• 18-годишната звезда на женските щанги наследява силата от майка си - републикански и световен шампион по силов трибой, ментор е за по-малката си сестра
• Нежното лице на българската тежка атлетика не губи време в избиране на рокля за бала, а за един ден е готова

Вера, Бояна и Калимана - три валкирии, три съвременни амазонки с характер на тежката силова арена.

Младата звезда на българските женски щанги, 18-годишната Бояна Костадинова, доказа, че е шампион по кръв и по дух. Макар и с болка в китката, тя завоюва сребро и бронз на европейското първенство по вдигане на тежести в Батуми (Грузия) през април. С триумфа си направи изключително горда своята майка Вера Маринова-Калимана - републикански и световен шампион по силов трибой. Също така се затвърди като пример и вдъхновение за по-малката си сестра Калимана, която също се състезава и готви да постига своите успехи във вдигането на тежести.

В тяхното семейство има и други спортисти, но лекоатлети и бегачи. Само третото дете на Вера - Кубрат, който е по-малък от сестра си Бояна и по-голям от Калимана, има съвсем други интереси, насочени към програмирането.

Никога Маринова не е налагала на децата си посока в живота и някак естествено и двете ѝ дъщери се насочват към тежката атлетика.

“Майка ми никога не е имала болни амбиции като родител, но аз, виждайки какво прави тя всеки ден, накрая сама проявих желание. За мен е най-ценен нейният личен пример, наблюдавайки я как се справя с всичко - разказва пред “24 часа” Костадинова. - Първия път, когато влязох в залата, изпитах срам. Да не взема нещо да направя грешно. Макар че беше детски лост, понеже съм си малко по-срамежлива, се притесних да не се пребия.”

Вера разбира, че дъщеря ѝ има голям потенциал, още в първата половин година, след като започва да вдига тежести.

“Бояна стартира с друг спорт. Смятам, че е много хубаво децата да преминават през контактни бойни спортове, защото те дават изключителна здравина в момента на израстването на детския организъм. Тя сама пожела да опита с щангите, които за мен са Цар спорт. И направи едни доста сериозни резултати за много кратко време - спомня си Маринова пред “24 часа”. - За килограмите, които тя вдигаше още в самото начало, или трябва да имаш много силна генетика, или трябва да положиш много труд и да вложиш доста време, което тогава тя нямаше като пресен кадър. Така разбрах, че има потенциал. Ето че на 18 години вече има завидни резултати при жените”.

Костадинова признава, че майка ѝ е нейната най-голяма опора и най-добра приятелка.

“Имало е моменти, когато е трябвало да свалям много килограми преди състезания, а тя от солидарност с мен не е яла, докато не мине кантарът - споделя шампионката. - Тя е един от малкото хора, които разбират през какво преминавам - като притеснение, болка и всичко. Винаги преди състезание ми казва да бъда спокойна и да си представям, че просто съм в залата. Никога не съм се притеснявала от нейната реакция след мои представяния на състезания. Дори когато съм се излагала в буквалния смисъл, тя пак е била единственият човек, който ми е помагал да изляза психически от тази дупка и да не се чувствам гузно, защото идва следващото изпитание и тогава ще е различно.”

Бояна помни момента, в който Вера става световна шампионка по силов трибой през 2019 година, но понеже е малка, чак по-късно осъзнава важността на събитието.

За разлика от дъщеря си Маринова малко по-късно открива своята сила във вдигането на тежести, когато е на около 30 г.

“Моята дисциплина е доста по-различна, не е олимпийски спорт, но все пак е относително свързана с щангите - обяснява Вера. - Спомням си в началото как тежестите, с които съм стартирала, са ми се стрували сериозни, а сега вече определено не са. Физиологията ми значително се промени. Самото ми тяло започна да изглежда по различен начин. Просто се чувствах на мястото си и максимално удовлетворена, когато тренирах. Днес мога да кажа, че тежестите ми дадоха стабилност - ментална и физическа, каквато нищо друго в живота ми не ми е осигурило.”

По времето, когато тя се е състезавала най-активно, децата ѝ са били почти винаги в залата покрай нея, докато тренира.

“Тогава гонех рутинните си задачи с три деца. Работех, тренирах, учех в Националната спортна академия и се състезавах. Всичко беше компилирано в рамките на 24 часа - връща се назад Маринова. - Не мога да си спомня дори каква е била системата, за да мога да не изоставам нито в професионален, нито в състезателен план, нито като родител вкъщи. Сега, ако ме върнат, не знам дали мога да построя отново този режим. Но състезанията бяха и са една от приоритетните задачи. Прекарвах следработното си време в подготовки. Така с децата бяхме главно в залите, за разлика от други семейства, които в свободното си време са били в паркове и по заведения. Няма как това чисто подсъзнателно, да речем, да не се отрази на едно дете. Особено и когато то вижда, че трудът се отплаща с медали и титли.”

Днес най-силната майка на Балканите преживява много повече състезанията на Бояна в сравнение със своите собствени.

