Най-голямото сражение в Търновско през 1876 г. дава на турците четата на поп Харитон в Дряновския манастир.
Юнаците събира Бачо Киро Петров. Те са 195: от Бяла черкова - 101, от Мусина – 33, от Михалци – 31, от Дичин – 12, от Вишовград – 6, от Ветринци – 5, от Голямо Яларе – 2, от Дряново – 2, от Каломен – 2, от Керека – 1. За войвода е избран поп Харитон (Стефан Халачев) със съветници Бачо Киро и Тодор Лефтеров, военен командир е Петър Пармаков, капитан от руската армия. Знаменосец е Димитър Маринов.
През нощта на 28 април четата тръгва за Балкана, за да се слее с Дряновската чета на Христо Рашенов, а после и с Габровската на Цанко Дюстабанов. Като минава на сутринта край турското село Балван, е забелязана и така властта научава, че са се появили “комити”. Надигат се редовна войска и тълпи башибозуци, за да преградят пътя на четата. Тя почива 1 час край Ветринци, минава през Каломен, Плачка и Пейна, спира за похапване в дъбравата край с. Ритя и през Геша и Цинга достига Дряновския манастир.
Тук е отсядал Левски, а Миткалото е бил чест гост в него. Тук е учреден комитетът, а игуменът Пахомий е снабдител на народните борци. Според негов опис в манастира при вдигане на въстанието има: 1200 ведра вино (1 ведро е 10 л), 120 ведра ракия, 1852 крини жито (1 крина е 30 кг), ечемик, царевица, овес, ръж, просо, ориз, сол, боб, 500 оки сланина. Дядо Пахомий крие 120 оки барут, 200 оки куршуми, 12 пушки явзалийки, 6 револвера, 25 саби, 6 шишанета, 20 чанти за барут и куршуми. Всичко това по заръка на Апостола.
Ден първи. В своите “Записки” – кондика на манастира “Св. Архангел Михаил” Пахомий пише: “На 1876, месец априлия, 29 ден, в читвартак, часат четири по турски, пристигат и востаницити в монастиря. И забиват знамената насред двора и войводата извиква секи да улавя позиция, защото потерята наближава. И отивами на мазата да са почерпим и да са советвами какво да правими.”
Четата пристига в 14 часа, а планът е само да се запасят с провизии и муниции и да поемат по пътеката към Габрово. Но са обградени в обителта. Четири групи от по 10 души заемат позиции по стените, другите са по прозорците. Започва ожесточена престрелка, но четата не дава жертви. Изпратен е човек в Дряново да доведе тамошните въстаници. Нощта е дъждовна, но духът е висок заради надеждата, че ще дойде подкрепление.
Четата се бие с 3000 аскери с 8 круповски оръдия и над 2000 души башибозук Въпреки неравните сили тя отказва да се предаде. Чака помощ, защото смята въстанието за всеобщо. Не й помагат от Трявна, където на 5 май бунта вдига Христо Патрев от Шипка. Тревненската чета след 4 дни е разбита до габровското Ново село. В Дряново, което е само на 3-4 км от манастира, не пуква пушка. А поп Харитон се е надявал най-много на помощ оттам.
Ден втори. През нощта идва подкрепа от Габрово, но за аскера. Още по тъмно той атакува манастира откъм Сини вир, но е отблъснат. Четниците надигат плочите на покрива и стрелят оттам. Убити са много турци. Дядо Пахомий пише: “...моята стара майчица, като хвърляше на пилците храна, и на нея хвърлиха (стреляха)... откъм Поличките. Войводата ми поиска шишането и като погледна на канарата, отдето гръмнаха на майка ми, каза: “Тези башибозуци!” И като гръмна с шишането, паднаха двама.”
Ден трети. Гърмежите започват още призори. Четниците през нощта са поправили разрушените стени с плочи от дворната настилка. Дядо Пахомий пише: “Турците от час на час се умножаваха и по-строго ни обсаждаха... и като гръмна една пушка откъм старото лозе и куршума мина през скутовете на кожуха ми.”
Ден четвърти. Сутринта почти няма гърмежи. В Хаджипенчовата черква калугерите извършват служба за св. княз Борис Покръстител. А чорбаджиите в Дряново, за да запазят града от погром, но и по принуда, пишат до въстаниците. Писмото им гласи:
“Господиновци в манастира “Св. Арахангел”,
Днес доде от Търново пашата Табор Агъсъ и Халил ага, които ни заповядаха да ви пишем настоящето на български, защото може да не знаете да четете турски. Заповядва ви се от страна на правителството да се предадете, като сложите оръжието си долу и излезете от манастира. Такваз е царската воля. Аскерът царски нищо няма да ви стори, ако се предадете. Ако ли не, ще обърнат осемтях докарани топове срещу вас и ще съсипят вас и манастира. И ние от Дряново ви замолваме да се предадете.”
