Остаряването е страничен ефект от метаболизма и може да бъде забавено и дори „върнато обратно", твърди професор Обри де Грей от Кеймбриджкия университет.

В съавторство с Майкъл Рей той публикува предизвикалия множество полемики труд „Стоп на остаряването", в който представя биологичните детайли на човешкото остаряване и реалистичните перспективи за справянето с него.

Д-р Де Грей е убеден, че не само можем да забавим часовника - амортизирането на организма - но и да го върнем назад, като поправим щетите. Той обяснява как чрез терапии, променящи метаболизма и насочени към инертните странични ефекти от него, коригирането на възрастовите увреждания може да се окаже много лесно. Приеман като гений от едни и категорично отричан от други, професорът е сред най-изявените биогеронтолози днес.

Бакалавър е по компютърни науки, има докторска степен по биология от Университета в Кеймбридж и е един от основателите на неправителствената организация SENS Research Foundation, разработваща методи за отлагане на остаряването.

Неговата революционна теория

се състои в твърдението, че в човешкия организъм няма генетична програма за стареене, а процесът на остаряването е предизвикан единствено от клетъчни изменения, които биха могли да бъдат контролирани. За професора остаряването не е нищо повече от метаболизъм.

Според него това е процес, който протича както при неодушевените предмети, така и при нас, хората. Въпреки всички „механизми за самовъзстановяване, и то само защото тези механизми не са съвършени".

Д-р Де Грей подчертава, че остаряването е „страничен ефект от това, че сме живи".

Според революционната му теория тези влияния сами по себе си не са животозастрашаващи. Но те се натрупват постепенно и в крайна сметка причиняват патология - карат клетките ни да остаряват.

Професорът е убеден, че процесът на клетъчните мутации може да бъде спрян

с помощта на най-новите биотехнологични разработки. Те могат на всеки 10-15 години да обновяват човешкия организъм и да отлагат физическата смърт и остаряване.

Според д-р Де Грей хората, смятащи, че остаряването е неизбежно, всъщност живеят в заблуда, в транс. А това пречи на развитието на нашето мислене, което реално би ни довело до момент, в който остаряването да не е нищо повече от право на избор.

Теорията на д-р Де Грей е описана за пръв път в труда на журналиста Джонатан Уийнър „Странната наука за безсмъртието", която му носи „Пулицър". В нея е анализирана една интересна статистика - за продължителността на живота през различните векове. Джонатан Уийнър подчертава, че през каменната епоха средната продължителност на живота е била под 20 години. В разцвета на Римската империя годините са се увеличили само с пет и хората са живеели средно около 25 години, през Средновековието - 30, през Ренесанса - 33. Към 1900 г. в най-развитите страни средната продължителност на живота е достигнала до 45 години, а в края на XX век вече е била около 76 години.