За две поколения у нас е осъществен изцяло само един проект, а нуждите са вече съвсем различни

Към момента в България има само три цели и напълно готови магистрали, които се използват - “Тракия”, “Марица” и “Европа”. Други две се строят - “Хемус” и “Струма”, като от първата са готови към 40%, а от втората - 83%.

Дотук това са пет аутобана, а публикуваният през миналата седмица проект за национална концепция за пространствено развитие

предвижда още четири аутобана,

с което през 2050 г. България ще бъде опасана с цели девет магистрали.

За последен път цялостна концепция за развитието на магистралите у нас е правена в средата на 60-те години на миналия век. Тя е предвиждала магистрален пръстен, състоящ се само от “Тракия”, “Хемус” и “Черно море”, откогато са и първите проекти за първите две магистрали. Цели 60 години по-късно у нас само една от тях е напълно готова - “Тракия”, една все още се строи - “Хемус”, а за “Черно море” няма дори готов технически проект, а само идеен.

В соцконцепцията изобщо не са предвиждани магистрални връзки, които да улеснят придвижването на пътници и товари през територията на България в посока север-юг, нито дори как да се свържем със Западна Европа. По същество замисълът е бил да се улесни придвижването между основните тогава индустриални центрове и

да се помогне на родния туризъм по Черноморието.

Стара планина е трябвало да се пресича само на едно място - там, откъдето минава “Хемус”, а за аутобан от граница до граница не е можело изобщо да се мисли поради чисто военни съображения - да не би да улесним турската и гръцката армия да се придвижат бързо и да превземат цяла България, ако ни нападнат.

Едва две поколения по-късно са изградени магистрала “Марица”, която свързва ГКПП Капитан Андреево с вътрешността на страната, и “Европа”, която отскоро служи за връзка със Сърбия и оттам - със Западна Европа.

“Струма” е плод по-скоро на желанието да улесним трафика в посока Гърция, който така или иначе е нараснал многократно.

Макар че пътищата не са единственият акцент на проекта на концепцията за пространствено развитие, за първокласната мрежа в него се казва, че трябва изцяло да се съобрази с трансевропейската транспортна мрежа TNT-T.

Това означава да се осигури движение по коридор номер 8,

което в сегашния вид на пътищата у нас го няма. Коридор 8 започва от италианското пристанище Бари и минава през Албания и Северна Македония, за да достигне до Черно море.

У нас, за да се осъществи такава връзка, е необходима магистрала “Рила”, която засега съществува само като идеен проект.

Замисълът на този сравнително къс - само 170 км аутобан, е той да започне от ГКПП Гюешево, да мине през Кюстендил и Дупница, където пресича “Струма”, да продължи към Самоков и да стигне до “Тракия” в района на Ихтиман.

По последни оценки “Рила”

би струвала към 1,5 млрд. евро

Върши доста полезни за България неща, тъй като разтоварва претоварения софийски район от транзитното движение и улеснява туристическия поток към Рилския манастир и Самоков и Боровец, свързвайки ги директно с магистралите “Тракия” и “Струма”.

Другият значим пътен обект според концепцията е магистрала “Янтра”, която - когато стане напълно готова, ще е единственото трасе у нас, част от европейски коридор 9, свързващ Средиземно море със скандинавските държави. Тя ще е предимно за товарен трафик и ще е дълга около 300 км.

Започва от Русе, откъдето се спуска на юг към Бяла и Велико Търново - поне в тази си част тя вече се строи и трябва да е готова до 2029 г.

От Търново обаче замисълът е аутобанът да се спусне още на юг,

да пресече Стара планина при Хаинбоаз,

да стигне Стара Загора, да пресече магистралите “Тракия” и “Марица” и през Хасково и Кърджали да стигне до ГКПП Маказа. Няма все още готови проучвания, които да покажат колко ще струва дори приблизително.

Названието “Янтра” е съвсем условно, както условно е сложено име “Дунав” на нещо, което така или иначе се строи в момента макар и като скоростен път, а не като пълноценна магистрала.

Това е проектът за пътя Видин - Ботевград, който е част от транспортния коридор “Ориент-Източно Средиземноморие”. Пътят е дълъг 190 километра, като по-голямата част от трасето е в активен строеж, а за целия път има сключени договори със строителни фирми и ще бъде готов най-късно до 2030 г. Петдесетина километра от пътя дори вече се използват, макар и на три различни места.

“Черно море” е най-брадясалият проект за българска магистрала, сравним единствено с “Хемус”, която обаче все пак се строи. Темата за строителството на аутобан, който поне да свързва Бургас с Варна, се повдига всяко следващо десетилетие, но нуждите на туризма никога не са били в състояние да оправдаят такова съоръжение.

Преди десетина години се заговори за Black Sea Ring Highway или Черноморски пръстен от аутобани, който

да свърже Истанбул с Румъния, а оттам с Молдова,

Украйна, Русия и Грузия, като магистралата да се придържа към крайбрежието. На наша територия трасето съвпада напълно с “Черно море”, при това добавяйки още два участъка - от Малко Търново до Бургас и от Варна до Дуранкулак.

Преди няколко месеца правителството дори подписа меморандум с Турция, в който общо взето се разрешава да се проучва такова начинание под формата на концесия. Което може и да е крачка към осъществяването на “Черно море” или просто поредната хубава идея.