• Временна бюджетна комисия обсъди и одобри на първо четене мерки за овладяването им
• Глоби до 10% от оборота при необосновано поскъпване
• Чуват се намеци за рокади в КЗК и КЗП
• Управляващите декларират, че не били против големите търговски вериги, само искат толерантност от тях
• Промени в два закона бяха подкрепени от ПБ, ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане", ПП- "против", ДБ се въздържаха

Спецзвено, което да следи цените в реално време ще предложи икономическият министър Александър Пулев. Министърът направи това предложение пред депутатите от временната комисия по бюджет и финанси, на което се обсъждат мерките за овладяване на цените предложени от "Прогресивна България".

Комисията обсъди и прие на първо четене промени в два закона- За КЗК и за защита на потребителя. Те бяха  подкрепени от ПБ, ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане", ПП бяха "против", а ДБ се въздържаха.

Преди старта на дискусията, Пулев декларира още, че ведомството му е „за" промени в законите за КЗК и КЗП. В хода на обсъжданията стана ясно още че има вероятност за рокади в КЗК и КЗП.

"В тези законодателни изменения се адресират всички ключови параметри, които подобряват обхвата и контрола върху нелоялните търговски практики. Стъпва се изцяло на пазарни принципи, за да не се изкривяват механизмите на свободната конкуренция. Увеличават се и се засилват правомощията на ресорните регулатори. Драстично се увеличават и глобите за нелоялни търговски практики на ниво КЗП", каза още министърът.

Земеделският министър Пламен Абровски пък настоя българските производители и преработватели да имат адекватен дял на пазара на храни у нас. Той смята, че един от големите проблеми е недостигът на българска продукция, а за да има българска продукция, трябва да има адекватна цена и адекватен марж на печалбата.

От ПБ са убедени, че предложените от тях мерки целят да се дадат повече правомощия и тотално изсветляване на сектора по отношение на ценообразуването и на това регулаторите да си свършат работата. Абровски и Гечев са категорични, че трябва да се изчисти веригата, плащанията да не са в съотношение 90% реклама и 10% продукт, намеквайки за големите вериги.

Той обаче уточни, че не искат да удрят веригите, но искали от тях толеранс за нашите доставчици и производители.

Мерките предвиждат с постановление на МС да се добавят нелоялни търговски практики.

Представители на браншове и съюзи на производители декларираха несъгласие с повечето мерки и предупредихау че няма да имат очаквания ефект.

След като Гечев даде пример, че у нас маслото от една и съща марка било по-скъпо от центъра на Париж, от бранша попитаха дали България е готова да свали ДС за храните от 20% на 5%, колкото е във Франция, както и дали в сравнението са отчетени логистика, доставка и пазарен сегмент.

Промените в двата закона бяха подкрепени от ПБ, ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане", от ПП бяха "против", а от ДБ се въздържаха.

Какво се променя?
В Закона за защита на конкуренцията списъкът с нелоялни търговски практики се увеличава от 13 на 33. Ще се води специален регистър на проследимост, който ще документира дадена продукция по цялата верига, но без допълнителна тежест за търговците, вкл. и финансова. Чрез него ще се проследява и качеството на стоките за да не достигат некачествени такива до пазара.
Въвежда се определение за съвместно монополно положение, при което няколко пазарни субекта, без значение дали са свързани като собственост, притежават пазарна сила, която създава аномалии в цените.
Ново е и определението за "прекомерно високи цени", като при установяване на такива КЗК ще има право да изисква данни за ценобразуването по веригата.
Втората група поправки е в Закона за защита на потребителите. То въвежда пряка забрана да се увеличават цени, с уточнението че се отнася само за случаи при които поскъпването няма икономическа обосновка.
Обосновано пък е такова поскъпване, при което са се увеличили разходи за труд, енергия, горива и доставки. Сравнение ще се прави между справедливи цени и реални цени, за да се установи при кои има необосновано поскъпване.

Предложените правила не целят натиск върху бизнеса, а въвеждат по-ясни и ефективни механизми за контрол в рамките на закона, увери  Явор Гечев от "Прогресивна България". Той подчерта че  идеята е държавата да разполага с инструментариум за контрол, без да се нарушават пазарните принципи.
Министърът на икономиката Александър Пулев заяви, че промените ще бъдат внесени максимално бързо в Министерския съвет, където ще се създаде междуведомствено тозвено. Според него новите механизми дават възможност за по-ефективна борба с "галопиращите цени", като същевременно се съобразяват с пазарната среда и конкуренцията.
Председателят на КЗК Росен Карадимов декларира подкрепа на институцията на промените, като уточни, че че институцията не трябва да се превръща в ценови регулатор, а основната ѝ задача остава установяването на съгласувано поведение и нелоялни практики.
Владислав Горанов от ГЕРБ обеща подкрепа на партията за мерките, но добави, че те ще предложат свои текстове между двете четения. Той отберяза, че служебния кабинет не е използвал действащото законодателство в пълна степен, за да предприеме адекватни мерки.
Атидже Вели от ДПС – Ново начало предупреди, че новият регистър и разширените контролни механизми могат да доведат до прекомерна административна тежест, особено за малките производители, но заяви, че от партията ще застанат зад поправките.
Мартин Димитров от ДБ изрази опасения, че се създава прекомерен ценови контрол, който не адресира реалните причини за поскъпването, затова ДБ ще се въздържат.
Единственият критик на промените бе Асен Василев от ПП, който обяви, че текстовете обръщат законодателството, като принуждават бизнеса да доказва, че не нарушава правилата, а не обратното. Той изрази опасения, че такав се отваря вратата за санкции без достатъчно гаранции за бизнеса.

Цончо Ганев от "Възраждане" определи мерките като "врата в полето", която няма да доведе до реален ефект върху цените или пазара и обвини еврото за високата инфлация.
Представители на различни браншове поискаха повече време за обсъждане на промените, изразиха несъгласие с това някои от мерките да бъдат записани в наредба, а не в закон.