Директорите на две ключови предприятия от руския военно-промишлен комплекс бяха задържани по различни разследвания, свързани с корупция и финансови злоупотреби. В Красноярск беше арестуван директорът на Красноярския машиностроителен завод „Красмаш" Александър Гаврилов. Паралелно с него руските власти задържаха и бившия изпълнителен директор на компанията за безпилотни системи „Транспорт на бъдещето" и доскорошен съветник на губернатора на Самарска област Юрий Козаренко.

В Красноярск беше арестуван директорът на Красноярския машиностроителен завод „Красмаш" Александър Гаврилов. Предприятието е едно от най-важните в структурата на руската космическа агенция „Роскосмос". Информацията първоначално беше разпространена от местното издание NGS24.RU, а впоследствие потвърдена и от РИА „Новости", която се позова на свои източници.

Според данните Гаврилов е бил задържан още в края на април по дело за злоупотреба и безстопанственост. Депутатът от градския съвет на Красноярск Иван Петров твърди, че срещу него се води разследване за подкуп в размер на 3 милиона рубли. По думите му следователи са работили в завода в продължение на две седмици.

Гаврилов оглавява „Красмаш" от август 2018 г. Предприятието е сред най-значимите в руския военно-промишлен комплекс и е специализирано в производството на стратегически балистични ракети с морско и наземно базиране. Заводът произвежда междуконтиненталната балистична ракета РС-28 „Сармат", способна да носи ядрени бойни глави, както и ракетната система Р-29РМУ2 „Синева" за подводници. Освен военна продукция, предприятието изработва и оборудване за нефтената и газовата индустрия.

„Красмаш" е дъщерно дружество на Държавния ракетен център „Макеев", който от своя страна е част от структурата на „Роскосмос". През април 2026 г. заводът беше включен в санкционния списък на Европейския съюз.

Арестът на Гаврилов идва на фона на продължаващите съмнения около реалното състояние на програмата „Сармат". Русия представя комплекса като стратегическо оръжие от ново поколение, но редица изпитания през последните години завършиха с неуспех. През 2017 и 2018 г. бяха проведени четири неуспешни теста, а според CBS при най-дългия успешен полет ракетата е изминала едва около 35 километра, преди да загуби управление и да падне. Единственият официално признат успешен пуск беше през април 2022 г. По-късно CNN съобщи за нов провал през февруари 2023 г., а през септември 2024 г. OSINT анализатори разпространиха информация за експлозия на „Сармат" по време на изпитания на космодрума Плесецк. Въпреки това през октомври 2025 г. Владимир Путин отново заяви, че системата скоро ще бъде поставена на бойно дежурство.

Паралелно с това руските власти задържаха и Юрий Козаренко – бивш изпълнителен директор на компанията за безпилотни системи „Транспорт на бъдещето" и доскорошен съветник на губернатора на Самарска област. Според „Комерсант" срещу него е повдигнато обвинение за измама в особено големи размери.

„Транспорт на бъдещето" има важна роля в развитието на руските дронове. В края на 2024 г. компанията обяви, че е готова да произвежда по 40 безпилотни апарата месечно в завода си в Толиати и още 60 в Белгородска област, с планове производството да бъде увеличено до 250 дрона месечно.

През януари 2025 г. Владимир Путин лично посети производствената база в Самара, където инспектира зоните за разработка, сглобяване и изпитания на безпилотни системи в присъствието на Козаренко. Само няколко месеца по-рано губернаторът на Самарска област Вячеслав Федорищев го беше назначил за свой обществен съветник по развитието на безпилотните технологии, заявявайки амбицията регионът да се превърне в ключов център за производство на дронове в Русия до 2029 г. 

По-късно пресслужбата на областното правителство потвърди, че Козаренко е освободен от длъжността си още на 31 октомври миналата година. Той е подал оставка и като изпълнителен директор на „Транспорт на бъдещето".
На този фон руските медии съобщиха и за промени във военното ръководство на страната. Генерал-полковник Александър Чайко е назначен за главнокомандващ на руските Въздушно-космически сили, заменяйки Виктор Афзалов.

Чайко е известен с командването на руските сили в Сирия и на Източния военен окръг. Европейският съюз му наложи санкции заради предполагаема връзка с убийствата на цивилни в Буча през 2022 г. Според европейски разузнавателен доклад лично Владимир Путин е наредил засилена охрана за генерала след вътрешни конфликти между руските служби за сигурност, свързани с украинските атаки срещу високопоставени руски военни.