• Замислен за комунистическа пропаганда, се превръща в място за изричане на неудобни истини за властта
• Чехи ни учат как се садят рози, ягоди и аспержи, намират останките от Плиска, сражават се в Македония

Отворен няколко години след края на Втората световна война, когато България и Чехословакия са част от Източния блок, нароченият за закриване Чешки център в София е замислен да пропагандира комунистическата идеология. Но много бързо се превръща в място за неформални срещи на културни дейци, които зад прикритието на хумора си споделят неудобни истини за властта.

От интервю на директорката му Радка Рубилина пред Чешкото национално радио стана ясно, че центърът трябва да бъде затворен до 31 юли т.г., защото съкращават разходи. Същото се случва и с подобните средища в Милано, Стокхолм и Тбилиси. Но оставят най-новия в Европа - този в Белград, открит преди 3 години. Такава е политиката на новото крайнодясно правителство в Прага, начело с милиардера Андрей Бабиш, обвиняван в прокремълски позиции.

Трудно е да си обясним закриването на центъра с геополитически мотиви, но институцията има много привърженици. Актьорът Ицко Финци и режисьорката Лиза Боева започнаха подписка за запазването ѝ и 2000 души подкрепиха искането само за 24 часа. "Той е важен за България и мисля, че има големи шансове да успеем да го спасим. Двамата с Ицко не очаквахме да получи такъв резонанс, но българското външно министерство ще изпрати протестна нота до чешкото и ще приложи и подписката", обясни Лиза Боева пред "24 часа - 168 истории". Според нея властите в Прага не се съобразяват с факта кой от центровете има богата история и какво е значението му за дадената страна.

А този в София е първият. Той се създава чрез междуправителствен договор за културно сътрудничество между София и Прага (1947 г.) и спогодба на следващата година.

Институцията на ул. "Г. С. Раковски" 100 отваря врати в годината, в която умира вождът Георги Димитров (1949), подписал договора 2 г. по-рано заедно с премиера на Чехословакия Клемент Готвалд. И двамата са знакови комунистически лидери.

Що се отнася до подготовката на документите, те също са дело на ключови фигури. У нас единият е Вълко Червенков като председател на Комитета за наука, изкуство и култура. Другият е министърът на образованието Минчо Нейчев, който само 2 – 3 г. преди това е назначил съдиите в Народния съд като министър на правосъдието. От чешка страна участва Вацлав Копецки - главният идеолог на Комунистическата партия на Чехословакия и министър на културата и информацията.

Но това е само началото. През годините Чешкият център се превръща в място за изложби, премиери на книги, театрални представления, обучения и лекции на известни дейци. В него културните дейци успяват да преодолеят цензурата, като изпълват репликите си с политически препратки към комунистическия строй. В началото на 70-те години символно е представлението на режисьора Леон Даниел "На приказки с Карел Чапек".

По повод на 65-годишнината (2014) от създаването на центъра актьорът Ицко Финци си спомня за него:

"Представлението беше пълно и с двусмислия, с обобщения за онова време. (И за всички времена, разбира се). Но нито Леон, нито някой от нас не е произнасял и дума кое какво значи, еди-кое си за кое от обкръжаващите ни безумни неща се отнася... Пазехме го в тайна", разказва той. Заедно с него в постановката участвали Жоржета Чакърова, Меглена Караламбова и композиторът Кирил Дончев.

Тогавашният директор на Чешкия център Милош Войта - драматург, литературен критик и българист, също подкрепя двусмисления сценарий. Той описва тази постановка в книгата си "Крачка след крачка - как станах българист":

"Леон доведе състав от една кръвна група. (...) Роди се прекрасно представление. За него актьорите се нуждаеха от текст, три столчета и три масички, цигулка, цитра, устна хармоника, пудриера и обикновени дрехи (взети от домашния гардероб) за многобройните преобличания. А най-много се изискваха въодушевление и съвременни импровизации с реквизит. Това беше всичко... Успехът на "Девет приказки" надмина всички очаквания..."

Леон Даниел ги напътствал да измислят приказките като за умни, разбиращи метафорите деца и много разчитал на дарбата на Ицко Финци да разказва вицове.

"Бях уцелил един начин да ги пълня с подробности, така че когато ме караха да ги повтарям, никога не се знаеше докъде ще стигна, отклонявайки се от основния сюжет. Аз самият не знаех - допълва той. - Чувах как се кикотят, още щом почвах. Гледах да ги разправям като истински случки и да има в тях абсурдни, но възможни ситуации."

