Всяка година учителите да бъдат пращани на профилактични прегледи при психиатър, предлагат от Министерството на здравеопазването. Според специалисти това е правилна стъпка, но някои се притесняват да не стане основа на порочни практики – фиктивни прегледи или издаване на фалшиви удостоверения.

От Министерството на здравеопазването уточняват, че наредба №4 вече е обнародвана в "Държавен вестник", като в нея са определени заболяванията и отклоненията, които представляват пречка за заемане на длъжност на педагогически специалист, защото застрашават живота и здравето на децата и учениците. В списъка, изготвен от министерството, влизат шизофрения, афективни разстройства, епилепсия, персистиращи налудни разстройства, свързани с личностова и поведенческа промяна, психични разстройства на личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване. Също така разстройства на сексуалното влечение – педофилия, белодробна туберкулоза с бацилоотделяне, както и деменция и психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества.

От министерството са категорични, че заболяванията и отклоненията могат да бъдат установени единствено от лекар с придобита специалност по психиатрия, а за епилепсия и белодробна туберкулоза – съответно от специалист по нервни болести или по пневмология. При постъпване на работа като учител всеки ще трябва да представи документ за проведен медицински преглед, удостоверяващ липсата на изброените заболявания. А вече практикуващите професията се предвижда да подлежат ежегодно в срок до 30 септември на задължителна консултация със специалисти по психиатрия и нервни болести. От Министерството на здравеопазването уточняват, че предложението предстои да бъде обсъдено със синдикалните организации.

От една страна, според специалисти такъв контрол е задължителен, но трябва да се изгради сигурна система за провеждането му. За много професии при първоначално постъпване на работа се изисква медицинско, в което влиза и преглед от психиатър, но в някои случаи тези документи се вадят напълно фиктивно. А за повечето длъжности дори не се изисква свидетелство за психологическа годност, ако човек сам не признае, че е имал проблеми в миналото. Според специалисти учителската професия е рискова и при нея един-единствен преглед при заемане на длъжността не е достатъчен, защото той отразява временно състояние, което може да се промени през годините. Професията учител се смята за една от най-рисковите за отключване на психични проблеми, но също така за проява на т.нар. бърнаут.

Синдромът е описан за първи път в средата на 70-те години на ХХ век от американския психолог Хърбърт Фройденбергер, който забелязва, че неговите колеги – психолози и социални работници - само след около година работа стават силно раздразнителни, без никакъв ентусиазъм за работа и дори изпадат в сериозни депресии. В труда си “Бърнаут: високата цена на високите постижения” психологът твърди, че стресът в работата, особено при хора, чиято професия е свързана с множество контакти и комуникация, може да доведе до пълно физично и психично изтощение – като емоционално изгаряне. Синдромът дори е признат официално за психологично заболяване в някои страни. В Белгия например е въведен закон, установяващ бърнаут като самостоятелно заболяване и задължаващ всички работодатели да вземат превантивни мерки срещу проблема. По данни на Световната здравна организация 40% от работещите в развитите страни страдат от първата степен на бърнаут, а именно – професионално изтощение. Именно този синдром се смята за една от основните причини професията на учителите да е толкова рискова за отключване на психични проблеми. Специалисти обясняват, че поради спецификата на работата си педагозите често страдат от изчерпване както на физично, така и на психично ниво. Физичните симптоми на синдрома са преумора, безсъние, вечно изтощение, мускулни болки, болки в раменете и врата, стомашни проблеми, проблеми с дишането, високо кръвно налягане, учестен пулс, слаб имунитет, проблеми с паметта, спаднало либидо. А психичните симптоми са колебливост, вечно чувство за раздразнителност, потиснатост, проблеми с паметта, усещане за паника, раздразнителност, нисък праг на сдържаност, усещане за безсилие, песимизъм, лесно изпадане в агресия, недоверие, апатия.

Ако на учителите, подложени на риск от прегаряне, не се обърне нужното внимание и не им бъдат предоставени адекватни инструменти за справяне с преумората и апатията, те могат да станат причина за отключване на още по-сериозни психични проблеми, подчертават специалисти. Психиатри уточняват, че проблем за недостатъчния контрол на психичното състояние на хората при кандидатстване за работа в България е и липсата на единен регистър за болните с психични заболявания. Съществува възможността човек да е лекуван в една клиника, но от друга да му издадат удостоверение за психично здраве. По данни на психиатричната клиника към Александровска болница над един милион от българите страдат от психични разстройства. Професор Вихра Миланова подчерта пред "Нова телевизия", че 40% от българите имат или са имали психичен проблем, а всеки пети е с тежка диагноза. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи 70 хиляди българи страдат от шизофрения.

Защо самата система е порочна, четете тук.