С табели “Салонът е в ремонт” собствениците чакат да изтече 10-годишният срок, за да ги превърнат в каквото им падне.

Новината, че луксозното в миналото столично кино "Сердика" през 2018 година ще се превърне в хотел от световноизвестната верига "Хаят", разбуни духовете и предизвика носталгия у мнозина. Софиянецът винаги е обичал развлеченията, а неговото любимо забавление е киното.

Евтино, леснодостъпно, разнообразно. В епохата на мултиплексите местата, на които човек може да гледа филми, са десетки, но като че ли се позагуби малко от романтиката, с която се свързваше ходенето на кино в близкото минало.

"168 часа" тръгна по следите на бившите салони, за да установи каква е съдбата им днес. За множеството от старите софийски кина реалността е идентична. От всичко, което екипът ни видя, стана ясно, че от любими места за развлечение болшинството от кината са се превърнали в паркинги, магазини, хотели или просто частни развалини. "Когато ги продаваха, всички гледаха с безразличие - споделя кинокритикът проф. Александър Грозев, който разказа пред "168 часа" как и защо закриха старите софийски кина. -

Така продадоха и киноцентъра. Но освен носталгия има и голям икономически интерес. Всички киносалони са правени с наши пари, а парите от продажбите отиват незнайно къде. Първоначалната идея беше, когато се продадат залите и киноцентърът, парите да се натрупат в един резерв, с който да се финансира българското кино. Колкото вие сте получили пари от това, толкова и българското кино. Отвратително е, но това са белезите на растежа."

Според Грозев много показателна е и историята с кино "Модерен театър", което вече над 10 години е пусто, но с табела "Киното е в ремонт". "Това е може би най-старото запазено кино в България, а смея да твърдя, че и на Балканския полуостров, но е оставено на произвола на съдбата", казва професорът.

Киносалонът се появява на бял свят през 1907 г., като през 1912 г. е създадена фасадата му. Това е било най-голямото кино в България и от него започват екранните си пътища из страната всички български и чужди филми. В началото на двадесети век "Модерен театър" е представителното кино на София. За столетие то сменя няколко пъти своето име. Първо е "Модерен театър", а по-късно, по социалистическо време, става "Цанко Церковски". След промените, които са от съществено значение за него, мястото връща отново старото си име.

"Модерен театър" се "ражда" в период, който е изключително важен за столицата, защото е свързан със строителството на много обществени сгради. Същата година се открива и сградата на Народния театър и те бързо се превръщат в емблема на Софийската градска култура. До този момент хората от т.нар. интелектуален елит не са ходели на кино, защото то е било удоволствие ”за слуги и за войници”. Но въпреки това появата на хубавата фасада на киното започва да привлича интелектуалците и в годините около войните те все по-често го посещават. Това дава възможност киното лека по лека да се имплантира в духовния живот на столицата и страната. От правна и фактологична гледна точка "Модерен театър" е собственост и е създадено от големия италиански предприемач и търговец на тютюни Карло Вакаро. Той решава да инвестира печалбата си от тютюна в една печеливша дейност, каквато е киноразпространението.

По-късно "Модерен театър" открива киносалони и на други места в страната. Има клонове в Русе, Скопие и други големи градове, очаква се дори филиал в Александрия, в Египет

Разраства се и има монополно място на българския пазар. По-късно през годините киното претърпява различни правни трансформации. В един момент се превръща в акционерно дружество и собствеността му попада в различни ръце.

След национализацията му двата салона работят с пълна сила до 2001 г. Тогава то е продадено, както и всички други кина в столицата. До този момент техен принципал е Министерство на културата, но след това Министерството на икономиката ги взема под свое попечителство. "Това са годините, в които основен лозунг на културния фронт е: "Дайте да приватизираме, защото държавата е лош стопанин" - разяснява професор Грозев.

Именно в този период са продадени всички кина. И естествено, тези, които ги купуват, са далеч от намеренията да прожектират филми. Чрез подписването на приватизационни договори новите собственици уж се задължават да запазят за 10 години предмета на дейността и да не уволнят нито един служител.

"Естествено, това не става, но за сметка на това се появяват едни хубави надписи: "Киното е в ремонт", споделя професорът. Това е и реалната съдба на "Модерен театър".

Дори и в този момент киното "носи" своя надпис, превърнал го от значима културна институция в сграда, очакваща своето рухване. Въпреки поправянето на фасадата преди няколко години, вероятно в най-скоро време киното ще рухне, защото е оставено на произвола на съдбата. Един поглед е достатъчен, за да се видят избитите прозорци. Професорът смята, че "вътре вероятно върлуват клошари и всякакви криминални елементи".

Като се чака да се срути и тогава вече ще се вземе решение за бъдещето й, смята преподавателят в НАТФИЗ проф. Грозев. Сегашният собственик е дружество "Кохав", управлявано от израелеца Офер Мирецки, вече 3-ти или 4-ти поред. Имотът е обявен за продажба и от две години стои в сайта на "Софийски имоти", като цената му постепенно пада. От първоначалните три милиона и нещо вече е стигнала малко над милион.

