Кадафи-син имаше тигри албиноси за домашни любимци, другаруваше със световни звезди и решаваше заплетени международни казуси, преди да стане пустинен беглец, затворник в малко планинско градче и претендент за властта в опустошената от размирици Либия

Четирима маскирани въоръжени лица се промъкват в двора на къщата, обитавана от Сейф ал Ислам Кадафи в либийския град Зинтан с една-единствена цел - да го екзекутират. Къде живее наследникът на дългогодишния либийски лидер Муамар Кадафи, е уж дълбоко пазена тайна, но намиращото се на 170 километра на югозапад от столицата Триполи в полите на планината Нафуса населено място не е чак толкова голямо. А и самият Сейф ал Ислам започна да приема все повече посетители в последно време. Особено след като през 2021 г. обяви, че смята да се кандидатира в бъдещите президентски избори. За отряда убийци не е било особено трудно да се добере до мишената си.

Преди около месец или два се появи информация, че има заплахи за живота на 53-годишния Сейф, и затова алжирците са му предложили дискретно да заживее на тяхна територия за известно време. Според този слух опасността идва от Източна Либия, където ген. Халифа Хафтар отдавна реди пасианса за бъдещата си експанзия над цялата страна, в който на неговите собствени синове са отредени определени роли в управлението. И в тази игра няма място за конкуренцията на Кадафи-младши. А тази конкуренция би могла да бъде сериозна, особено като се има предвид, че всички лоялисти на някогашния режим, а също и носталгиците са отправили взор с надежда към Сейф ал Ислам и неговия политически проект.

След екзекуцията в Зинтан мнозина търсят отговорност и от правителството в Триполи, което е заложник на мощни паравоенни групировки, които контролират отделни части от Западна Либия. Това е поредната значима смърт в тази част на разпокъсаната страна, след като шефът на Генералния щаб на либийската армия и група високопоставени офицери загинаха в самолетна катастрофа след посещение в Турция.

Името на Сейф ал Ислам е добре познато в България заради ролята му на посредник по случая с арестуваните през 1999 г. в Либия български медицински сестри, които след това бяха обвинени за заразяването с вируса на ХИВ на 400 деца в Бенгази и два пъти осъдени на смърт.

Преди 25 г., когато влезе в полезрението на световните медии, Сейф ал Ислам бе представян като интелигентен, прозападно ориентиран млад човек, обичащ да рисува пустинята и много подходящ за евентуален бъдещ наследник на фамозния си баща.

След като Франция и Канада му бяха отказали студентска виза, той бе получил такава от един частен университет във Виена. Австрийските медии тогава се занимаваха основно с неговото приятелство с националиста Йорг Хайдер и с тигрите му. Фактът, че Сейф имаше два тигъра албиноси за домашни любимци, не даваше мира на мнозина, особено след като животните получиха разрешение да пътуват до Виена и да бъдат настанени в Шонбрунската зоологическа градина.

Помня, че единият тигър се казваше Бруно и бе особено любим на младия Кадафи. Запомнил съм и следната анекдотична случка, в която Сейф твърди, че се сблъскал с европейския расизъм, след като тигрите му получили разрешение да останат в Австрия по-дълго от неговото, защото те били албиноси, а неговата кожа била тъмна.

По-важното е, че скоро след това Либия се зае активно да чисти международния си имидж, върху който през десетилетията се бяха натрупали твърде много негативи, а Сейф ал Ислам получи главна роля в този процес. Така именно се появи и оглавяваната от него фондация "Кадафи".

Една от първите му големи акции за спечелване на западното обществено мнение бе посветена на спасяването на група германски туристи, отвлечени на Филипините от терористичната организация "Абу Саяф".

Той лично се зае с посредничеството и макар това да не бе оповестено официално тогава, либийските емисари всъщност платиха тлъст откуп за германците, които със самолет на фондацията бяха докарани в Триполи за снимка, а след това благополучно върнати в родината си. Последваха благотворителни операции на фондацията в Нигер, Чад и други бедстващи от сушата страни в района на Сахел.

Въобще името на Сейф ал Ислам започна да се появява все по-често не само в международната, но и в либийската преса, където дотогава не фигурираше поименно никой друг член на фамилията освен самия лидер.

Като кореспондент на в. "24 часа" в Триполи по това време обърнах внимание на този факт и не след дълго на страниците на вестника се появи и първият опит за портрет, посветен на този набиращ известност син на Муамар Кадафи.

През лятото на 2001 г. предложих на току-що назначения външен министър на България Соломон Паси да установи контакт със Сейф ал Ислам и така бе поставено началото на едно дългогодишно сътрудничество, което се превърна в ключово за българския казус.

Същата година направих интервю със Сейф, в което той пое ангажимент фондация "Кадафи" да започне наблюдение на нашия случай, особено след като поставих въпроса за това, че българите са били подложени на мъчения по време на следствието.

Така по-късно започна и разследване под егидата на фондацията срещу офицерите и служителите, които бяха използвали електричество, кучета, побой и други методи на изтезание срещу българските граждани. Всички те бяха изправени пред съда в Бенгази, а двама от тях направиха и признания, че насилие наистина е имало.

"Ще помогнем на всички страни за намиране на изход от възникналата ситуация. Ето защо бихме искали българската и либийската страна да си сътрудничат, а ние ще насърчаваме нещата в тази посока", заяви Сейф ал Ислам в това първо интервю за българска медия. Тогава той се съгласи също, че е важно да бъдат чути мненията на международни авторитети и експерти в областта на СПИН като проф. Монтание и проф. Колици. По-късно и двамата учени бяха допуснати до съдебната зала в Бенгази, за да свидетелстват в подкрепа на тезата за невинност на българските сестри.

