Дали левицата си е избрала да атакува, а ГЕРБ да защитава? Коя стратегия печели и коя е грешна? Изборната кампания започна де факто с атака на БСП, на която ГЕРБ отговори яростно и като че ли успя да отблъсне. Дали левицата си е избрала да атакува, а ГЕРБ да защитава? Коя стратегия печели и коя е грешна? БСП е на път да се позиционира като “догонваща” политическа партия. “Догонваща” в смисъл на неуспяваща да формулира адекватен икономически и социален дневен ред. БСП често заприличва на Русия – догонваща партия на догонваща страна.

Заявката на последния пленум на БСП за “решителни действия срещу мафия и престъпност” са карикатурни при спомена за предишните две управления на БСП. Оценката, че в света има промяна и че БСП е сложила “началото на такава промяна в България с победата на президентските избори и избора на Румен Радев и Илияна Йотова” е политически виц. Причината е, че САЩ и Европа се обръщат към консервативни, национални платформи за развитие в противовес на по-либералната концепция за вътрешен и международен ред.

В Европа има ясна битка срещу квазисоциалистическия модел на ЕС. Това се вижда ясно в приоритетите на френската левица в президентските избори. Сбърканата оценка за България и света подкарва БСП в грешна политическа посока. БСП се спъна още преди изборната кампания със зле скалъпената конспирация, че “има опасност от спиране на еврофондовете”. БСП отвори фронт, атакува необмислено и мотивира избирателите на ГЕРБ Ако до онзи ден 840-те хиляди, гласували за ГЕРБ на първия тур на президентските избори, бяха минал вот, БСП вече ги направи политическа основа на ГЕРБ за парламентарните избори. Сега от “Позитано” сами трябва да си намерят поне 850 хиляди гласа за равен резултат. Левицата има само един “сигурен шанс” да победи ГЕРБ – да употреби като политическо прокси президента Радев. Той би могъл да подкрепи изборната ѝ кампания и да прехвърли част от доверието си към БСП.

Президентът Радев обаче изглежда разумен и достоен мъж. Той няма да тръгне срещу левицата, защото това би било неправилно и дори подло. Не изглежда също, че той ще превърне президентската институция в червен килим между “Позитано” и Министерски съвет. Това би свело доверието към Румен Радев до твърдия електорат на БСП, би го обрекло на самота и изолация. БСП може да бъде насърчена от “Дондуков” 2, но само толкова. Накъде върви ГЕРБ? ГЕРБ има право да твърди, че е извършила инфраструктурна модернизация на България. С всички грешки и нередности такава се случи между 2009 г. и 2016 г. в огромен мащаб и благодарение на европейските фондове. В този период управляваха две правителства на г-н Борисов. Дали обаче това е достатъчно ГЕРБ да спечели за трети път? Дали българите не смятат инфраструктурната модернизация за даденост? Какво харесват и какво не харесват в ГЕРБ? Дали не искат следващото управление да има друг фокус? Предстои да чуем отговорите на ГЕРБ. През годините заради груб подход те лесно успяваха да печелят неприятели. Този ефект се компенсираше от образа на победител, който партията заслужено си изгради. ГЕРБ е една от най-дълго побеждаващите на избори дясноцентристки партии в ЕНП и в Европа. Загубата на президентските избори коригира, но не променя тази тенденция. Разликата между преди и сега е, че ГЕРБ вече е традиционна партия в центристкото и дясно пространство. Тя премина саморазрушителния период след първия мандат, който срути СДС и НДСВ. Сега на ГЕРБ предстои кратък период, в който има висок риск да сгреши. Тук трябва да признаем нещо на БСП, на което дясноцентристките партии още се учат. Левицата има изградена общност и инстинкт за самосъхранение. За да има България стабилна политическа система, трябва поне една партия, член на ЕНП, да изгради същото. ГЕРБ е на два месеца от това. ГЕРБ или БСП?

Има няколко важни въпроса, чиито отговори са важни за резултата. Първият е “Кой изглежда по-надежден и по-достоверен като лидер – г-н Борисов или г-жа Нинова?”. Този отговор е свързан с това, което ни казват двамата днес, и с това какви цели ни представят за следващите четири години. Вторият въпрос е “ГЕРБ или БСП е по-приемлива като партньор за по-малките формации?”. Тук и за двете партии има риск. За БСП традиционен партньор в управлението е ДПС, партия, поставена под обществена карантина. БСП е ракета носител за ДПС към властта и това е огромен проблем за левицата. При ГЕРБ рискът е другаде. За тях е важно да покажат, че могат да си партнират с центристките и десните формации. Това се случи в отиващото си управление. ГЕРБ отстъпи огромна власт на Реформаторския блок и отчасти на Патриотичния фронт. И двете участваха в управлението. РБ - с много министри, а ПФ с редица назначения на по-ниски нива. Участието на реформаторите в управлението бе провал до степен, че РБ се разпадна в него. Сега БСП прехвърля провалите на “министрите реформатори” към ГЕРБ, а РБ е неясен, безличен и неспособен да защити участието си в управлението. Това кара ГЕРБ да твърди, че при достатъчно доверие е по-правилно да управлява с кабинет на малцинството. Това е разбираема, но опасна теза, която БСП и по-малките партии може да използват срещу ГЕРБ. Предстоят два месеца на изнервена и оспорвана изборна битка. Демагогията и популизмът ще са основно изкушение на всички партии в нея. Ще победи този, който предложи стабилност и перспектива.

Коментарът е от 24 часа