Интервю на Винсент Тановски с проф. Михаил Константинов

• В Швейцария гласуват без документ за самоличност, попитах: “Ами ако някой мами?”. Те се изумиха: “Как, нали е забранено от закона?!”, каза още математикът и директор на "Електорални анализи и прогнози" в "Галъп интернешънъл Болкан"

Още акценти от интервюто:

• Надявам се избирателната активност да достигне 47% - 3,1 милиона
• Депутатите да престанат да се псуват, че после ще им е доста трудно да гласуват ситуационно заедно
• КС промени 16 мандата не защото нарушенията бяха толкова много, а защото една партия висеше на бариерата и тогава малко гласове могат да променят много

- Проф. Константинов, депутатите преодоляха ветото на президента Илияна Йотова за промените в Изборния кодекс, които засягаха ограничаването на секциите в държави извън ЕС до 20. Според вас това ограничение може ли да окаже съществено влияние върху крайния резултат на предстоящия парламентарен вот, а и по принцип?

- Няма да окаже почти никакво електорално влияние, вероятно и един мандат няма да промени. Или най-много един мандат има потенциал да промени.

Това ограничение визираше Република Турция, където на последните избори АПС на Ахмед Доган спечели 33 хиляди гласа, а “ДПС - Ново начало” – около 14 хиляди. На предсрочните избори на 19 април тази година АПС едва ли ще прескочи бариерата и затова броят на секциите в Турция няма да има електорален ефект - тоест гласовете там за АПС ще “изгорят”. А иначе вотът в чужбина досега променяше до 2-3 мандата на дадени избори и почти винаги те са били за ДПС.

Така че този вот от 1990 г. насам има не електорално, а символно значение. То, разбира се, също е много важно.

- Какви последици за вота очаквате на 19 април в Турция, Великобритания, САЩ и други големи общности -  хаос, ниска активност или съдебни жалби?

- Хаос няма да има. Избирателите в чужбина свикнаха да гласуват спокойно и очаквам това да се случи и този път. Иначе някоя политическа сила може и да даде тази поправка в Изборния кодекс на Конституционния съд, което съвсем ще обърка работите. Защото досега променяхме Изборния кодекс в 12 без 5, което е недопустимо, а сега ще го променим в 12 и 5. Което е опустошително за доверието в изборите у нас, а и за мнението на света за държавата ни.

- Смятате ли, че мандатен район “Чужбина” ще допринесе за по-справедливо представителство на диаспората в българския парламент? Каква е неговата философия и колко мандата би трябвало да получи?

- При съществуващата двойнопропорционална изборна система изборният район “Чужбина” ще има точно нулев ефект върху общия брой на спечелените от партиите мандати. Ще има ефект обаче върху разпределението на мандатите по райони и върху персонализацията на мандатите, т.е. дали депутат става лицето А, или лицето Б. Това е просто един допълнителен изборен район, в който се персонализират примерно 4 мандата, а в страната остават за персонализиране 236 мандата. Това леко релаксира задачата и намалява, но не премахва напълно случаите, когато партия с примерно 8000 гласа в даден район не печели мандат, а го печели партия с 1000 гласа.

Това не е недостатък на българската избирателна система, а особеност на двойнопропорционалните системи. Те са монотонни на национално ниво (партия с по-малко гласове не може да има повече мандати от друга партия с повече гласове), но не са монотонни на районно ниво както в горния пример.

Няма как изборен район “Чужбина” да получи мандати пропорционално на броя на българските граждани, живеещи там (които са около 1,8 милиона), защото тогава тези мандати биха били над 50. Иначе избирателната активност на територията на страната е около 50%, а в чужбина тя е между 10 и 15%. Общо засега е около 40%.

Надяваме се да се вдигне докъм 47%, или 3,1 милиона гласували в абсолютни числа.

- Има ли легитимни основания за регулации на вота от чужбина? И не само от страни извън ЕС, а изобщо - в кои демократични държави гласуването от чужбина е ограничено, силно регулирано или дори забранено? И може ли България да извлече поуки от техния опит?

- Българският опит си е много добър. Сред демокрациите без право на гласуване в чужбина са Ирландия и Малта (с изключение на служебно командировани лица), частично е това гласуване в Гърция, Япония и Швейцария.

Без ограничения или с незначителни такива гласуват в чужбина във Франция, Италия, Австралия, Канада и …България. Наскоро много ме изкефи президентът Тръмп, като поиска в САЩ при гласуване да показват документ за самоличност. Без такъв документ гласуват не само в САЩ, но и в Англия, Швейцария и другаде. А някъде изборите ги организира и произвежда …МВР! Например във Франция. И тук ще разкажа един комичен случай. Наблюдавахме един референдум в Швейцария - какво ли сме му наблюдавали, не е много ясно, но както и да е, в една от секциите, където почти никой не гласуваше, защото там над 90% гласуват по пощата. По едно време влезе една жена, каза нещо, дадоха ѝ наръч бюлетини и тя гласува.

