Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Мълчанието невинаги е злато

През целия си съзнателен живот съм наблюдавал хора, които се отказват от нещо, защото не са готови да платят “цената” за постигането му. Ще ви дам елементарен телесен пример със себе си. Благодарен съм на мама и татко за хиляди неща, но за съжаление съм получил в наследство отвратителна обмяна на веществата. Както казваше Алберто Томба, само докато гледам спагетите по списанията и качвам пет килограма. Тъй като съм много суетен, а и доста често съм на екран, за да не изглеждам като Котоошу, но 30 сантиметра по-нисък, ми се налага цял живот да съм на диета и постоянно да тренирам. А повярвайте ми, аз много обичам да си угаждам и съм от хората, които могат да прекарат 12 часа на маса, без да спрат да ядат и да пият. Всекидневният спорт и яденето на марули са цената, която плащам, за да не съм толкова широк, колкото и висок. К’во да правиш, няма пълно щастие!

За мое съжаление, до тези изводи българското общество още не е стигнало. Ние непрекъснато искаме хем да сме слаби и във форма, хем да не ставаме от масата. Искаме да получаваме всички възможни помощи и привилегии от членството си в Европейския съюз, но да не спазваме изискванията му, когато не ни харесват. Знаем, че един файтон хора в България работят, за да издържат милиони ученици, социално слаби и преди всичко пенсионери, но не можем да разберем защо се вдига пенсионната възраст. Искаме милиони туристи да идват в България и да оставят парите си, но ако може това да става, без да бъде отрязано нито едно борче. В резултат на това, миналата седмица за пореден път беше стопиран т.нар. план за “Пирин” и очевидно по нашите планини за в бъдеще ще се садят картофи и билки.

Вчера гледах изумителен репортаж по телевизията, в който екозащитници казаха на репортерка от Нова телевизия, че няма нужда от разкриване на 10 хиляди работни места в Трънско, покрай планираното отваряне на нова златна мина, защото там така или иначе вече няма хора, а малкото останали са пенсионери. Ето това е откровен цинизъм! Ами те затова не са останали хора, защото няма работа. Нищо не разбирам от минно дело, но знам, че до 70-те години там е имало златна мина, имало е и хора, и работа. Знам и че оттогава технологиите са напреднали и сто процента е било по-замърсяващо. Вероятно това не е идеалният вариант за природата и тя малко или много ще пострада. Но със сигурност трябва да има някаква концепция за бъдещето, различна от биоземеделие, за да останат хора в България и да се върнат други от чужбина. И това е една от идеите на нашата организация ДНК.

А за просперитета на биопроизводителите, аз лично се грижа всекидневно, благодарение на здравословния си хранителен режим. Малко по-скъпо е, но плащам цената на суетата си. А ние готови ли сме да си платим, за да ни има утре?!