Ставаме все по-силно зависими от комуникационните технологии - и уязвими В петък станахме свидетели на голяма световна кибератака. И тя не бе просто “поредната голяма” - тя бе в пъти по-голяма от предишната.

И този удар показа, че никой не е защитен каквито и мерки да вземе. Просто кибервойната е в ход. Така че много вероятно е хакери да ударят и по време на предстоящите президентски избори у нас. Но от това няма да произлезе нищо. Защо? По една проста причина - България преди години взе далновидно решение да не използва интернет при обработка на изборните резултати. Това означава, че те ще бъдат обработени независимо от всякакви сривове в мрежата.

Поражения върху обработката на резултатите няма да има, защото тя се извършва офлайн. Както се казва, “носим си ги на флашки”. Носителите може да бъдат откраднати само с физическо нападение. Не във всички държави впрочем е така. Тези, които разчитат на обработка на резултати през мрежата, са силно уязвими. Ако има хакерска атака на изборите, единственият ефект би бил, че известно време сайтовете на ЦИК няма да са достъпни, но това би било само за няколко часа, докато трае атаката.

Между другото, това е едно от възраженията срещу дистанционното електронно гласуване - няма гаранции, че вотът няма да бъде хакнат. Затова такова гласуване трябва да се прави ден-два преди основния вот, за да може в случай на кибератака срещу системата хората да имат възможност да гласуват с хартиени бюлетини в изборния ден. Както казахме, кибервойната е в ход, хакерските мрежи са интернационални и суперсилите се обвиняват взаимно. Пет-шест са държавите, способни да организират атаки в световно забележим мащаб. И спирането за известно време на туитър е шега в сравнение възможните последствия от проникване във военните системи.

Да си спомним кибератаката върху иранските центрофуги за обогатяване на уран. Такъв тип нападение може да се смята за обявяване на война. По същия начин може да бъдат атакувани ядрени реактори По света има 460 реактора, представете си какво ще стане при масивна кибератака срещу тях. Тези, които нямат пасивна защита - такава, каквато се задейства дори при спрял ток, може да бъдат взривени. (За щастие, българските реактори имат пасивна защита.) Бих нарекъл тази война четвърта световна, защото третата световна беше студената война. Макар и без огромни жертви, тя доведе до важен и драматичен геополитически резултат - разрушаването на социалистическия лагер и Съветския съюз.

Има и друго. Човечеството става все по-силно зависимо от комуникационните технологии. Но силната зависимост води до големи рискове. Представете си бедствие, което създава мощно магнитно поле и унищожава джипиес системите, световния интернет, компютрите угасват. Може ли цивилизацията да преживее такова изпитание, или ще се върнем в пещерната епоха?

Коментарът е публикуван в "24 часа"