И тук имах глупостта да попитам комисията как са сигурни, че тя наистина е тази, за която се представя, не може ли да гласува вместо някой друг? Погледнаха ме като извънземно и ми обясниха, че това е забранено от закона и го пишело и на гърба на бюлетината.

Вместо да си замълча, попитах още как са сигурни, че тя вече не е гласувала по пощата? Тук за малко да ме набият, но все пак ми обясниха като на човек със СОП, че и това е забранено от закона.

В този момент вече извънземните станахме повече и моят гид по референдума спешно ме изведе от секцията. Изобщо, разни държави, разни идеали…

- Проучване на “Галъп” за БНТ показва, че над 60% от българите не вярват в честността на изборите. Какво трябва да се направи, за да се обърне тази тенденция - както технически, така и от страна на политиците, така и от страна на обществото?

- Трябва просто да престанем да правим глупости, примерно да определяме заместник на министър-председателя по честните избори. Слава богу, поне тази дивотия я махнаха. И да помним, че доверие се гради цял живот, а се срутва за секунди.

- С това недоверие опорочен ли е вече предстоящият вот? И ако има много нарушения, съществува ли вариант да се касират изборите?

- Всичко е възможно, но дано не се случва, че хората са на границата не на доверието към институциите (такова практически няма), а и на края на нервите си. И тук не е зле нашите политици да започнат да четат книжката “История на Френската революция”. Горещо им я препоръчвам. Може и кратката версия, където се описва хуманното изобретение на един френски доктор и как и защо Наполеон е станал император.

Може да прочетат и историята на Великата октомврийска социалистическа революция. Дето нито е велика, нито е октомврийска, нито е социалистическа, нито е революция. Но е отнесла към 18 милиона живота за има-няма 5 години.

И тук ще припомня, че Конституционният съд промени 16 мандата от последните избори не защото нарушенията бяха толкова много в количествено отношение, а защото, когато една партия виси точно на бариерата, то един-единствен глас променя 10 мандата и преперсонализира още 5-6. През 2009 г. Конституционният съд промени един мандат и размести други 3. Чисто теоретично е възможно един глас да промени не 15-16 мандата, а всичките 240! Този ми е любимият пример за пропорционалните изборни системи с праг.

- Последните социологически проучвания очертават 5-партиен парламент с победител Радев и две партии на ръба на бариерата. Очаквате ли да се сформира мнозинство след 19 април, или ще има още едни предсрочни парламентарни избори до края на годината? 

- Точно такова е положението засега. Очертава се 5-партиен парламент и две партии (БСП и МЕЧ) с по около 3%, т.е. малко под бариерата. Макар че БСП току-що се цепна още веднъж именно по линия на гласуването в парламента за вота в чужбина. Ние това за петте партии и за броя на мандатите им го съобщихме още в края на януари, сега колегите от другите агенции го потвърждават отново, т.е. налице е някакъв видим тренд.

При всяко положение ще има мнозинство начело с първата партия, вероятно двупартийно – с третата сила, която се очертава да е ПП-ДБ.

Но как ще наберат 160+ гласа за назначаване на нов Висш съдебен съвет на мястото на вече попревтасалия сегашен ВСС - не знам. Препоръчвам на депутатите да престанат да се псуват в парламента, че после ще им е доста трудно да гласуват ситуационно заедно. Всъщност “те тези хора срама нямат”, както викаше баба ми, лека ѝ пръст.

Между другото, допълнителна и много мощна вина за хаоса в съдебната система имат последните и предпоследните бездарни конституционни промени. А що се отнася до напъните спешно да махат сегашния и.ф. “главен прокурор”, нека погледнат Конституционно дело номер 2 с докладчик Янаки Стоилов от тази година. Интересно е делото, има и три особени мнения по допустимостта му. Има го делото на сайта на КС, раздел “Дела”. Предполагам, че могат да работят с интернет. Ако не - да питат когото може. Може да помолят и любимия си чатбот с думи прости да им обясни какво е съдържанието на това дело, ако имат проблем с разбирането на текста, че е малко сложен.

 CV

• Проф. Михаил Константинов е роден през 1948 г. в София
• Доктор по математика в Института по математика и механика на БАН (1986). Заместник - ректор на УАСГ (1999-2003)
• Член на ЦИК на парламентарни, европейски и местни избори (1991-2011)
• Заместник-председател на ЦИК на парламентарни, европейски и местни избори (2003-2011)
• Бивш председател на борда на директорите на "Информационно обслужване" АД
• От 2024 г. е директор "Електорални анализи и прогнози" в "Галъп интернешънъл Болкан"