Окуражен съм от заявките на партията, която ще го излъчи - имат ясна сметка за наследството, което не е блестящо, но не се поддават на говорене за нови данъци, казва Велчев, бивш министър на финансите в интервю пред Румяна Денчева за "24 часа"

Още акценти: 

• Запазването на данъчни ставки и затварянето на бюджетния дефицит не са лесна задача, но големият кредит на доверие я прави решима
• Трябва да научим имената на олигарсите и тогава ще знаем дали ще има нов модел в икономиката
• Оценките на имоти са остарели, няма логика за стар с добра локация данъкът да е по-нисък от този на нов, но в покрайнините

- Задава се редовен кабинет с дълъг мандат. Погледнато назад, кое управление е по-добро за икономиката и финансите - еднопартийно, коалиционно? И толкова вредни ли са служебните кабинети, г-н Велчев?

- Българската практика показва, че коалицията е неизбежен компромис в не толкова добрия смисъл на думата. Тя се превръща в нашите условия в брак по неволя, защото няма как една партия да управлява страната, без да има пълно мнозинство.

В момента имаме шанс да бъдем управлявани от една партия, която е получила необходимото доверие и го е направила с достатъчно ясно заявена програма. Това е добре, защото няма да позволи на няколко коалиционни партньора да се оправдават с необходимоста от компромис с останалите. И допринася за носенето на пълноценна политическа отговорност.

За служебните правителства не мога да кажа нищо лошо, те не са натоварени с прекомерни очаквания и когато се справят с основната си задача - свободни и честни избори, са успешни.

- Светът е пред изпитания - нова война, ръст на инфлацията, държави с растящ дълг, нестабилни финансови пазари. Какво да избере като водеща задача новият кабинет - да опази държавата от външни рискове или да се концентрира към вътрешните проблеми?

- Не може да пренебрегне нито едното, нито другото. Външната среда не е много благоприятна, но е била и по-добра, и по-тежка. Не виждам на хоризонта някакви непреодолими проблеми. Българската икономика запазва положителна инерция и сближаване с ЕС, приемането на еврото тепърва ще носи благоприятни ефекти и нови инвестиции. Икономическите задачи пред новия кабинет ще бъдат нелеки, но решими.

- Икономисти, финансисти, дори и БНБ, която рядко се бърка в политиката, предупреждават, че държавата свърши парите за раздаване, буферите на бюджета са изядени. Споделяте ли този песимизъм особено ако погледнем към дефицита, който гони 2 млрд. евро?

- Наследството наистина не е блестящо. Но все пак всяка година има нов бюджет. Тази започна без, но новият кабинет ще има възможността да го направи така, както го вижда добре.

Аз съм окуражен от няколко заявки на партията, която ще излъчи бъдещото управление. Нейните представители си дават ясна сметка за предизвикателствата пред бюджета, но не се поддават на популистко говорене за вдигане на данъчни ставки. Разбира се, запазването на основните данъци и затварянето на бюджетния дефицит не са лесна задача, но с големия кредит на доверие от избирателите е решима.

- МВФ определи като най-голямото предизвикателство пред новия кабинет преминаването от експанзионистична към неутрална фискална политика. Това, което казвате, ли означава този съвет, ако бъде изпълнен от новия кабинет?

- Означава намаляване на дефицита, вдигане на приходите, строг контрол над разходите. И не говорим за намаляване на доходите, нека да е ясно. Така или иначе се очаква приходите тази година да растат , за което и инфлацията помага. Пазарите продължават да ни кредитират при ниски лихви и това ще е така, докато се води благоразумна фискална политика.

- Фондът препоръчва вече за пореден път - реформирайте пенсионната система, вече е твърде деформирана. И ние си го знаем, но защо тогава все я отлагаме?

- Защото реформа на системата означава вдигане на пенсионната възраст и контрол върху разходите, така че пенсиите да не растат по-бързо, отколкото икономиката го позволява. Демографската ситуация също не помага за вкарването на пенсионната система в здравословни релси. В дългосрочен план би било добре частният компонент да нараства по значение.

