Удивително смела, след братоубийствените войни у дома тя се предава на Василий ІІ и организира преврат

Омъжва се за най-токсичния владетел, съсякъл целия си род, ражда му трима синове и шест дъщери

Първата жена държавен глава Илияна Йотова е чудесен повод да проследим историите на силните дами в далечното минало - още по времето на Първото българско царство и след това.

Преди дни ви разказахме за Мария Кантакузина Палеологина, в чиято глава се раждат едни от най-умопомрачителните интриги в дворцовата ни история.

Този път ще се спрем на удивителната царица Мария, която застава начело на държавата за кратък период - вероятно около месец през 1018 г., след като съпругът Иван Владислав загива в битката край Драч в днешна Албания. Съдбата е изпъстрена с неочаквани обрати, свидетел е на чудовищни кръвопролития в двора, попада в плен и въпреки това не престава да се бори да превземе Византия отвътре и да освободи българския народ.

Мария приема да се омъжи вероятно за най-токсичния кандидат сред царските особи в онази епоха. След братоубийствените кланета и преврата, организиран от Иван Владислав срещу братовчед му Гаврил Радомир, който преди това му е спасил живота, Иван Владислав е с ореола на брутално жесток наследник на трона.

"Фактът, че той екзекутира близките си през юни 987 г., изключва възможността да сключи династичен брак в каквато и да било форма - отбелязва пред "24 часа - 168 истории" проф. Пламен Павлов. - Останал жив по милост, синът на Арон едва ли е смятан за добра "партия" и в самата България." 

Въпреки това проф. Павлов не изключва варианта между него и Мария да се е зародила любовна история, прераснала в здрава и успешна връзка: "Впоследствие двамата имат 12 деца, което е рекорд в нашата демографска дворцова история - 6 момчета и 6 момичета. Вероятно Мария е била 15-16-годишна, когато ражда първородния си син Персиан II."

Управлението на съпруга минава под знака на жестоки трагедии, кръвопролитни игри на тронове и половинвековни изтощителни войни с могъщата Византия. От тази гледна точка гибелта на Иван Владислав по всяка вероятност е представлявала някаква колосална криза за изтерзаните поданици.

"Византийските хронисти отбелязват, че тогава на преден план излизат царица Мария, боилът Богдан, който е като първи министър, и охридският патриарх Давид", посочва проф. Павлов. Според него тя едва ли е могла да наложи друго решение на болярите си, които без съгласието й, вероятно изтощени от десетилетните войни, предавали крепостите една по една на византийския император Василий II Българоубиец. Така се стига до неизбежния момент, в който и самата царица трябва да признае, че не е в състояние да мобилизира достатъчно сили, за да окаже отпор.

Според историка не би било честно да се прехвърля на Мария цялата вина за тази катастрофа.

"Тя не е предател на българската кауза, защото през цялото време се е опитвала да защити границите - отбелязва проф. Павлов. - За съжаление, по това време всички са били съсипани от вековните битки с Византия, по домовете са се завръщали хиляди осакатени войници, обществото е живеело в постоянен стрес, болярите не са разполагали с достатъчно ресурси, за да организират съпротивата, и един след друг са отстъпвали. В един момент царицата също е била принудена да капитулира пред Византия."

Предава се с гордо вдигната глава с присъщото достойнство на законен български владетел. Отива в Охрид, водейки със себе си "трима от синовете си, шестте си дъщери и един извънбрачен син на Самуил, и от Гаврил Радомир две дъщери и петима синове, един от които беше ослепен, когато Иван (Владислав) погуби Радомир с жена му (Ирина) и неговия зет (Иван) Владимир", отбелязва хронистът Йоан Скилица.

Отведени са в Константинопол при Василий II Българоубиец, разпоредил нечувани жестокости, включително немислимото в онези жестоки времена - ослепяването на 15-хилядна българска армия.

Можем само да гадаем какво се е въртяло в главата на този кръвожаден владетел, когато вижда Мария, която като майка закрилница води потомците на ненавиждащите се братя Арон, Самуил и техните наследници.

Самият Василий II със сигурност е бил наясно с детайлите около кървавите интриги около българския престол, тъй като е манипулирал някои от участниците в интерес на Византия.

И умело се е възползвал от тази тъмна част от историята ни. Тя започва през 971 г., когато синовете на комит Никола - Давид, Мойсей, Арон и Самуил, застават начело на държавата като колективно регентство. Братята си разпределят огромната територия, като на най-малкия Самуил е възложено да изготви стратегия и да върне изгубените земи на североизток.

Но в този момент с наследниците започват да се случват странни неща. Докато Мойсей обсаждал Серес, един случайно хвърлен камък от крепостта паднал точно върху неговата глава и го убил на място. Не след дълго Давид станал жертва на наемни убийци край Преспа. Дали тези "инциденти" не са били в резултат на пъклените кроежи на Самуил, днес можем само да гадаем, но подобни подозрения, макар и неподплатени с доказателства, се прокрадват сред историците.

