Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Смъртта на Евтушенко ме върна в Краснодар преди 29 г., когато гледах и слушах за теми табу в България

Кончината на големия руски поет Евтушенко ме върна 29 години назад – в далечното лято на 1988 година. СССР, Краснодар – "Всесоюзный сбор секретарей школьных комсомольских организаций с участием представителей молодёжных организаций социалистических стран“.

Представлявах новосъздадения Съвет на средношколската младеж към ЦК на ДКМС. Съветската перестройка беше в разгара си, а аз с изумление слушах и гледах около себе си неща и теми, които в България все още бяха табу. Научихме, че през февруари същата година е реабилитиран Бухарин, през май е създадена първата в СССР ултралиберална партия Демократически съюз, а в средата на месеца е започнало изтеглянето на съветските войски от Афганистан. По този повод прочетох и стихотворението на Евтушенко ”Афганский муравей”. Текстът ме разтърси.

На 21 август на Пушкинския площад в Москва със сила беше разгонена демонстрация по повод 20-ата годишнина от участието на съветските войски в събитията в Прага. Вече бяхме в школата, гледахме репортажа, макар и кратък. по съветската телевизия и не вярвахме на очите си.

Междувременно научихме, че през същия този юни, в който със затаен дъх в България (а и в целия свят) наблюдавахме историческото подписване от генералния секретар Горбачов и президента Рейгън в Москва на Договор за ракетите със среден радиус на действие, съветската армия беше влязла в Арменската и Азербайджанската ССР, в опит да прекрати петмесечното напрежение и метежнически настроения.

Ярко съм запомнил как още първата вечер в лагера арменците и азербайджанците се сбиха жестоко за огромно изумление на нас – все още непосветените в този конфликт. Помня, че на сутринта родителите на повечето от нощните герои – висши партийни кадри, дойдоха и ги прибраха с черни волги, без да им се карат, като някои дори бяха публично поощрени за това “геройство“.

В школата прочетохме за първи път и части от публикувания само преди 3 месеца в съветски вестник роман на Борис Пастернак „Доктор Живаго", както и стихове на Анна Ахматова и Акександър Блок – немислими до момента неща.

Видяхме вестници и списания с изумителни тиражи – „Но?вый мир“ беше стигнал 2 милиона ,“Литературная газета“ – над 6 милиона, а „Аргументи и факти“ само година по-късно достигна рекорд за вестник с най-голям тираж в историята на човечеството – 33,5 милиона с повече от сто милиона читатели!

В СССР, за две нощи прочетох и „1984“ на Джордж Оруел.

Пак там научихме, че през март в Братислава се е провела първата голяма антикомунистическа демонстрация, а в Полша на 1 май са арестувани 7 представители на профсъюза „Солидарност“. Това ни разказаха нашите колеги от полската делегация, които с голяма увереност твърдяха, че с комунизма в Полша е свършено, а унгарските комсомолци още на втория ден обявиха, че в Унгария на практика Комсомолът е мъртъв и вместо на занятия ще прекарат този месец в активен отдих и почивка. Това ми звучеше абсурдно и невероятно като от емисия на „Свободна Европа“, а в устата на официални представители на „братските партии“ беше някак гротескно. Ние в България в същото време водехме дискусия – да остане ли „Д“–то(Димитровски) в абревиатурата ДКМС и е ли това култ към личността на Димитров.

Запомнил съм и още една любопитна случка – делегацията от Народна република Кампучия (така се казваше тогава бъдещата Камбоджа) беше съставена от средна ръка предприемачи – кой с фабрика за хавлии, кой с фалшиви часовници и т.н., които кой знае защо бяха останали с впечатление , че отиват на нещо като търговско изложение и носеха в себе си по една чанта с мостри. Съответно попадайки в лагер за обучение на комсомолци със строги порядки и дисциплина на втория ден разпродадоха на черно мострите и изчезнаха нанякъде, оставяйки клетия им ръководител да дава обяснения и да си скубе косите. Имаше и доста разочаровани собственици на маркови часовници, които след първото къпане се напълниха с вода. Тогава за първи път разбрахме значението на термина “азиатско менте“…

Запомнил съм, разбира се, и кубинците, които бяха на другия полюс – лягаха и ставаха със своето „Вива Фидел, вива революсион“ и бяха готови да убиват за идеалите си. Както и никарагуанците…

Бях на 17 години - сблъсъкът с една по-различна реалност от стерилния свят, в който живеех, беше доста неочакван и труден за мен!

От фейсбук