“Принципно съм човек, който успява да се владее. В никакъв случай не показвам емоция. Не жестикулирам, не крещя, не съм такъв тип мотиватор. Аз съм суперпасивна. Защото знам, че на мен такива хора ми помагаха. Но с нея ми е трудно. Сега на европейското гледах Бояна, седнала върху куфара ми на път за летището. Много ми стана емоционално, макар че знаех какво ще се случи, тъй като съм запозната с каква подготовка е. И го очаквах. Тя даже можеше да постигне още по-добър резултат, но винаги има и други фактори. Следващия път. Хубаво е всичко да идва постепенно и да има градация. Бързият успех не е добър съветник.”

Вера е категорична, че винаги ще бъде до Бояна и в триумфите, и в провалите.

“Била съм до нея от момента, в който е хванала лост. И винаги съм вярвала в нея. Дори когато в един момент голяма част от семейството ни казваше, че тя е толкова крехка, нежна и щангите не са за нея. Аз просто виждах какво може тя и си давах реална сметка, че може да стигне до олимпиадата. Вярвам, че ще го направи.”

Майка и дъщеря си приличат по това, че когато прескочат нещо, много трудно се връщат назад.

“И визуално - като походка и маниери, и в силата, която имаме в тежката атлетика, и като характер сме еднакви с мама”, коментира Костадинова.

Маринова пък смята, че нейното момиче е дори по-упорито от самата нея и по-овладяно на моменти: “Също така не е излишно високопарна - нещо, което ми е било много важно да научи. Всеки сам си върви по пътя, но като родител съм се постарала децата ми да са адаптивни. Да могат, както се казва, да оцелеят при всякакви условия и навсякъде. Винаги могат да разчитат на мен, но е важно да съм сигурна, че ще се справят и сами. Те също така трябва да знаят, че винаги, когато си успешен, когато си шампион, си разглеждан под лупа и в повечето случаи не за да се изтъкне твоят успех, а за да се намери твоя недостатък. Затова съм казвала и на Бояна, че единственото нещо, което безапелационно и категорично говори за труда ти, са твоите успехи и постижения. Те не могат да бъдат изманипулирани”.

Бояна освен всичко беше определена и за една от най-красивите щангистки на европейското. Тя безспорно е нежното лице на българската тежка атлетика, но не робува на суетата и е много земно момиче. Дори без да губи никакво време, избира роклята си за бала.

“За мен балът е просто нормално празненство, защото завършваш 12 години учене, но не съм се фокусирала изцяло върху него и не съм го чакала с нетърпение”, признава Костадинова.

“Тя беше много подготвена - допълва майка ѝ. - Беше си избрала дизайнерка. Обади ми се, че си е запазила час онлайн за проба. Отидохме в ателието, премерихме каквото трябваше и за половин час бяхме готови. Тя знаеше какво иска. Не сме имали някакви лутания. Нито пък е мислила с каква кола ще бъде закарана. Тя знае, че тези неща не са съществени.”

Абитуриентката успява да съчетава образованието си със спортната кариера, като тази година дори се налага да завърши за една седмица втория срок от учебната си година. И остава все така фокусирана върху целите си във вдигането на тежести.

Дали обаче сега възходът на Бояна може да натежи на устрема на по-малката ѝ сестра Калимана, или напротив?

“На Калимана ѝ даваме цялото време на света, за да може да се адаптира в тази дисциплина с търпение - коментира Вера. - Слава богу, сестра ѝ е доста добър ментор. Тя вероятно ще бъде съвсем в друга теглова категория. Много е различна и като структура, и като характер. Докато Бояна е здраво стъпила на земята, Калимана е по-арт. Бояна също така е изключително отговорна. Умее да организира времето си, финансите си, абсолютно всичко. Калимана е много волна душа, но и тя е в такава възраст, че има какво да се случва още с нейното израстване чисто като характер”.

Бояна несъмнено е пример за сестра си, като иска да я научи със собственото си поведение как да бъде отговорна.

“И ако е решила в бъдеще да става наистина добра спортистка, просто трябва да се ограничава от излизане с приятелки, въпреки че тя и сега го прави. Наистина си спазва нейния режим, ходи на тренировки, на училище и на английски, като доста рядко излиза от пансиона в Пловдив. Отговорна и дисциплинирана е. Не мисля, че моите успехи ѝ пречат, защото тя е в друга категория и е малка все още.”

Техният брат Кубрат пък играе футбол дълго време, но сега има интерес към програмирането и иска да се развива в тази сфера.

“Доста е любознателен и с него си говорим като големи хора. Обсъждаме политическата ситуация в Европа, той много се вълнува от събитията. Приятен събеседник е - казва майка му. - Кубрат много се радва на успехите на сестрите си и на Бояна специално.”

Всички в семейството много обичат да са си вкъщи заедно, защото рядко им се случва, тъй като живеят на различни места в момента. Затова ценят споделеното време.

А за своите момичета, своите амазонки, Вера мечтае да покорят най-големия връх за всеки атлет - олимпиадата.

“Това ще бъде гордост и за нас, и за развитието на спорта, и за самата ни държава”.