Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Плесен и разпадащи се стенописи срещу 5 лв. в "Александър Невски"

Видяла жабата, че подковават коня, и тя подложила крак. Тази поговорка оживя в мераците на клира от най-големия действащ православен храм у нас да събират входна такса от всеки турист, който понечи да прекрачи църковния праг.

Вярно, Светият синод отмени тази разпоредба на предстоятеля на “Св. Ал. Невски” - архимандрит Дионисий, само ден след като бе влязла в сила. Но това ни най-малко не намалява гротескността на ситуацията, в която вместо жаба имаме един млад и амбициозен духовник.

Събирането на туристическа такса “вход” в някои прочути катедрали не е непозната практика в Европа - в катедралата в Берлин те пускат срещу 5 евро, а лондонският “Св. Павел” можеш да разгледаш за 16 паунда!!!

Тези цени може и да ни се струват безумни за нашите стандарти, но няма как да не признаем, че и двата храма впечатляват с богата история и великолепие, каквито “Св.Ал. Невски” също има, но не може да го предложи дори срещу 5 лева или 2,5 евро.

Представете си, че сте чуждестранен турист, който се е бръкнал две евро и половина за да види патриаршеската катедрала. Какво ви очаква? Сумрачен интериор с разпадащи се стенописи и купол с изображения, които са така обезличени от плесен, че няма как да си ги представите дори и да имате богата фантазия.

Такава гледка трудно биха компенсирали дори иконописните шедьоври на Васнецов, Мърквичка и Митов; мраморните иконостаси; златните мозайки. Ще си излезте с усещането, че

някой наглец ви е прибрал парите за едното нищо

Може би бихте преглътнали входната такса, ако най-големият български храм можеше да предложи поне музей с исторически експонати и най-красивите богослужебни предмети от своята съкровищница.

Такива музеи, срещу входен билет в евро, имат всички прочути европейски храмове, включително и московският “Христос спасител”. Но в нашия “Св. Александър Невски” това не се случва, въпреки че историци и изкуствоведи отдавна повдигат въпроса за създаването му. А и галериите около централната част на храма предлагат достатъчно пространства, за да се експонират ценности, които иначе са заключени в каси, или събират прах из затънтените кътчета.

Такава е съдбата на много от рисуваните планове, подписани от главния архитект Померанцев или на живописните проекти на част от стенописите. Свидетел съм как през годините някои от тях се повредиха, други... изчезнаха. (НСБОП ако има интерес мога, да бъда и по-конкретен).

В “Св. Александър Невски” по принцип може и да имат право да събират входни туристически такси, подобно на други европейски катедрали, но на този етап нямат никакво основание дори да си го помислят. Най-напред трябва да се потрудят обликът на храма да стане такъв, че туристите сами да се тълпят пред касата за билетчета...

Скандалът с въведено-отменената такса по същество има няколко позитива. Първият е, че безстопанствеността, която се шири под куполите на патриаршеската катедрала, стана обществено достояние. Синодалното послание по повод отменянето на таксата изрично призовава предстоятелят на храма архимандрит Дионисий и петте му настоятели “да използват обществения си авторитет, високо положение и личен пример, за да стимулират... осигуряването на необходимите средства за поддръжката на храма”.

Т.е. висшето църковно ръководство признава, че хората на които е поверена грижата за храма,

всъщност са обхванати

от тотално безгрижие

При това четирима от настоятелите, описани като “уважавани миряни”, са с добри финансови възможности - ректорът на УНИБИТ Стоян Денчев, собственикът на столичния хотел “Анел” Ангел Симеонов, председателят на Асоциацията по плажен волейбол Валентин Заяков, БЗНС лидерът и бивш заместник-министър на отбраната Спас Панчев, наричан от някои “Лакомото”.

Тези господа, начело с Дионисий, вместо да приемат кокошкарски решения за такса от пет лева, имаха достатъчно време да се потрудят за усвояване на гласуваните от правителството за възстановяване на храма 20 млн. лв. за 2015-2016 г. Можеха да инициират подготовката на проекти за реставрацията, които после Св. синод да приеме с компетентни специалисти. Но не би.

Сумата за миналата година си остана в бюджета

По всичко личи, че и другите 10 милиона ще останат неусвоени.

Очевидно господата Денчев, Симеонов, Заяков и Панчев смятат длъжността “настоятел на патриаршеската катедрала" по-скоро за престижна, неже ли за отговорна. Иначе да сме ги видели сред най-щедрите дарители на храма, като дядо Добре с неговите 37 500 лв. Все пак да сме снизходителни към “настоятелите” - твърди се, че трима от тях са масони. А у нас е суперпрестижно да си масон, благославян от Църквата. Нищо че християнството отрича “зидарите”...

Вторият позитив засяга личността на Дионисий, който от три месеца е шеф на патриаршеската катедрала. Назначаването му на поста вероятно беше тест за кариерното израстване на архимандрита, който е наречен за епископ, както повелява канонът, но процедурата по ръкополагането му бе спряна заради протести на духовници и миряни.

И тъй като Светият синод няма никакви доводи, за да оневини Дионисий за противоканонично ръкополаганите архонти, тамплиери и прочие аристократичен маскарад в църквата, с издигането му за шеф на патриаршеската катедрала очевидно се целеше да бъде очистен неговият имидж - ако се справи с предизвикателството да организира възстановянето на храма, синодалите щяха да имат основание да го увенчаят с епископска корона въпреки протестите.

Очевидно, воден от амбицията да се докаже,

Дионисий си въобрази,

че ще спечели овации,

като менажира храма и чрез входни такси от по пет лева. Но сбърка. Инициативата му, която не е съгласувана със Синода, истинския принципал на храма, се оказа самонадеян ход. Вече се събира и подписка за отстраняването му от председателството на катедралния храм. По всичко личи, че завинаги ще си остане и архимандритът, “наречен за епископ”. Като неподкованата жаба от поговорката. Струваше ли си? За едни пет лева.

Заглавието е на редакцията