Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пратеник на Сталин унижен от най-изтъкнатия опозиционер в България МИТ: Мирният съюз бил нарочен за "превратаджийска клика".

Друга е целта. Георги Димитров го чака на печена патица по пекински, черен хайвер, деликатеси от всички краища на света, водка в кристални чаши. На ухо ще му пошепне: "Ти ще си нашият човек в София, ти ще оглавиш БЗНС... В малка България за двама ГеоргиДимитровци няма място..."
21 януари 1945 година, късно вечерта. В апартамента на Никола Петков, най-изтъкнатия опозиционер, се звъни. На вратата чакат офицер от МВР, който съпровожда съветски полковник. Последният с нетърпящ възражение глас казва, че другарят Андрей Вишински, заместник-министър на външните работи на СССР, главен прокурор и личен пратеник на Сталин, най-учтиво кани другаря Никола Петков на дружески разговор. На чист руски език нашият човек отговаря: "Никола Петков нощем спи. Никола Петков нощем с политика не се занимава. Денем има достатъчно време!"
Ягуариевич, както са прекръстили от Януариевич Вишински зековете от ГУЛаг,
изпада в ярост
Изкарва си го на вестоносеца. Съветският полковник е отпратен обратно за Москва, а оттам - неизвестно къде, за да няма свидетел на унижението на един от най-важните хора в Кремъл.
Вишински е пристигнал в София да оправи една бъркотия. Труман е нарекъл България "полицейска държава" и отношенията Вашингтон - Москва са замръзнали. Едно връщане на Никола Петков в правителството би могло да лъхне като пролетен вятър.
Това не е първият сблъсък на Вишински с Никола Петков. Първият е през октомври 1944 г. Тогава българинът не бил в опозиция. Бил е министър без портфейл. И в Москва пристигнал заедно с комуниста Добри Терпешев. Но тогава срещата била повече протоколна. Друга била целта. Георги Димитров чака Никола Петков на печена патица по пекински, черен хайвер, деликатеси от всички краища на света, водка в кристални чаши. На ухо ще му пошепне: "Ти ще си нашия човек в София, ти ще оглавиш БЗНС... В малка България за двама Георги-Димитровци няма място..." Намекът е за Г. М. Димитров. Петков отблъсква предложението за предателство. Смаян е не само от разкоша в московските дачи, но и от мизерията в столицата на "широката страна". Празни магазини, лошо облечени хора с унили лица... Добри Терпешев, добродушен иначе, му казва: "О, те сега са добре... Да ги беше видял през 1939 г.!"
Сблъсъкът на Никола Петков с Вишински става заранта на 22 януари.
"Снощи - започва разярен Ягуариевич - аз настоях за среща с мен и вие отказахте!
Как се осмелихте
да направите това?! И кой сте вие, та да се държите по подобен начин със специалния пратеник на генералисимус Сталин?!"
Никола Петков невъзмутимо отвръща: "Тъй като сте ме поканили, вие несъмнено знаете кой съм. Но като искате да оставите впечатление, че не знаете, ще ви кажа: Аз представлявам най-силната организация в България. БЗНС, организация на българските селяни, които са 85% от населението на страната. Нашата организация е демократична. Ние се занимаваме с политика през деня, а не през нощта. Нощите са за конспирации, на които сме чужди..."
Вишински кипва съвсем. Изблиците на ярост са си му характерни: "А вие знаете ли аз кой съм?!"
Никола Петков: "Разбира се. Вие сте заместник-министър на външните работи на Съветския съюз."
Вишински: "Вие трябва да се подчините на нашето решение - да влезете в състава на правителството!"
Петков: "Аз и моите приятели сме готови да го сторим, но само при условия, свързани със създаването на действително демократично правителство!"
Вишински: "Нямате право на условия! Условията, това сме ние - Москва! Задачата ви е да определите двама души за министри! Това е
нареждане на генералисимус Сталин
Давате ли си сметка какво означава това?! Аз нямам време за губене - чакам решението ви!"
Никола Петков: "Господин Вишински, аз не съм свикнал да получавам разпореждания от който и да било чужд държавник! Аз се подчинявам единствено на разпорежданията на своя народ и своята организация!"
Вишински: "Аз съм виждал такива като вас! Обаче вие не сте в състояние да се противопоставите на Съветския съюз! Много сте дребен за такова нещо - удря с юмрук по масата. - Ще приемете, няма къде да ходите!"
Никола Петков: "Не, господин Вишински... И ще се борим в името на защитата на нашите идеи и правата на нашия народ!"
Вишински казва в заключение: "Дребен сте!" (Диалогът е печатан по изданието на Български национален комитет "One of the greatest democrats all times" Washington, 1952)
Вишински няма да забрави унижението. Година и половина по-късно ще дирижира съдебната разправа с Никола Петков.

