Д--р Петър Гудев (1862 – 1932), виден общественик и държавен деец, влиза във фокуса на общественото внимание, когато срещу него са повдигнати обвинения за присвояване на държавни пари и използването им за лични облаги като строежа на собствена къща.

А той е сред строителите на Народно-либералната партия, опитен публицист, редактор на вестинк “Нов век”, дългогодишен депутат от 1896 до 1908 г. и министър – председател на Княжество България от 3 март 1907 до 16 януари 1908 г.

Плодотворната му обществено–политическа дейност е помрачена от упорито насажданото убеждение, че и той, подобно на партията, към която принадлежи, е корумпиран и се е облажил от властта.

В тази насока привържениците на идеята за неизбежното бъркане на елита ни в кацата с меда винаги цитират с охота написаното от прочутия историк–българист Ричард Крамптън : “В продължение на около една година ръководеното от него правителство е трябвало да се брани от блока на опозиционните партии, самият министър – председател не е запомнен с почти нищо друго, освен с прилежанието и умението , с което натрупва огромно лично състояние за сметка на обществото.”

По стара традиция и след като спечелват на 22 май 1908 г. предрешените парламентарни избори, демократите на Александър Малинов тръгват на разправа с политическите си опоненти – стамболовистите.

А премиерът в мемоарите си

хитро се оправдава с обществения натиск:

“Така предстоеше поради натиска на общественото мнение да вземем ясна и определена позиция по въпроса за даване под съд кабинета на Рачо Петров, Димитър Петков и д-р Петър Гудев.”

Измислена е оригинална формула за елиминиране на опонентите с користна цел.

Инициативата е на правителственото мнозинство в XIV ОНС, като на 25 февруари 1910 г. е назначена парламентарна изпитателна комисия за изясняване на фактите по обвиненията срещу бившите управници.

След внасяне на изготвения доклад на 11 ноември 1910 г. депутатите решават, че има нарушения на законите и конституцията и избират нова комисия за доизясняване на обстоятелствата.

Докладът на новата комисия е разгледан и приет от парламента на 9 февруари 1911 г. и е решено на 13 февруари министрите от трите кабинета да се дадат под съд.

Доктор Петър Гудев като премиер и вътрешен министър е обвинен за причиняване вреда на държавата за лична полза заради

противозаконно

присвояване на суми

от безотчетния фонд от 1906 и 1907 г.от кредита на полицията и от фонда за поддържане на македонските бежанци.

Народните представители избират за държавен обвинител проф. Георги Данаилов, комуто обвинените са предадени на 12 май 1912 г.

Преди това финансовият министър Теодор Теодоров изпраща на 13 май 1911 г. писмо до Данаилов с описание на недвижимите имоти на д-р Петър Гудев.

За обезпечаване на държавното съкровище на експремиера следва да се издаде по надлежния ред възбрана върху недвижимите имоти на сумата от 259 048 лева, тъй като се смята, че бившият министър – председател е присвоил 278 000 лева.

Според описа на недвижимите му имоти бившият премиер и неговият брат Стефан притежават къща на ул. “Шести септември” и незастроено място на бул. “Фердинанд I” за 56 150 лева.

Факт е, че като депутат, парламентарен шеф и премиер Петър Гудев подпомага инициативи за пострадали българи в Македония и за изграждане на паметници, увековечаващи героите на Априлското въстание и Освободителната война.

Самият той се включва активно в изграждането на паметника “Цар Освободител”, на чието откриване на 30 август 1907 г. присъства.

Пародоксалното е друго, че е обвинен в разпореждане с безотчетните фондове на вътрешното министерство.

Истината е, че

тези пари се харчат

за лични нужди

още по времето на Стамболов, а според Добри Ганчев в “Спомени за княжеското време”(1923) тези фондове ги смятаха за лично достояние почти всички последующи Стамболова министри.Петър Гудев от тях си направи къща.Кога го съдиха, установи се, че той с чекове плащал на майсторите от този фонд.И се чудеше човекът защо да смятат този начин на харчене безусловния фонд за кражба. Навикнаха така да гледат на него всички и затуй още в началото на годината те го изтегляха и го туряха или на свое име в банката, или в собствената си каса.”

Според държавния бюджет за 1907 г. в разпореждане на вътрешния министър Петър Гудев се отпуска кредит от 150 000 лева за безотчетен фонд.

