Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Покрили телата на Христо Ботев и знаменосеца му  с отрязани шипкови храсти и ги затрупали с камъни

Нищо обаче не се знае за останките на Христо Ботев, Никола Симов-Курото и другите четници, загинали във Врачанския Балкан. Според сведения на оцелелите те са покрили телата им с отрязани шипкови храсти и са ги затрупали с камъни. Малко вероятно е това да е попречило на турците да се погаврят с останките им. Навярно поради тази неизвестност в началото на 60-те години на миналия век се породи упоритият слух, че Христо Ботев не е убит, а е бил пленен и все още е заточеник в Диарбекир, даже се появи и подписка, с която се иска българското правителство да направи необходимото за неговото освобождаване.
В хода на подготовката на въстанието Букурещкият комитет успява да събере известни средства и с тях закупува 530 пушки, 60 револвера, патрони за тях, саби, ножове, останали са пари и за униформи. Оказва се обаче, че не може да се намерят достатъчно хора, за да се въоръжат с тях. При това никой от старите войводи не се съгласява да оглави четата. За малко неин главатар да стане Стоил войвода, но той се връща към първоначалната си задача – с друга чета да влезе в България някъде около Тутракан и по пътя си да вдига селяните на бунт. Впрочем това е основната цел и на Ботевата чета. Въпреки че тя се сформира в състав от 205 души, опаковат в сандъци 300 пушки и друго оръжие, предназначено за тези, които смятат да привлекат за участие в бунта. Тръгват от Гюргево с кораба “Радецки” на 16 май. На 17 май към обяд стигат до с. Оряхово при устието на река Огоста и там завземат парахода. Неговият капитан Дагоберг Енглендер остава с отлични впечатления от отношението на бунтовниците към екипажа и пътниците. Затова, когато параходът стига до Видин и тамошния валия Осман паша иска срещу голяма сума да наеме кораба за превоз на неговите войници, с които да преследва четата, капитанът отказва. През това време четниците са слезли на брега, целунали са родната земя и са се заклели, ако трябва, да пожертват живота си за свободата на Отечеството.
Кои са тези 205 храбреци? Всички са млади мъже между 20 и 30 г. Само малка част от тях са участници във Втората българска легия, другите нямат никаква военна подготовка. Такъв е и войводата Христо Ботев. Затова за военен командир е определен поручик Никола Войновски. Знаменосец е Никола Симов-Курото. Пряпореца е ушит от Петранка Обретенова, дъщеря на баба Тонка, за Чернодренската чета, но след нейната гибел е съхранен от баба Тонка, която го дава на сина си Никола - участник в Ботевата чета.
Започва бойният път на четата. В Козлодуй разбиват черкезските башибозуци, вземат конете им и 8 каруци, от които правят обоз. На него са натоварени излишните пушки и другото снаряжение. Тръгват в строг боен ред - отпред се движи ариегард от 30-40 души, а останалите в две колони. Стигат до с. Бутан, където правят мост, за да преминат придошлата река. В селото ги посрещат радушно, но на призива мъжете да се присъединят към четата, никой не откликва.
След руско-турските войни от началатто на XIX в. една значителна част от българското население в Северозападна България, под давлението на руски емисари, се преселва в Молдавия, Бесарабия и Украйна. Оказват се основателни опасенията на Раковски, че напуснатите земи ще бъдат заселени с черкези, татари, арнаути, затова той се бори срещу преселничеството. И докато на останалото по своите места българско население е забранено притежаването на оръжие,
новите заселници са въоръжени и те са опора на османската власт.
Това се потвърждава и при следващата спирка на четата в с. Баница. Очаквало се е там към четата да се присъединят към 400 души, но се оказва, че само местният даскал се включва в нея. Тук става и първото сражение, защото турски башибозук и черкезки банди нападат четата. Даскалът, който познава местността, ги води при Милин камък, където според него има удобни позиции за отбрана. Това се оказва донякъде вярно. Там Войновски разполага четниците зад скалите в трикръгова отбрана, шахматно разположени, и им нарежда да стрелят само когато са сигурни, че ще улучат. На 19 май срещу тях настъпват башибозуците от селата Баница и Мраморен, 8 черкезки банди и два бюлюка редовна войска. Четниците отбиват 4 атаки, нанасят значителни загуби на нападателите, но и те дават жертви, сред които е и знаменосецът Никола Симов. Когато на 20 май се изтеглят към връх Околчица,
Ботев казва, че е позорно да отстъпват,
а трябва те да атакуват. За да даде личен пример, яхва коня и сам със сабя се спуска срещу душманите. Войновски веднага изпраща двама четници, също на коне, които да върнат войводата на безопасно място. Но той като че ли е обречен. Към 16 ч. един куршум го пронизва в челото и Ботев умира. Има много версии за това кой го е прострелял, но това е отделен въпрос.

За  тлените останки на Бенковски, четете в хартиното издание на в. "168 часа".