На всичкото отгоре сградата е паметник на културата, а държавата явно нехае за съдбата й.

Вестник "168 часа" се свърза и с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), органът, който отговаря за културните паметници в България. От кореспонденцията ни стана ясно, че през 1978 г. киното е обявено за недвижим архитектурно-строителен паметник на културата с категория "местно значение". Също така то е и недвижим художествен паметник на културата, архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност и групова недвижима културна ценност. Въпреки всичките тези квалификации въпросът за стопанисването на киното остана с въпросителна, защото от НИНКН отказват да коментират за това кой (не)стопанисва институцията в момента под претекста, че това не влиза в техните правомощия и компетентност.

Така въпреки че "Модерен театър" е паметник на културата, единственото нещо, което държавата може да направи за него, е да го подпомогне финансово, докато е в ръцете на частен собственик. Вероятно неподдържането на сградата е с цел извеждане от статут като паметник на културата, казват експерти.

Салоните бяха превзети от чалга клубове и магазини.

“Частни развалини”, хранителни магазини, казина, паркинги и хотели изместиха любимите салони на столичани.

Жертва на подобни непочтени практики изглежда са повечето бивши столични кина. Те постепенно се превръщат в обществено опасни места и губят своята категоризация по закон. Нещо, което е в полза на частниците, защото след това сградата може да бъде превърната във всичко.

Професорът критик Александър Грозев разказа още за прословутите приватизационни договори, които предопределят съдбата на кината с лекота. За да могат сградите да бъдат препродадени на други лица, след подписването на договорите първоначалният собственик е трябвало да заплати глоба на стойност около 10 милиона лева. Като голяма част от тези пари не са платени в кеш с банкноти, а с приватизационни бонове, които са стрували 10 стотинки за 1 номинален лев. По-късно новите собственици на институциите ги препродават на друго юридическо лице, което от своя страна започва да ги търгува на парче, като цената на отделните лотове достига до 50 милиона лева. На този принцип са ликвидирани всички големи кина в столицата, като се започне от кино "Изток", кино "Сердика" и се стигне до по-малките разпръснати из периферията на града.

"Човешката алчност може да изобрети най-различни форми на съществуване за бившите киносалони в столицата", споделя професор Грозев. Транформацията на кината е разнообразна. Те вече са игрални зали, хотели, хранителни магазини, паркинги.

Кино "Славейков", намиращо се на емблематичния софийски площад, е пионер на тази тенденция. Там се намести навремето световноизвестната марка Bonjour. Сега мястото се стопанисва от небезизвестна верига магазини за козметика в България.

Двата салона на бившето кино "Култура" също бяха превърнати в магазини, а сега отново са празни и очакват своя нов, пореден наемател.

Лятното кино "Мир" на "Денкоглу" понастоящем е платен паркинг. "Изток" е създадено по времето на социализма и за времето си е едно от най-модерните, но преди шест години се превърна в хипермаркет-част от известната австрийска верига "Билла". До немного отдавна кино "Георги Димитров" беше център на чалга културата под названието "Син Сити". Днес мястото е на прага на своята поредна трансформация в петзвезден хотел, сходно със съдбата на кино "Сердика".

Бившето кино "Петър Берон" е потънало в забвение и не се стопанисва. Само спомените на хората, гледали някога филми там, и табелата напомнят, че е било място с висока културна и обществена значимост .

Вероятно сравнително най-щастлива е съдбата на тези от старите кина, които са отдадени под наем с условие. Тези киносалони по начало са били частна собственост и когато техните бивши притежатели са си върнали собствеността, са успели да уговорят наематели, които да ги превърнат в културни институции.

Най-позитивният пример в това отношение с днешна дата представляват двете много симпатични книжарници, които се помещават в бившите кина "Витоша" и "Млада гвардия". Киносалон "Млада гвардия" се превъплъти в книжен център "Гринуич", който е и най-голямата книжарница в България, а пък "Витоша" приюти "Хеликон". Учудващо, но все пак има и няколко примера за кина, които не са засегнати от промените и до днес продължават да излъчват филмови прожекции - кино "Влайкова", кино "Одеон" и кино "Люмиер". Това са киносалони, които днес с лекота можем да назовем бутикови.

Кино "Одеон" е отворено благодарение на финансовата помощ на Министерството на културата, което подпомогна неговото ремонтиране и превръщане в един съвременен салон и е собственост на филмотеката.

Една от най-интересните истории е за кино "Влайкова". От своето създаване до днес то е било само и единствено кино благодарение на жената, на чието име е назовано - Мария Влайкова. Тя прави дарението с условието сградата да не може да функционира по никакъв друг начин освен като кино. Така реално то се превръща в най-старото действащо кино в столицата.