Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

При атомна експлозия в София ще оцелее само НДК Сградата се държи на четири носещи ядра. СНИМКА: Димитър Кьосемарлиев

В случай че над София падне атомна бомба, единствената конструкция, която ще оцелее, е тази на НДК. Това заяви пред "168 часа" инж. Йонко Пенев, участвал в мащабния проект като технически контрол по част конструкции.

Според него нито Министерският съвет, нито президентството или втората сграда на парламента в т.нар. триъгълник на властта не могат да се мерят по здравина с двореца на културата.

Негови колеги допълват, че става въпрос само за оцеляване на конструкцията. За да приключат бързо строителството, от 1 септември 1980 г. до март 1981 г., когато е завършен строежът, всички сили на строителните организации са били съсредоточени върху НДК.

"На 30 август 1980 г. предадоха блока, в който живея. Тогава майсторът ми каза, че от следващия ден всички негови колеги са командировани да работят за довършването на двореца", разказа столичен архитект.

Григор Стоичков, тогава министър на строителството, е свиквал ежедневна оперативка в 7 часа сутринта, за да му докладват докъде е стигнал проектът.

Първата копка е направена през май 1978 г., а НДК завършен за 12-ия конгрес на БКП през март 1981 г. Работили са на 3 смени денонощно. Освен многото специализирани организации - Строителни войски и "Софстрой", в строжа включили и Първа българска армия.

В определени дни е имало и по 5000 работници на обекта.

За зала 1 са ползвани съветите на съветския специалист по стоманените конструкции акад. Мелников.

Екипът по проекта е бил наричан пулсиращо звено с ръководител арх. Александър Баров. "Конструкторите на "Главпроект" направиха стоманобетонните ядра, фоайетата и конструкцията на балконите, а преподаватели от ВИАС - централната зона - зала 1 и 3 и сцената. Вложени са около 11 хиляди тона метал", разказа инж. Емил Крумов, който е проектирал конструкцията на балконите на зала 1 Това е повече, отколкото е използвано за построяването на Айфеловата кула в Париж.

"Работехме от 8 часа сутринта до 22-23 часа вечерта. Почти без почивка. Голям ентусиазъм беше. Носехме проекта в завода сутринта, конструкцията идваше готова до вечерта. Имаше добра организация", разказа инж. Емил Крумов.

Основно металът е правен в "Кремиковци". Точно тогава се произвеждала висококачествена българска стомана, използвана при строителството на НДК - 09Г2БМ.

С нея са строени и мостове.

"Залагахме резерв минимум от 10% над нормите, за да направим конструкцията по-стабилна", допълни инж. Крумов.

Основното сеизмично въздействие се поема от 4 стоманобетонни ядра. Защитата срещу земетресения е изпълнена с 1,5 пъти по-голяма сигурност от изискванията.

"Изчислителният център, който имаше най-мощните компютри тогава, разработваше модела на конструкцията по американската програма "Стръдъл". Вкарваха се пространствени модели като 3D и тя отчиташе въздействието на земетресенията върху конструкцията. Виждаше се какво напрежение се получава в основните ядра и във фундамента", разказа инж. Крумов.

По-голямата част от пода е с мокет,

за да се предпазят

плочките от напукване,

обясниха строители.

Огромната сграда обаче не може да се вентилира добре. Тя притежава две системи - едната е през отворите на тавана, а другата е съставена от радиатори и конвектори, която има поддържаща функция и само дозатопля въздуха.

"Тъй като системата за отопление е енергийно неефективна, на практика в НДК работи само поддържащата система, а резултатът от това е студ през зимата и жега през лятото - разказа арх. Любомир Станиславов. - Друг недостатък на мегасградата е системата за пресен въздух, която отново е неефективна и от години не работи. Това е причината дворецът да не се проветрява въобще."

Проблем има и със зала 3, където ще има много мероприятия по председателството на ЕС. Точно над нея има технически етаж, пълен с прах. Така, когато се отоплява залата, топлият въздух се качва нагоре и после разнася прах.

Противопожарната защита

на места била пробита като на кулите в

Ню Йорк.

Това открил инж. Константин Проданов, един от водещите конструктори, участвали в изграждането на НДК.

"Положението е като в кулите близнаци, които паднаха на 11 септември, защото избухна пожар, след като самолети се врязаха в тях. И там пожарната защита е била компрометирана, както и тук", допълни арх. Станиславов. Става въпрос за специална незапалваща се белгийска боя. Точно тези проблеми ще бъдат отстранени с подготвяния в момента проект за реконструкция на НДК за нуждите на председателството.

Проблемите с вентилацията, запрашаването и пожарната безопасност обаче ще бъдат отстранени при ремонта, който в момента се извършва в НДК за нуждите на председателството.

Соцрешение, при което не са се жалили средства, е и отоплителната система. В сградата има около 800 радиатора. "За да се смени един, ако е аварирал, трябва да се източи цялата инсталация на сградата, да се демонтира и пак да се напълни", обясни арх. Станиславов.

Сега фирмата, която ремонтира двореца, е разделила сградата на 140 вертикални клона, които може да се управляват много по-ефективно. Ако има авария или трябва да се пусне парното в една зона, няма да възниква проблем в другите крила.

Според арх. Станиславов през годините са правени много незаконни преустройства в НДК от фирми наематели. Прокарвали кабели, инсталации, несъгласувани с основния проект. Старите кабели са прилежно поставени в масивни кабелни скари, на места дори в метални тръби. Тази технология е изключително скъпа, но тогава никой не е жалил средства. А новите кабели били хаотично нахвърлени, което не отговаря на противопожарните норми.

Това също ще се разреши с новия проект. Идеята му е да
подобри организацията на човекопотока в сградата и да се обособят самостоятелни зони за конгресна дейност, културни мероприятия и др. До момента подобно разделение не е имало, защото сградата е проектирана в други условия, когато заплахите пред нея са били много по-малко.

"Философията на ремонта в едно изречение може да се обобщи като превръщането на един от символите на София от аналогов соцмастодонт в съвременен цифров културен и конгресен център, запазвайки идентичността му",обобщи арх. Станиславов.