- Повтаря се и съветът за данъчни промени. Този път на прицел са имотните данъци, които били ниски. Да погледнем към тях от друг ъгъл - дали вместо нови промили, което ще понапълни общинските бюджети, предеклариране на имотите и актуализиране на данъчните оценки няма да е по-работещо решение? Дори само защото бумът на новото строителство може и да не е отразен в данъчните тефтери.

- Задължението да се декларира не е отменено, но сте права, че с времето данъчните оценки са остарели. Няма логика един имот на престижна локация да плаща по-нисък данък само защото е по-стар, отколкото нов, но в покрайнините на града.

Да добавим към аргументите и това, че повечето сделки, които носят приход за общинските бюджети, се изповядват и се облагат по данъчни оценки, някои от които са нереално ниски.

Българският имотен пазар позволява актуализация на оценките. Може би трябва да се поучим от опита на други държави, които са успели да приучат и продавачи, и купувачи да декларират реални пазарни цени по сделката.

- Дали прекъсването на поредицата от избори ще даде възможност за отмяна на всички автоматични индексации на заплати, които стягат примката над публичните ни финанси вече пета години?

- Това със сигурност би бил един от съветите ми към новите управляващи, защото ако не друго, то ще им даде още един лост за фискална политика и ще направи техните бюджетни задачи по-лесни за решаване.

- А всички помощи и компенсации? Имат ли ефект, дори да са правилно таргетирани, или по-често са популистки?

- Не трябва да слагаме всички социални помощи под общ знаменател, защото има хора, които имат нужда от подпомагане. Но може би е време за един по-сериозен и генерален преглед на ефекта от тези помощи. Така може да се прецени за структурни реформи в тях - кои да се запазят, кои да се увеличат и на кои тежестта да намалее.

- Някога ще успеем ли да приведем администрацията си в пропорция към намалялото ни население? Ваши колеги прогнозират, че скоро всеки трети зает ще работи в публичната сфера, а заплатите там ще останат по-високи от частния сектор.

- Това е една от най-важните задачи според мен. Защото привеждането на бюджета в ред е невъзможно без свиване на разходите. Ако допуснем, че единият начин е намаляване на заплатите, другият е да се намалят заетостта и броят на работещи. Ще бъде окуражаващо за данъкоплатците, които плащат тези заплати. Не може държавните услуги да се електронизират все повече, населението да намалява, а в същото време администрацията да продължава да расте.

- Препоръката за по-ефективно използване на европейските пари звучи добре. Дали обаче има зависимост между увеличаването на финансирането през бюджета и отслабващия интерес към европарите?

- За мен обяснението на растящите бюджетни разходи се крие в популизма и липсата на отговорност през последните години. Всяко правителство смята и това напоследък има основание, че няма да бъде задълго във властта. И това подтиква към безконтролно раздаване на пари за заплати, пенсии и помощи като път към по-добър резултат на следващите избори.

В неделя видяхме колко безнадеждни са тези очаквания. Така че моята препоръка към новото правителство е да загърби популизма, още повече че имаме всички основания да не очакваме избори в следващите четири години. Да се направят смели реформи, които в следващите 2-3 години ще започнат да дават резултат. И точно тогава хората ще успеят да ги оценят по достойнство.

- Победителите в изборите обещават разграждане на един олигархичен модел на икономиката ни. Дали това ще бъде изпълнено, или просто ще се сменят олигарсите? И ако бъде истинско, ще доведе ли до пренареждане в икономиката и финансите ни, а защо не и до сътресения?

- Нямам представа какви са плановете на бъдещото правителство, дори още не знаем имена на министри. Трябва да научим имената и на олигарсите и тогава ще знаем какъв може да бъде отговорът на въпроса. Но ако можем да вярваме на заявките за прозрачна и антикорупционна политика, трябва да се чувстваме окуражени. Бъдещето ще покаже, надявам се, точно това.

CV

• Роден на 24 март 1966 г. в София
• През 1988 г. завършва специалност “Международни отношения” в УНСС
• През 1995 г. получава магистърска степен по финансов инженеринг от Масачузетския технологичен университет, Кембридж
• От 1995 до 2001 г. е вицепрезидент в “Мерил Линч”, Лондон, Великобритания
• От 24 юли 2001 г. до август 2005 г. е финансов министър