Чрез ходатайството на фондация "Кадафи" българските медици бяха извадени от ужасните килии и преместени в охраняема къща с далеч по-добри условия за живот, включително храна и медицински грижи.

Следващият български външен министър Ивайло Калфин също трябваше да влезе в контакт със Сейф, защото казусът все още не бе решен. Двамата се видяха в хотел "Риц" на пл. "Вандом" в Париж.

През януари 2007 г. отново в Париж се срещнах за пореден път със Сейф ал Ислам, за да го интервюирам. Когато се видяхме той току-що бе говорил с френския външен министър, а по-рано и с германския му колега. 

Настоявах да получа от него категоричен ангажимент за съдбата на медицинските сестри, които вече имаха две смъртни присъди и очевидно юридическите ходове се бяха изчерпали.

Това, което Сейф каза тогава, звучеше успокояващо: "Въпреки смъртните присъди екзекуции няма да има! Вече не искаме да гледаме никакви екзекуции в Либия, нито на българи, нито на либийци, нито на каквито и да било други хора. Баща ми също е против това да има екзекуции."

И добави нещо много важно - че според него българите са получили несправедливи присъди, че случаят е сбъркан още от началото и е тръгнал в грешна посока. Призна също, че имало манипулации в оригиналните файлове на заразените деца и че вината за това била на полицаите, служителите и следователите.

"Сигурен съм 100%, че в цялата работа няма никаква конспирация, нямало е Мосад, ЦРУ и такива неща, но случаят беше объркан и изкривен от самото начало", заяви той.

По това време, през 2007-а, той вече имаше самочувствието на човек, който е много повече от наблюдател на случая, какъвто се бе ангажирал да бъде през 2001 г.

Нарече фондацията си "основен играч, който стои по средата на цялата голяма бъркотия между либийската държава, семействата на заразените деца, Европейския съюз и българското правителство".

В това интервю той заяви, че вече има пътна карта за решението на българския случай, а освобождаването на сестрите не е обвързано с освобождаването на либийския гражданин Абделбасет ал Меграхи, осъден за бомбения атенат над Локърби.

Изявлението му предизвика очаквания фурор, а направеното от него съобщение за наличието на пътна карта за решаване на случая бе приветствано по дипломатичен път и чрез официални изявления от различни столици. Това бе дългоочакван знак за края на една драма, продължила близо 9 години.

Не всичко от нашия разговор бе публикувано, а имаше и доста специфика по приключването на казуса, която либийската страна искаше да обсъди.

Месец по-късно шефът на българското разузнаване ген. Киров отиде на лична среща със Сейф ал Ислам във Виена, но както подобава, подробностите от този разговор останаха тайна.

След решаването на случая с медиците и тяхното завръщане в родината през лятото на 2007 г. името на Сейф ал Ислам изчезна от новинарския поток в България, за да излезе отново през 2011 г. по време на бунтовете в Либия.

Той се появи по либийската телевизия, размахващ показалец срещу враговете на режима, предупреждавайки, че ще се леят реки от кръв. Интервенцията на НАТО предреши събитията и режимът се сгромоляса. Самият Муамар Кадафи бе заловен заедно с по-малкия си син Муатасим край Сирт и след изтезания бе убит.

Сейф ал Ислам бе обявен за издирване от Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството. Започна преследването на престолонаследника.

Оказа се, че е тръгнал предрешен като бедуин на юг през пустинята към Нигер, където другият му брат - футболистът Саади Кадафи, бе успял да избяга. Но за негово нещастие водачът му туарег го предаде и той попадна в ръцете на една бригада бунтовници от град Зинтан.

След пленяването му Сейф бе откаран в планинския град и представен като военен трофей. На снимките ясно личеше, че липсва показалецът му. Тогава разправяха, че бунтовниците му го били отрязали, за да не можел отново да го размахва арогантно в лицето на либийците и да ги заплашва.

С времето, прекарано в Зинтан, похитителите на Сейф се превърнаха в негови телохранители. Заради това, че държаха най-голямата жива плячка от някогашния режим, зинтанци се сдобиха с важност в следреволюционните институции на столицата. Техни хора влязоха в МВР и дори в Министерството на външните работи на Либия.

През 2015 г. съдът в Триполи го осъди набързо на смърт, но в Зинтан не позволиха той да бъде отведен. По-късно Сейф получи свободата си и му бе предложено гостоприемството на хората от планинския град.

Той се появи публично извън Зинтан чак през 2021 г., когато в южния град Себха обяви плановете си да се кандидатира за президент на Либия в изборите, които трябваше да се проведат същата година. Тези избори така и не се случиха, но през 2023 г. специалният представител на Генералния секретар на ООН за Либия Абдулайе Батили направи изявление, че Сейф ал Ислам Кадафи ще може да се кандидатира за президент, ако желае.

Вероятно точно това е било знак за тези, които имат други планове за бъдещето на Либия, да вземат решение за неговото елиминиране. И тогава за пореден път възможният престолонаследник се е сдобил с нерадостната съдба на преследван. Възможно е обяснението за неговата смърт да се крие и другаде. Либийските власти обявиха, че са почнали широкомащабно разследване на убийството му, поради което и трупът му не бе погребан веднага.

Така не само животът, но и смъртта на Сейф ал Ислам Кадафи се превърнаха в сюжет за филм.