Писмото има фатални последици, но не заради текста му. Четникът Тодор Генчев го носи в стаята на игумена. Там поп Харитон и 2-3 четници правят фишеци за кремъклиите пушки. На масата има голяма тава с насипан барут, по пода също. Момъкът влиза с цигара, опитва да я скрие от войводата, изпуска я и барутът експлодира. Всички са обгорени, а най-много поп Харитон, който е ослепен и по-късно умира.
Игуменът вижда така жалостивата картина: “И като погледнах, що да видиш – двора пал сас щамби руски, куито бях пренесал от Свита гора. Сичко по двора – юрганити са запалили, топчини, та и кунустаса ми паднал чак при голямата церкува. Стаята се запалила, едни гасят, други крият това-онова, куето им аресва.
Турци фарлят. Жалост неизказанна.
Ето мръкнава
Утивам да видя стаята си и войводити, то що да видиш. Те голи и черни и ги водят насам-натам и плачат.”
Инцидентът се отразява много зле на бойния дух на четниците. Но нито един от тях не изменя на клетвата си и не се предава. За войвода е избран Пармаков, а Бачо Киро пише отговор: “Добре ни съветвате, но не питате какво ни е принудило да се дигнем с оръжие и да се бием, а ни пишете да се предадем. Какви скромни съвети давате на един български въстаник! Ние можем да послушаме вашите съвети, но преди всичко заповядайте да дойдете лично да се разговорим с вас и с турците, да си искажем желанието, за да видите вие и турците за какво сме нарамили пушки и сме се опълчили против царя си. Само в такъв случай можем да се предадем.”
Престрелката продължава до вечерта.
Ден пети. През нощта игуменът напуска обителта, за да търси начин да а спаси от разрушение. Без Пахомий, който е духовно упование за юнаците, в четата се всява смут и плъзват слухове. Боят продължава.
Ден шести. Врагът два пъти атакува, но е отблъснат с малко загуби за четниците.
Ден седми. Боят е от сутринта. Докаран е топ, който изстрелва 30-40 гюлета по манастира през деня. Пармаков води умело защитата.
Ден осми. От Шумен пристига Фазлъ паша с още войска. По обед турците спират огъня и пратеник носи писмо от пашата до четниците. Отговорът пак е с почерка на Бачо Киро и напомня словата на Апостола:
“Пашо, от твоето писмо нищо друго не узнахме, освен това, че ни съветвате да се предадем. Вие се отнасяте не като към въстаници, които са нарамили пушки, за да се бият за правата на своя народ, а като към разбойници, избягали от затворите, и ни обещавате царска милост. Вие не питате в писмото защо сме се вдигнали на оръжие против правителството на султана и какво искаме. Пашо, ние сме въстанали против вас да браним народа си, когото измъчват турските власти. Издаде се хатихумаюнът, които признава нашите права наравно с вашите, но написаното остава само на книга. Проектира се и конституция, която поставяше раята на еднакви права с мюсюлманина, но всичко остана мъртва буква.

Ние досега чакахме своите права като хора, но нищо. Убедихме се, че всичко това се обещава и пише само
да се заслепи Европа,
а не за интереса на поробените народи. И най-сетне, като се убеди българският народ, че султанското правителство се грижи много малко за неговите права и като вижда, че сатърът и произволът на неговите владетели тежи над неговия врат, реши с оръжие да потърси своите права и свобода. И ако мислите, че като ни избиете, унищожите, ще можете да ни смирите, много се лъжете. Народът иска своите правдини и е решил да ги спечели, ако ще би със смърт. Ние сме се повдигнали не против мирното население. Не, ние искаме от правителството да ни признае правата като народ и докато не стане това, живи няма да се предадем в мъчителските ви ръце – ние сме решили да мрем и ще запазим клетвата си. А вие ще бъдете отговорни пред Европа за вашите тиранства.”
Ден девети. Турците докарват още топове и започват да рушат системно оградата, горните етажи и черквата. Пламва пожар, който решава съдбата на обсадените. Четата дава над 130 жертви. През нощта оцелелите четници се разделят на групи от по 10-20 души и потеглят в различни посоки. Групата на Пармаков се натъква на щаба на аскера, завързва се здрав бой и всички четници загиват.
От командването се спасява само Бачо Киро. С десетина души той се измъква във виелицата. Стига Бяла черква и се скрива в колиба на лозето си. Издават го трима българи, за да спасят селото от опустошение, задето е дало над 100 четници. Един от предателите е баща на спасил се четник, ученик на Бачо Киро, който по-късно става поп и пише мемоари за въстанието.

Още четете в хартиеното издание на "168 часа".