Супермерцедесът от Хитлер качвал до 160 км в час, имал платформа, с която изглеждал с 13 см по-висок, когато поздравява масите.

Мощността на подарената на цар Борис кола е 200 конски сили, двигателят е 7,7-литров и с 8 цилиндъра.

Подареният мерцедес бенц 770К пулман със своите 200 конски сили и 7,7-литров, 8-цилиндров двигател, е най-мощната машина за времето си. Самият Хитлер е имал почти същия автомобил.

Разликата между неговия и този на цар Борис Трети е минимална. За нациста, естествено, е била изработена лимузина, която е вдигала по-висока скорост. И освен това специално за мъжа с малките мустачки е била монтирана платформа на височина 13 см от пода, за да може да изглежда по-висок, когато поздравява множеството при посещенията си в градовете на Третия Райх. Под тапицерията е съществувало и скривалище за пистолет "Лугер".

Фюрерът е поръчал подобни коли за крале от своята коалиция, една от които е тази за цар Борис Трети. Идеята за бронирания супермерцедес е на шофьора му Ерих Кемпка, който лично наблюдавал процеса на производство в завода. Хитлер отказвал да се качи на звяра, докато на едно от посещенията му в Мюнхен човек от тълпата не се опитал да го убие. Оттогава се качвал само на 770К пулман. Моделът бил любим на много други държавни глави.

"Всички лидери от Оста Рим-Берлин-Токио са харесвали лимузината на мерцедес, модел 770К, със 7,7-литров двигател, вкл. императорът на Япония Хирохито (който си е поръчал 7 бронирани коли от по-стария модел през 1932 г.), цар Борис, албанският крал Зог, кралят на Египет Фарук, испанският ген. Франко, премиерът на Норвегия Видкун Куислинг, унгарският адм. Хорти и бившият кайзер на Германия Вилхелм ІІ, пише британският в. „Телеграф”.

Херман Гьоринг също е притежавал такъв мерцедес. Бронираната машина на цар Борис Трети е била с четири врати и 2 седалки. Лимузината е харчила бензин зверски - по 27 литра на 100 км, а мощността й е пословична за съвремието си, свидетелства в книгата си Сава Джеврев за пулмана.

"Вдигал съм 100-110 км, просто нямаше къде да го карам по-бързо", пише шофьорът на царя. Според него мерцедесът е могъл да вдигне до 160 км в час - това е бил пределът, посочен върху таблото. А този на Хитлер – до 180 км в час. Скоростната кутия е петстепенна. За времето си лимузината е имала най-модерните удобства. Двойно действащите хидравлични амортисьори намалявали действието от неравностите по пътя, а антивибриращи блокове, захванати на предните пружини, спирали биенето на предните колела. Резервните гуми са върху предните калници.

Таблото е централно разположено и е изработено от полирано дърво. Приборите включват километраж, разграфен до 160 км/ч., който отчита още изминатото разстояние, оборотомер, часовник, термометър за градусите на водата, прибор за налягане на маслото, количеството гориво и комбиниран ампер и волтметър. Клаксонът се задейства от кръг във волана, в центъра на който е вграден лост за регулиране на горивната смес, момента на запалването и овърдрайва. Отварят се само предните прозорци.

Звярът е бил дълъг 6 метра, широк 2,07 метра и е тежал около 5 тона. Колата не е имала проблем да се задвижи, но заради извънредно голямото тегло спирането е било затруднено. Подаръкът е поръчан под номер 399787. Шасито е номер 15006/0014, а номерът на двигателя е 150005/0014.

Страничните стъкла са дебели 5 см и са 5-слойни, но това не им е пречело да се спускат и вдигат лесно. Вратите, подът и покривът са подкрепени със слой, дебел 1 см, от стоманени пластини. Резервоарът за горивото и дори и гумите също са били бронирани.

Вратите се затварят с електромагнит и могат да се отключат само отвътре.