Винаги непокорен
ПРЕЗ 1941 г. в лагера "Гонда вода" са за творени над 700 души - комунисти, земеделци, сърби, румънци, руснаци, евреи.
Сред тях е и Никола Петков, както и много бъдещи функционери на БКП.
По случай Великден лагерниците получават лично от министъра на вътрешните работи Петър Габровски безценен подарък - кутия цигари с по сто къса в тях. Разбираемо е, че лагерниците се хвърлят на тях с радост. Пушачите - поради перманентния никотинов глад, непушачите, за да ги дадат на приятели или да ги изтъргуват.
Единственият, който отказва да получи кутия цигари, е... Никола Петков. "Аз царски милости не ща!" - заявява при отказа.

Смъртта на Никола Петков
В ПОСЛЕДНО време се появиха разни разкайващи се палачи. Смешно е да им се вярва.
Някой си увиснал с тялото си върху Трайчо Костов от състрадание да не се мъчи, защото бил много отслабнал и щяло да мине много време, докато издъхне. Друг някакъв описа Никола Гешев като садистичен палач, лично застрелял само ранения и чакащ царска милост Никола Вапцаров. А какво търси Гешев в Гарнизонното стрелбище - пълна простотия.
Така се случи, че съм водил разговор с палача от първите години след 9 септември. Не споменавам името му - има наследници, читави хора, които не подозират истинската му роля. Инициалите му са М. К. Сред онова, което съм чул от него, е: "Трайчо Костов умря с достойнство" и още: "Обесих Никола Петков вече мъртъв!"
Това обяснява думи, които чух от генерал, бивш зам.-министър, още по-бивш контраразузнавач "Никола Петков припадна пред бесилката." Защото М. К. каза още: "За да създадем впечатление на изпълнение на задачата си, пред служебните лица влачех до въжето Никола Петков, като да бе припаднал."
И още за М. К. - човекът се пропи, алкохолизира се, накрая полудя.
За смъртта на Никола Петков съм слушал още от Димитър Сираков, един страдалец на земеделската идея, роден през 1901 г. От 1923 до 1960 г. той е прекарал само шест години вън от лагери, затвори или емиграция. През 1947 г. минал през килията на Никола Петков - 19 септември, видял го проснат на пода, покрит с вестници, прогизнали в кръв. Един от по-човечните надзиратели обяснил на Сираков: "Уби го с чук един руснак..."

Покаяние

Никола Павлов-Комара, за когото и друг път е ставало дума в "168 часа", виден партиен функционер, лежал в затворите и преди 9 септември, и след това, най-вещият познавач на провокаторите в БКП (неговата "Синя тетрадка", която представлявала енциклопедия по въпроса, изчезва при ареста му през 1949 г.) през 1947 г. е взет "на заем" от апарата на ЦК на БКП от пристигнали от Москва специалисти.
През 1953 г. от килията си в Коларовградския затвор (Коларовград - сега Шумен) пише до ЦК на БКП 197 страници изложение, в което дава ценни, неизвестни и до днес данни за подготовката на процеса срещу Никола Петков: "Бях натоварен да участвам в подработването на следствието срещу Никола Петков и т. нар. "военен антинароден съюз. Задачата ми бе чрез мними "факти" да се "докаже" пред съда "заговорническата превратаджийска клика на Никола Петков и Военния съюз. "Че са действали в единство и подмолно "да свалят народната власт". Бях придаден към съветските специалисти Черньов и Григориев, които поискаха да бъда прехвърлен от апарата на ЦК на БКП към Държавна сигурност. Поставиха ми и задача физическото и душевното съсипване на полковник Марко Иванов чрез инквизиции и шантаж. Черньов работеше в тясно сътрудничество с Руси Христозов. Те ме поздравиха за чудесното изпълнение на техните указания и за това, че само благодарение на мен двата процеса бяха обединени. През цялото време дейността ни се наблюдаваше и от Трайчо Костов..."
До края на живота си Никола Павлов-Комара не намира покой, щом си спомни за това черно петно в биографията си. През 1949 г. той е жертва на скалъпен процес, в който е обвиняван за агент на Никола Гешев, за участие в заговора на Трайчо Костов и за фалшифициране на данни срещу Никола Петков с цел прикриване връзката Трайчо Костов-Никола Петков и англо-американците.