Пред семейството си споделял, че иска да сложи край на живота си.

Живков не харесвал първия секретар в Пловдив, който критикувал БКП.

През 1989 г. спрял напиращите да нахлуят в Партийния дом.

Пантелей Пачов бе много чист човек. Корупцията му беше чужда. Отиде си огорчен от краха на идеите, на които посвети живота си. Възмущаваше се, че БСП като наследница на БКП се е превърнала в “дребно-буржоазна социалистическа партия”, както я определяше. Коварната болест преля чашата на търпението му.

Това казват за последния първи секретар на БКП в Пловдив негови съратници от близкото минало. Пачов се самоуби в дома си в града на тепетата със стар боен пистолет Astra Unceta от миналия век. Жена му Етел го открила с огнестрелна рана в главата на пода на банята. До нея и децата им е оставил прощално писмо.

Съпрузите имат син и дъщеря, която живее във Франция. “Фамилията бе изключително сплотена. Етел е от Рига. С Пантелей се запознала по време на следването си в Москва. Там той е завършил Института за стомана и сплави. Завърна се в България заедно с любимата”, разказват приятели на Пачови. Според тях бившият първи в Пловдив се е застрелял от обич към близките си.

Не искал да им тежи. Открили му рак на дебелото черво, лекувал се, но без успех. В последните 3 месеца състоянието му се влошило. Изписали го от болницата с разсейки.

“Пред семейството си е споделял, че иска да сложи край на живота си”, коментират разследващите. В районната прокуратура е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за склоняване към самоубийство, както е предвидено в закона при подобни случаи. Най-вероятно делото скоро ще бъде прекратено, тъй като от предсмъртното писмо става ясно, че Пачов сам е взел фаталното решение, а и по тялото няма следи от насилие.

В квартала, където живее от години, са потресени от смъртта му. Съседите изпитват респект към него заради миналото му на партийно величие, но Пантелей нямал такова самочувствие. Спирал се и разговарял с хората, интересувал се от проблемите им и дали може да помогне. Тъй като винаги бил усмихнат и приветлив, комшиите не предполагали, че страда от онкозаболяване.

Всеки ден го виждали да излиза с найлонова торбичка, за да пазарува. След обиколка по магазините сядал в Цар-Симеоновата градина да почине. Понякога сам, друг път със стари партийни другари, с които обсъждал ситуацията у нас.

“Въпреки че бе вече на възраст, продължаваше да повишава политическата си култура. Четеше много, цитираше мисли на известни бивши и съвременни наблюдатели на обществените процеси”, обяснява Георги Господинов, секретар на една от партийните организации в Пловдив. Той е работил дълги години с Пантелей Пачов в БКП. По думите му бившият първи под тепетата бил разочарован от сегашната действителност и от младите партийци на ръководни позиции в БСП, които не се отнасяли с уважение към него.

“Това си е български синдром. Всеки у нас си мисли, че като отиде на някой висок пост, от него започва летоброенето. Разумът отстъпва място на кариеризма”, коментира Господинов.

Самият Пачов, докато оглавявал градския, а след това и окръжния комитет на БКП в Пловдив, давал шанс на младите да се докажат и ги издигал.

“Беше човечен, отнасяше се с внимание към обикновените работници. Голям радетел бе за изграждането на филиали на институти в града. Наблягаше на модерната индустриализация. Имаше идея да се направи мащабен научен център в Родопската яка – там, където сега никнат един след друг палати на богаташи. Времето в управлението обаче не му стигна”, казват негови съратници.

Те твърдят, че Пачов бил недолюбван от висшите партийни функционери, тъй като имал куража да казва истината. Това му носело проблеми, неприятности и затруднения в работата. За разлика от предшественика си Иван Панев, който използвал силови методи, Пантелей бил фин в отношенията както с работниците, така и с интелигенцията.

“През ноември 1989 г., когато започна “синята вълна”, единствен той от тогавашните комунистически ръководители отиде при протестиращите в Пловдив. Успя да спре нахлуването им в партийния дом. Притежаваше качества на политик за разлика от други, които само тупаха по масата и искаха да се изпълняват нарежданията им ”, припомнят старите му другари.

Заради различния си подход и смелостта да критикува Пачов не бил сред любимците на Тодор Живков, въпреки че бил в Политбюро. Самият той също не одобрявал комунистическия диктор и участвал в десетоноемврийския пленум за свалянето, където се изказал срещу него.

След демокрацията последният първи секретар на БКП в Пловдив преживял голямо огорчение, тъй като го обвинили, че заедно с бившия шеф на милицията ген. Запрян Калудов и червения функционер Петър Георгиев са направили 3-етажна кооперация в Пловдив. Последвали проверки с какви пари е вдигната жилищната сграда, но далавери не били открити.

За Пачов, който докрай останал честен, атаките били болезнени. Близки до него твърдят, че за разлика от други партийни величия той не се е възползвал от високите си постове – бил е дълги години зам.-директор на завода за пищещи машини “Марица”, партиен лидер и член на Политбюро.

Не се облагодетелствал и останал само с апартамента в кооперацията на ул. “Г. М. Димитров”. Сградата е в центъра на града, на метри от Военния съд. Магистратите там първи разбрали за самоубийството на Пачов, след като видели полицейски коли и криминалистична лаборатория. Много от съдиите познават бившия червен лидер, за когото говорят с уважение.

Заради принципните му позиции правителството на Андрей Луканов го избрало за български представител в комисията по закриване на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), в който членували държавите от Варшавския договор. Пачов се справил с мисията, а след това се пенсионирал.

“В последно време се беше капсулирал и изолирал. Имаше определен кръг от хора, с които комуникираше. Обръщал съм се към него за съвети, тъй като бе капацитет и е дал много на партията както на местно, така и на национално ниво. Винаги е бил отзивчив”, споделя председателят на БСП в район “Централен” в Пловдив Тодор Стоилов. Пачов е членувал в същата структура. Наскоро бил избран и в организационния комитет за отбелязването на 125-годишнината от създаването на градската партийна структура.

Бившият първи под тепетата сам съобщил на другарите си, че има здравословни проблеми, без да уточнява какви. Уверил, че ако се подобри, ще се включи с предложения за честването на юбилея. На последните сбирки не присъствал. Съпартийците му са шокирани от трагичния му край. За тях решението му да сложи край на живота си, за да не мъчи своите близките, показва сила, а не слабост.

За трагичната съдба на негови роднни - четете в хартиеното издание.