От 1 януари 2026 г. Гърция въвежда радикални промени – месечното възнаграждение за наборниците скача до 100 евро, а фокусът се измества изцяло към бойната подготовка в Сухопътните войски по израелски модел.

Гръцкото правителство постави началото на мащабната военна реформа „Дневен ред 2030", която цели да сложи край на остарелите практики и да превърне военната служба в по-привлекателен дълг за младите хора. Атина цели не само да модернизира въоръжението си, но и да превърне казармата в престижна школа за младите хора.

Промените, представени от министерството на отбраната, включват драстично увеличение на месечните възнаграждения и нови стандарти за обучение.

От 2026 г. досегашното месечно заплащане от едва 8,80 евро остава в миналото. Всеки войник ще получава основно възнаграждение от 50 евро, а за тези, разположени в горещите точки по границата с Турция – Еврос и островите в Егейско море – сумата скача на 100 евро. За специфични социални категории, като сираци и многодетни бащи, плащането ще достига до 200 евро. Наборници от многодетни семейства или сираци могат да получават между 150 и 250 евро месечно.

За да се постигне пълна оперативна съвместимост, се въвежда нов модел на обучение. Независимо дали новобранецът е разпределен във флота или военновъздушните сили, първоначалната бойна подготовка вече ще бъде единна за всички и ще се провежда в базите на сухопътните войски.

Реформата не подминава и кадровите офицери. Предвижда се повишение на заплатите им с до 20%, както и мащабна програма за изграждане на ведомствени жилища. Реформата отваря вратите и за жените на възраст между 20 и 26 години, които ще могат доброволно да служат 12 месеца. В замяна те ще получават финансови стимули и предимства при кандидатстване за държавна работа.

Паралелно с човешкия фактор, Атина инвестира милиарди в превъоръжаване. Планът включва придобиването на американските невидими изтребители F-35, модернизация на флота и изграждането на иновативния противовъздушен щит „Ахил", вдъхновен от израелската система „Железен купол".

Реформата е ясен сигнал към регионалните съседи, че Гърция не само модернизира техниката си, но и инвестира в своя най-ценен ресурс – хората. С „Дневен ред 2030" Атина се стреми да създаде „Гражданска армия", която е едновременно възпиращ фактор и социален асансьор за гръцката младеж. Целта е армията да престане да бъде „финансова дупка" за семейния бюджет и да се превърне в период, в който младежът е икономически независим и трупа квалификация.

С тези ходове Атина се стреми да подсили отбранителната си способност на фона на геополитическото напрежение в региона, залагайки на по-висок морал и по-добро качество на живот за своите защитници.