В няколко европейски страни от години се води кампания срещу Българското Черноморие,  което систематично развращавало цвета на тяхната младеж.

Притеснени майки и татковци се чудеха как е възможно техните синчета с гелосани перчеми изведнъж да се превръщат в безчинстващи викинги, когато опитат от парливата ракия, правена от самоуки майстори по мазетата в бургаските села. И този път политици и медии усетиха, че от това ще се направят добри пари и влияние и анатемосаха Слънчев бряг и въобще българския туризъм. Появиха се призиви: “Внимание, не пускайте децата си на българското море”

Вестниците бълваха снимки на младежи, полегнали си направо на топлия асфалт след зверските запои, а британските политици зовяха за мерки, които да ограничат алкохолния туризъм към Слънчев бряг. В крайна сметка чужденците продължиха да идват, да пият като казаци и да се забавляват до ранни зори. Нищо чудно и това лято да се сдобием с поредната порция смешен плач на европейците, които са пропуснали да научат децата си, че забавленията в този живот не се изчерпват до поглъщането на литри фалшива водка и евтин секс с мургави девойчета на плажа.

Смешен плач предизвика и опитите на съседите ни от Македония първо да зачеркнат цели пасажи от българската история и след това да си ги пришият с дебелата губерка към тяхната далеч по-скромна автобиография. Повечето от напъните да бъдат откраднати владетели, писатели и национални герои предизвикваха чувство за хумор. Но не беше смешен онзи филм "Трето полувреме", излязъл преди няколко години и описал абсолютно тенденциозно вината на профашисткия български режим, който администрира териториите във Вардарска Македония (и Беломорска Тракия и Западните покрайнини), за депортирането на тамошните евреи в нацистките лагери на смъртта. Конкретната историческа обстановка не беше взета под предвид от авторите на филма, те въобще не са се вълнували от историческите факти, превръщайки своя филм в силна антибългарска пропаганда, която на всичкото отгоре обиколи света, след като лентата беше македонският кандидат за чуждестранен "Оскар" през 2013 г.

В края на миналата година турският документален филм на Йелда Янат Багджи - "България, моята земя", също беше обявен за откровено антибългарско произведение. Филмът беше излъчен по телевизия "Ал Джазира" и разказваше за нелеката съдба на турското население по нашите земи след Освобождението от турско робство. Излизаше по-скоро, че ние сме тормозели турците, а не те нас по време на онези пет века, които напоследък някои решиха да наричат "съвместно съжителство" и така подсказаха защо им е толкова лесно на знайни и незнайни глашатаи да си упражняват фалшивата риторика на наш гръб.