После Ицко Финци свири джаз в т.нар. лилав салон всеки четвъртък в продължение на години. "А още по-късно изнасяхме серия от лекции за чешката култура. Аз водя, а той чете и играе. Командироваха ни и в Габрово за един лекционно-театрален спектакъл за Швейк по повод деня на хумора", добави Лиза Боева.

Тя е оптимистка за стартираната от нея подписка да успее, може би защото има пред себе си примера от 2001 г. Тогава за първи път Чехия се опитва да закрие Чешкия център. В негова защита се обявяват професори от Софийския университет като Боян Биолчев, Никола Георгиев и Иван Павлов. Те пишат писмо до чешкото министерство и предотвратяват затварянето на средището.

И нищо чудно, че се застъпват за него. България и Чехия са много свързани чрез чехите, които се заселват у нас след Освобождението и много от тях са емблематични за българската култура и история. Всички знаят за историка д-р Константин Иречек, който е бил министър на народното просвещение и директор на Народната библиотека, както и за инженерите братя Прошек, проектирали Орлов и Лъвов мост, за чиято пивоварна се носят легенди и до днес.

Те са дотолкова свързани с България, че се прекръстват с български имена - Богдан и Георги вместо Теодор и Иржи. Някои от техните наследници живеят у нас и сега, макар че повечето се изселват след национализацията през 1947 г. Тук остава дъщерята на Богдан Милада Прошек-Пипева, а нейният син Богдан Пипев е архитект.

Техен сънародник е и първият главен архитект на София - Антонин Колар. Поставя си за основна цел "почистване на града, събаряне на множество къщи през август и септември 1878 г. и поправка на калните и почти непроходими улици". Изготвя градоустройствен план, за да има София европейски вид. Негово дело са сгради, без които не можем да си представим столицата - Военният клуб, Военното училище, хотел "България" и паметникът на Васил Левски.

Карел Трънка пък е родоначалник на пътното и мостовото строителство в следосвобожденска България. Той е в екипа по строежа на линията Русе - Гюргево, Цариброд - София - Вакарел, Ямбол - Бургас, трасирането на Радомир - Кюстендил и проучването на терена за Търново - Борущица. Ръководи и работата по прокарването на 23 тунела под планините.

Също не толкова позната е дейността на Ян Климеш като участник във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е бил близък с нейните ръководители - Борис Сарафов, Гоце Делчев, Христо Татарчев и други. Включва се в четата на Христо Чернопеев през 1903 г., която навлиза в Македония, но е разбита. Оттам съдбата му се преобръща. Климеш се връща в Австро-Унгария. По-късно идва отново в България, където се самоубива, защото след Балканските войни (1912 - 1913) е разорен.

Негов съратник във ВМОРО е сънародникът му Карел Антон Хошек. Известен като Антон Чеха, той е бил войвода в Тиквеш и е убит в сражение със сръбска чета.

Не толкова трагично протича животът на друг чех у нас - Йозеф Менцл, благодарение на когото в България се научават как да садят рози.

Идва тук през 1901 г. по покана на правителството и прави първите разсадници в София. Умира година преди да открият Чешкия клуб в София. Менцл се е специализирал в декоративните храсти, а отглеждането на ягоди и аспержи също дължим на негов сънародник. Те са засадени от Вацлав Стрибърни.

Чехи се заселват и във Варна. Антонин Новак е ландшафтен архитект, създал Морската градина там. Известен е и с това, че отказва да стане царски градинар на Фердинанд, но се съгласява да дойде в морската ни столица, когато го канят сънародниците му Карел и Херман Шкорпил.

Те са не по-малко важни за българската история. Двамата братя имат изключителен принос за старта на археологическите разкопки у нас. Откриват останките от първата българска столица Плиска. Неслучайно на тях са кръстени улици и курорт във Варна.

И тук не свършва списъкът с известни чехи у нас. Изкуството в България нямаше да е същото без Ян (Иван) Мърквичка и Ярослав Вешин. Първият е част от художниците, изографисали храм-паметника "Александър Невски", както и е илюстрирал първото издание на "Под игото" на Иван Вазов. Заслугите му не се изчерпват с това. Заедно с друг свой сънародник - Вацлав Добруски (археолог и нумизмат), създават първия герб на Царство България. Картината "Ръченица" на Мърквичка е на второ място по най-висока цена (75 100 евро) след "Две сватби" на Златю Бояджиев.

Синът на Мърквичка - Иван Мърквичка-младши, загива на фронта в Първата световна война.

Ярослав Вешин пък е военен художник, автор на епични батални сцени, работейки за Министерството на войната.

И това не са всички чехи, които оставят траен отпечатък върху устройството, историята и културата на младата българска държава. Заради тях си струва Чешкият център в София да бъде запазен.