Каквато и да е истината, пътят към властта пред Самуил бил разчистен. Оставала още само една пречка - по-големият му брат Арон, който преговарял за мир с Византия, настоявайки да го скрепи в брак със сестрата на император Василий II. Той обаче решил да му се подиграе и му изпратил своя мнима сестра - по всяка вероятност проститутка. Арон разкрил измамата и така се стигнало до епичната битка край Траянови врата. Самуил бързо се притекъл на помощ, за да притисне византиеца, и на 17 август 986 г. Василий II претърпял опустошително поражение, завършило с унизително бягство. 

Но радостта от бляскавата победа в българския двор не продължила дълго, защото Самуил научил за задкулисните разговори на брат си Арон с Византия и за кроежите му да го убие. Двамата се изпокарали, месеци по-късно свадата прераснала в кръвопролитен скандал и край Царичина Самуил съсякъл Арон и целия му род.

Единственият пощаден бил синът му Иван Владислав, само защото за него се застъпил първият му братовчед - синът на самия Самуил - Гаврил Радомир. Двамата били близки от деца и Гаврил не е могъл да си представи, че ще загуби приятеля си. Именно той ще наследи Самуил, който умира през 1014 г., виждайки 15-те хиляди български войници, ослепени от Василий II. За добро или за зло, Гаврил Радомир имал възможност да управлява едва една година. През това време Иван Владислав наблюдавал грешните му ходове в отбраната, а Василий II, усещайки, че старата вражда между двата братски клана набира скорост, умело започнал да манипулира Иван Владислав. 

Затова свидетелства Дуклянския летопис, според когото император Василий II изпратил на Иван Владислав писмо с призив да отмъсти "за кръвта на своя баща" Арон: "Приеми от мен колкото искаш злато и сребро, сключи мир с нас и вземи царството на Самуил, който погуби твоя баща и свой брат. И ако си по-силен, убий неговия син Радомир, който сега седи на престола."

Така в главата на Иван Владислав да се завърти пъкления план да ликвидира приятеля си от детинство, който го спасява от сигурна смърт. Възможността се появила месеци по-късно през 1015 г. По време на лов Иван Владислав хладнокръвно убива първия си братовчед Гаврил Радомир, пише Йоан Скилица.

Единствено, ако анализираме в детайли тази братоубийствена война около българския престол, продължила цели две поколения, ще осъзнаем каква величава гледка е представлявала българската царица Мария в момента, в който се предава на император Василий II.

Около нея били не само тримата й синове, шест дъщери, а и извънбрачния син на Самуил, двете дъщери и петимата синове на цар Радомир Гаврил, убит от съпруга й. Между другото според хрониста единият син бил ослепен от мъжа й Иван Владислав, когато съсичал братовчед си Гаврил, съпругата му и зет им.

С други думи, царицата успяла да превъзмогне травмите от кървавите двуличия и предателства, опитвайки се да спаси дори наследниците на смъртните врагове на своя мъж.

"Мария е възприемана не само като майка на собствените си деца, но и на целия царски род", нещо повече - на покорена България" - отбелязва проф. Пламен Павлов.

Според учения тя капитулира пред византийския император, но с достойнство и осъзнавайки високия си сан, поставила условия.

"Едно от тях е тя да получи най-високата "женска" титла - "патрикия зости", втора по ранг след императрицата - посочва ученият. - Тъй като Василий ІІ не бил женен, брат му Константин VІІІ вероятно е бил вдовец, бившата царица е призната за най-знатната жена в империята. Синът Пресиан ІІ получава високата титла "магистър", а братята му - "патриций"."

Въпреки че Василий II Българоубиец проявява милост към вдовицата и целия царски род, Мария не забравя миналото и продължава да крои планове как да го свали от трона и да освободи българския народ. 

"Тя цели не само да си върне трона, а да го направи, превземайки Византия отвътре", обяснява ученият.

"През 1026 г. е разкрит заговор на сина Пресиан II срещу император Константин VIII, но въпреки уликите, българинът излиза "сух от водата" - обяснява проф. Павлов. - 4 г. по-късно, през 1030 г. той е в дъното на нов заговор, но срещу император Роман III Аргир." Този път Пресиан е ослепен и изпратен в манастир, както и майка му.

"По всяка вероятност скоро след това положението е облекчено, тъй като останалите деца на Мария продължават да заемат позиции по върховете на византийския елит - казва ученият. - Алусиан, Арон, Траян и Радомир са висши военни, а дъщеря й Екатерина е от най-видните жени в държавата, която в периода 1057-1059 г. става византийска императрица." От тази гледна точка съдбата на Мария е толкова необичайна, че част от историците са я обвинявали в предателства на българската кауза, присъда, каквато според проф. Павлов тя не заслужава. Според него опитите за преврат във Византия трябва да се анализират единствено с оглед на политическите представи, характерни за онази епоха.

"Пресиан и бившата царица се опитват да превземат Византийската империя "отвътре", да освободят своя народ "отгоре" - коментира той. - Независимо от авантюризма на тези планове те са в духа на големите идеи за "българо-византийската империя", завещани от цар Симеон Велики."