишната Галя Арабаджиева.
Бургаското село Равнец бе едно от най-сериозно пострадалите при невижданите порои през нощта на 25 октомври. В четвъртък 5 семейства от селото бяха настанени временно в Бургас, докато къщите им бъдат възстановени. Една от махалите в ниската част буквално е потопена, а дворовете и къщите са пълни с тиня.
“От 9 ч започнаха работа две комисии - битова и строителна. Специалистите описват къща по къща. Днес и утре ще са тук, още не мога да кажа цифри”, коментира кметът на Равнец Христо Колев. Според него основната причина за бедствието е огромното количество дъжд, който се изля в региона.
В четвъртък по обед в Равнец бе погребана 84-годишната Йорданка Панайотова, открита мъртва в двора си. Жената живеела сама, намерили я внуците, които дошли да проверят как е баба им след потопа. Йорданка е открита в двора, но суха. Тя не се е удавила, а е получила инфаркт, най-вероятно от преживения стрес. Погребани бяха и другите две жертви на водния ад - възрастен мъж от село Полски извор и старица от село Ливада.
Синоптиците невинни: обясниха защо сложили червения код - много опасно чак в сряда сутрин
От петък учените следели циклона, но в неделя имало по-достоверна информация
ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА
Кой носи вината за голямото наводнение? Според Цветан Цветанов това може и да са синоптиците, които не сменили навреме кода за предупреждения от жълт на червен - "времето е много опасно". Вместо в понеделник или вторник, когато заваляло, метеоролозите обявили червения код в сряда на 25 октомври.
Директорът на Националния институт по метеорология и хидрология на БАН проф. Христомир Брънзов обясни детайлно какво са правили неговите служители в тези фатални за Бургаска област дни.
“Следим процеса от 20 октомври, петък. Той беше доста сложен и числените модели даваха различна траектория на този средиземноморски циклон и оттам различни места, на които може да има интензивни валежи. дори първоначалните ни очаквания бяха за интензивни валежи в Родопите и в Северозападна България”, разказа проф. Брънзов.
В неделя вече имало възможност за по-достоверна прогноза. В 20 часа на 23 октомври оперативните структури на института са били преведени в екстремен режим на работа, което означавало усилване на синоптичните екипи с опитни специалисти за ранно предупреждение, задействане на областните структури, свързване със съответните областни щабове, с “Гражданска защита”.
В 12 часа на 23 октомври институтът е обявил оранжев код за 16 области на Централна и Източна България, което означава валежи от 35 до 60 литра на квадратен метър за 24 часа. За останалата част от страната обявили жълт код. На 24 октомври за известно време в института е имало технически проблем с комуникациите.
“Защото нямаме специалист, при стартова заплата от 500 лв., IT специалист да намерите просто е невъзможно. Въпреки всичко към 13 часа системата беше оправена и обявихме оранжев код за областите Ямбол, Хасково, Бургас и Кърджали и за още 10 области сме обявили жълт код”, уточни проф. Брънзов. Сутринта на 25 октомври сменят кода на червен, защото вече има големи максимални количества валеж, измерени в Бургаска област - в Езерово 156 литра на квадратен метър, в Граматиково - 140, в Кости - 75, в Карнобат 174.
“Поради натрупаното количество валеж за тези дни колегите сменят кода на червен, за да обърнат още по-сериозно внимание на гражданите и на властите. Защото валеж, продължавайки трети ден, може да предизвика беди”, допълни проф. Брънзов. Тази информация се изпраща до “Гражданска защита” и до Министерството на околната среда и водите.
Какво означават цветните кодове на метеоролозите?
“Без опасни явления” означава зеленият код. “Времето е потенциално опасно” показва жълтият. Оранжевият предупреждава: “времето е опасно”, а червеният: “времето е много опасно”.
Българските синоптици събират прогнози и данни от много места, имат достъп до глобалните числени модели, има два в България - френският е “Аладин”, WRF, който е американски и е с висока резолюция.
С американския модел смятат два на два километра на територията на страната и правят числена прогноза за следващите 3 дни. Отделно се получава сателитна информация.
Кодовете са регламентирани на базата на последствията за страната при различни видове екстремни метеорологични явления - високи температури, валежи, силен вятър. Те са различни за тези класове. Като се щракне върху интерактивната карта на института, става ясно какво точно означава кодът.
“Институтът си е свършил работата. Не съм недоволен от работата на нашите синоптици”, категоричен бе началникът на метеоролозите.
1 млн. лева отпусна Министерският съвет
1 млн. лв. за аварийното разчистване на щетите и първоначална помощ за пострадалите ще отпусне Министерският съвет. Това са решили премиерът Бойко Борисов, вицето му Томислав Дончев и финансовият министър Владислав Горанов.
Тепърва обаче започва задвижването на процедурата за извънредната помощ
400 хил. лв. ще бъдат дадени на Бургас, а 600 хил. лв. на община Камено.
След оценката на щетите от наводнението ще бъдат дадени и допълнителни средства от бюджета за бедствия и аварии, казаха от правителствената пресслужба. На срещата Дончев, който като вицепремиер е и председател на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, докладвал, че до края на годината в бюджета за непредвидени разходи остават над 2 млн. лв.
Имало обаче възможности и подпомагането да стане по други програми на бюджета, обясниха от правителствената пресслужба. (24 часа)