Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Циганин, ма българин, българин, ма циганин

И в Германия, и у нас може да станеш безпричинна жертва. Но в Берлин съдят извършителите

Видеоклипът от охранителна камера в берлинско метро, на което Светослав Стойков без причина рита с всичка сила млада жена в гръб, е вероятно най-гледаният полицейски клип в историята 400 000 клика има само в Германия.

Възмущението от тази брутална и с нищо непредизвикана постъпка е огромно. На моменти надминаваше дори съпричастието към жертвите от Хитрино, колкото и несравними да са последствията от двата случая.

Страстите в България са противоречиви, но буйни още преди да се разбере какъв е извършителят на престъплението. Първо се реши, че е афганистанец и се надигна вълна от възмущение сред всички онези, които предупреждават, че бежанската вълна от изток ще донесе само проблеми.

Ден по-късно се разбра, че нападателите са източноевропейци, което бе причина да се надигне вълната на защитниците на бежанците – ето, че няма значение какъв е произходът. Последва ударът върху двете групи – става дума за български гражданин. Това до такава степен нажежи обстановката, че възмущението се изля най-вече върху медиите. Защо пишем, без да е официално ясно.

А ако не е? Ще се извините ли? Яростта бе толкова силна, че в един ден получих заплаха за съд за уронване на престижа на България, настоявания да бъда уволнена, обиди, че съм марксистка, либералка, антибългарка и ксенофобка...

В крайна сметка се оказа, че ритащият е ром от “Максуда”. Масовият възглас бе - не е българин, а е циганин. В отговор скочи следващата агитка, която пък каза, може да е циганин, ама е българин. Разделението продължи със скоростта на светлината. За една сутрин издирваният Светослав Стойков се оказа, че не е съвсем българин, щом е циганин, не е варненец, щом е роден в Добрич, не е добричлия, щом е от “Максуда”...

В “Максуда” не си падат по философстването в социалните мрежи, затова не разбрах дали там делението е продължило на горна и долна махала примерно. Защо този случай предизвика такъв отзвук? Все пак става дума за постъпката на обикновен олигофрен, а такива има навсякъде и полът, расата, религията, етносът, градът и махалата не са основната мотивация. Можеше със същия успех да се окаже наистина афганистанец, германец или българин от “Лозенец”...

На всичкото отгоре тази новина е топ не само в България, а и в Германия, където подобни случаи съвсем не са рядкост. С нищо непредизвиканото насилие е криминален феномен от последните години Има поне дузина такива случаи и полицията не може да обобщи нито мотивацията, нито профила на извършителите. Те винаги са различни.

В интервю за в. “Велт” германският експерт по комуникации Мартин Емер обясни това с провокацията на едно и също чувство у всички гледали клипа. Страхът, че “това можеше да съм аз”. Ситуацията в клипа е позната на всеки, привлича вниманието и ужасява едновременно с това. Всеки си представя, че точно в този час на това място можеше да е той или детето му, някой близък човек.

От друга страна, пострадалата жена не е загинала и не е обезобразена завинаги – в такъв случай повечето хора щяха да избягват да гледат видеото, тъй като трагедията е твърде голяма, за да си я причиняваме с многократното й съзерцаване. И на трето място според Емер е фактът, че всички нападатели ясно се разпознават на камерата. Може би третият аргумент обяснява и станалото в България. Човешкият мозък работи със схеми. Ясно разпознаваем извършител може да се постави в някоя от тези схеми. Например “млад мъж с бира в ръка” или “тъмен субект с брада и дебели вежди” отговарят на определени стереотипи на хора с опасно поведение.

Така злото може да се назове, да се посочи, да се накаже и да се отдалечи мисловно от нас, казва още доцентът в Свободния университет в Берлин. Най-общо казано, средностатистическият читател си казва:

“Този тип от видеото, това не съм аз и не е човек като мен!” Затова и се оказа толкова важно дали нападателят наистина е българин. “Как ще е българин, като прилича на афганистанец”, “Ето, не е българин, а е циганин, а циганите не са българи” и други аргументи, с които всеки се опитва да се разграничи от подобна безпричинна бруталност, валят от първия ден на публикуването на видеото. Подобни защитни механизми имат и немците – те пък наричат всеки, който не прилича на тях и е замесен в криминални деяния с обобщаващото “южняк” Човек от земите около, под и на изток от Средиземноморието, Балканите или Турция.

Иронията в тази самозащита е, че тя не работи в реалността. Това го виждаме вече десетилетия наред, когато всеки път заявяваме, че престъпността е циганска, турска, бежанска, а не българска... Престъпността намалява с мерки срещу нея, а не с отричането й. Специално в случай като този с ритника може да се правят много анализи. Например да си преповторим за милионен път класическото наливане от пусто в празно за изоставените от държавата роми, които няма какво друго да правят освен престъпления. Или пък доста по-нужния ни в момента анализ защо един човек като Светослав Стойков с множество присъди в България обикаля безнаказано Европа. А може би и да си отговорим на въпросите какво се прави у нас, когато има подобни случаи на насилие по улиците в България?

Наказват ли онези, които пребиват шофьор, защото ги е засякъл, смазват от бой пенсионер за забележка, намушкват някого заради подозрението, че гей и безчет още престъпления на чиста жестокост. И да си признаем коя е единствената разлика между извършването на такова престъпление у нас и в Германия. И на двете места можеш да се окажеш жертва, но както виждаме от германците, при тях в повечето случаи месец по-късно виновникът е разпознат, арестуван, осъден или най-малкото е обявен за издирване, за да бъде изправен пред съд.

Коментарът е от в. "24 часа"