Между януари 1907 и януари 1908 г. той изтегля за “разни държавни нужди” 125 000 лева.Изтеглените по този начин суми веднага внася в БНБ в своя частна текуща лихвена сметка

В нея премиерът вкарва на части между август и декември 1907 г.сумата от 153 200 лева от същия кредит, предназначен за организиране в МВР на обществена безопасност.

Заедно с внесените между август 1907 и февруари 1908 г. допълнително по-малки суми на сметката на Гудев се образува един “активен фонд” в размер на 293 102, 40 лева.

При изследване механизма на харчене на парите експертната комисия констатира поразителни факти.

Д-р Петър Гудев като член на УС на Кредитна банка си отваря на 21 август 1906 г. кредиторна сметка.

В нея той внася остатъка от лихвената си сметка в БНБ. След направената експертна оценка се оказва, че от 150 000 лева от кредита на вътрешното министрество, пренесени в Кредитна банка,

само 500 лева са дадени

на шуменския окръжен управител, а 7695 лева са предназначени за софийския градоначалник Кузев.

Всички останали суми са употребени за изплащане на купените от Гудев за 550 000 лева ценни книжа, за негови дългове към частни лица, за тухларската фабрика “Работник”...

От сумите на безотчетния фонд и кредита за създаване на обществена безопасност управникът използва 28 000 лева “за направа на своята къща”.

С други думи, според мнението на експертите той е употребил сумите, които му се отпускат като вътрешен министър “за удовлетворение на чисто свои частни нужди”.

Така

Петър Гудев нарушава

Закона за отчетността

по бюджета, който изрично разпорежда след започване на финансовата година “средствата да се разпределят, като се съблюдават установените за това правила”.

Пред следствието той не отрича, че е изтеглил безотчетния фонд и че една част от парите е внесъл в Народна банка, а друга в Кредитна.

Признава и най -важното : „ От тези пари съм употребявал суми и за свои частни нужди.Други обяснения не мога да дам.”

В парламента на 24 юли 1914 г. депутатът Марко Турлаков перефразира крилатото обяснение на Гудев, чуто в Държавния съд: “Аз тия суми не съм ги откраднал, аз ги взех.Нямате право да ме съдите за кражба, може да заведете срещу мене граждански иск.”

След като пада от власт, експремиерът се уплашва, че държавата може да сложи ръка на вложените в Кредитна банка половин милион лева в ценни книжа.

Страхът от загубата им принуждава Гудев да прехвърли сумите в Балканска банка, ползвайки името и подписа на зет си Христо Вавов.

Експертната комисия установява, че Гудев пренася средствата и ценните си книжа в Балканска банка ,

поставя ги на чуждо име,

оперира сам с чужди подписи, тегли суми до 17 май 1911 г., фалшифицирайки подписа на Христо Вавов.

По сметката му остават 222 500 лева, “след като е продал, изтеглил, вложил на гаранция и пр. за повече от половин милион лева ценни книжа”.

При тези разяснения “виновността на обвиняемия министър-председател в извършване на престъплението, за което е реч в настоящето обвинение,

получава много по-голяма интензивност”

Използвани са експертни оценки на 16 вещи лица и показания на 600 свидетели в обвинителен акт с обем 600 страници.

Обвинителният акт е готов и процесът започва на 7 февруари 1914 г., без да приключи с произнасяне на присъда.

След повече от година протакане, заседания, възражения и отводи Дело щ1 от 1 февруари 1913 г.

е прекратено поради неизброяване

едно по едно на всички обвинения, съобразно изискването на чл.156 от конституцията на 24 юли 1914 г.

След пропадане на обвинението набедените министри - без Гудев, подават до Прошетарната комисия на парламента молба за преразглеждане решението му за даването им под съд.

На 24 юли 1914 г. Народното събрание решава, че предложението за въдбуждане на съдебно преследване и за свикване на Държавен съд е противоконституционно, поради което прекратява углавното преследване.

Цялото производство

се унищожава

Решението е прието след уморителни и скандални дебати, след установените процедурни пропуски и след финалния апел на експанзивния депутат Никола Кръстанов: "Бъдете независими и гласувайте за хвърлянето на този процес в архивата на забвението!"

На 1 август 1914 г. д-р Петър Гудев е реабилитиран напълно.