С всеки изминал от Протеста ден става все по-очевидно, че сме се прецакали за пореден път. Настъпили сме отново мотиката. По въпроса за държавния бюджет дори синдикалните реотани загряха, че така е станало. Оказва се, че първият бюджет внесен от правителството е бил по-доброто решение. А удължен стар бюджет в нова и при това еврова година, си е направо провал на Протеста. Ето защо е много важно преди да се протестира да се мисли. Но кой? Кой да мисли? Мисъл и протест не са от един и същи род.

През март ще има предсрочни парламентарни избори. Това също е провал за Протеста. Защото изборите сами по себе си не гарантират по-добро управление. И дори изобщо не гарантират редовно правителство. На тях се преброяваме така, както някои се преброяваха и на Протеста. След тях политиците, а не Протеста ще вземат решенията. Тогава какво следва? Ясно какво: стар бюджет, замразени доходи при нови цени, както и служебни правителства - едно, че две, а може и три през 2026 година. А в такава ситуация най-добре би се чувствала олигархията и мафията. Тя вече надигна шампанското. И благодари на Протеста. Защото няма на света служебен министър, който да си развали краткия рахатлък, за да се бори с кошмарите на Протеста. Такава е и българската "служебна" традиция. Протеста и за нея не помисли. Какво още не схвана той?

Протеста не схвана, че всички партии искат да управляват, но това няма как да се случи. Стана точно обратното. В момента всички партии са опозиция. Президентът също. Живеем в опозиционна държава. Сами си пречим да живеем по-добре. Обичаме да ни е зле. Отвратително ще бъде, ако у нас стане по-зле, за да е добре на Протеста. Впрочем това вече се е случвало. Историята ни припомня есента на 1944 година и големият Протест тогава.

Протеста остави без отговор въпроса кои партии трябва да се коалират, за да управляват. Той не схвана, че всяко бъдещо редовно правителство ще бъде коалиционно. Точно с тази му несхватливост днес спекулират някои айляк политици, които плещят за "121+" депутати. Тяхното е сън в лятна нощ. А сега е зима. Политическа зима. Спихна се Протеста без да каже КОЙ с КОГО.

Кои са желаните от ГЕРБ-СДС партньори за общо управление? ПП-ДБ кои партии биха приели за коалиция? А ДПС - Ново начало какво мислят по въпроса? Към кои партии ще кривне "Възраждане"? Как ще се реализира меракът за участие в управлението на БСП, ИТН, МЕЧ, "Величие" и АПС? КОЙ с КОГО ще се събере след изборите, за да управлява и КОЙ ще остане в опозиция? Нищо не мъцна по този въпрос Протеста. Отговорът му бе: ще видим, нека политиците решат. Но какво има толкова да гледаме? Кои от партиите са си най-близки, симпатични идейно и програмно? Толкова ли Протеста бе несхватлив?

И така. КОЙ с КОГО? Защото Протеста отмина, а въпросът остана. А дали някои от споменатите партии няма да се спънат в изборната бариера?

След необмисления Протест потънахме в тъмнина. Същинска политическа пещера. Политиците мълчат, защото не знаят какво да кажат. Мълчат и политолозите. Това, което чувам е: ще видим. И какво по-точно бихме видели? Как тези, които днес са непримирими врагове утре ще се прегърнат управленски ли? Или заедно ще останат в опозиция? Но на КОГО? И каква е гаранцията, че едно следващо коалиционно правителство ще бъде по-добро от подалото оставка правителство? Или: проба - грешка! Протеста не знае. Сбъркана работа. И България се носи в неизвестна посока. От немай къде народът все още на нещо се надява. Но и той не знае какво е то.

В такова време, но преди много, много години, поетът е избрал пътя към механата. За да забрави с чаша вино в ръка. Защото "... веч нямам мило, драго, а вий..."

От Фейсбук.