Този пост е в отговор на циркулиращите в публично пространство нагли лъжи за НРБ като просперираща икономика по времето на социализма. Затова срещу лъжите – с документи!
На 23 ноември 1989 г. секретарят на ЦК на БКП Емил Христов представя доклад „Състояние на икономиката и пътища за развитие", с който признава, че страната е в „предфалитно" състояние. Той казва, че в НРБ има:
- тежък стоков, валутен и бюджетен дефицит и кредитна задлъжнялост на стопанските организации;
- неконтролиран инфлационен процес и неконтролирана парична емисия;
- огромно незавършено строителство;
- умъртвени капитални вложения в неефективни фондове и престижни обекти;
- амортизирани основни фондове в почти всички сфери на производството и липса на ресурси за тяхното обновяване;
- около 10% високорентабилни предприятия, а останалите 90% не са такива, но са определящи в националната икономика;
- крупни неефективни обекти, които работят с ненатоварени мощности;
- липсват средства за технологични инвестиции;
- произвежда се некачествена и неконкурентоспособна продукция;
- заплащането на труда е гарантирано, независимо от резултата;
- реално и системно се понижава жизненото равнище на населението и над 70% от населението през 1987 г. е живяло под екзистенциалния минимум.
На среща с актива на МВР на 25 ноември 1989 г. генералният секретар на ЦК на БКП Петър Младенов е откровен:
„Картината е потресаваща. Ние всяка година казваме, че имаме прираст 5,6%, 6% и т.н. А знаете ли каква е истинската картина? Ако вземем за база 1983 г. следващите години ние не само, че нямаме никакъв прираст на националния доход. Ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т.е. нашите задължения, които се увеличават, се оказва, че ние имаме непрекъснат спад... В областта на нашите задължения сме достигнали критичната точка."
Пред пленума на ЦК на БКП, проведен на 11 декември 1989 г., Петър Младенов нарича политиката на БКП от последните години „След мен – потоп". Той говори за увеличаване на инфлацията, за тежки трудности на вътрешния пазар, влошаване на жизненото равнище, широко разпространена корупция, сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности и така „българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека".
На 10 октомври 1990 г. Андрей Луканов, вече министър-председател на България, казва пред Великото народно събрание:
„Произвеждаме все по-малко и по-зле, а консумираме повече... Всеки продължава да иска от държавата с убеждението, че тя му е длъжна, без да държи сметка за това дал ли е нещо на обществото, допринесъл ли е с труда си някаква полза и въобще трудил ли се е."
„Българската икономика днес е икономика на абсурдите... Искаме да запазим възможно по-дълго лъжливата стабилност на нашето ежедневие, която отдавна вече не почива върху реални основания... Нашата нация трябва да се събуди за реалностите на света в който живее. Мисля, че думите на нашата национална песен „от сън дълбок се събудѝ" не са звучали така актуално, както днес."
„Като социалист смятам, че моята партия носи отговорност и като партия, която беше гръбнакът на една система, оказала се утопична, а в много случаи ретроградна и репресивна."
„В крайна сметка тя (икономиката) рухна не толкова под въздействието на външните фактори, макар че тяхната активна намеса е неоспорима, колкото под тежестта на породените от самата нея абсурди и проблеми. Заедно с нея си отиде илюзията, че една съвременна и богата икономика може да се развива на непазарна основа, чрез тотално подчиняване и тотален планов контрол на държавата – собственик върху факторите на производството."
Нека да напомня, че за периода 1944-1989 г. „под мъдрото ръководство на БКП и с неоценимата помощ на СССР" НРБ претърпя три тежки финансови фалита, а през 1995 г. пак под ръководвството на БКП/БСП и с активната роля на агентурата на ДС бяха ограбени българските банки и спестяванията на милиони българи се изпариха. Помните ли?