Така сме устроени хората. Май такъв е животът. Когато някой почине се започва едно говорене, едни писания, едно идеализиране... Понякога чак и небивалици... По-късно идват и свободните съчинения, пък даже и очернянето на живота му.

Никога не ми е харесвало това. Никога. Възмущавам се истински.

Тези, които заслужават трябва да се почитат докато са живи. Да усетят, те, заслужилите, че са оставили в хората любов и уважение с делата си. Да се усмихнат, да им се стоплят душиците... да им стане драго... докато са живи... А когато им дойде времето, да ги изпратиш уважително в последния им път. Според мен така трябва да се прави. Така е редно, а не след дъжд качулка..

Почина великият Димитър Пенев. Той заслужава огромно уважение не само заради успехите му като треньор и футболист, но особено заради човешките му качества. Респект и поклон пред него. Респект към всичките му златни момчета, които се изказаха кратко, но толкова съдържателно... Изпратиха го с много любов, болка и огромно уважение! Почитаха го приживе, показваха му, доказваха му благодарността си. Защото той много е заслужил. Това са истинските и ценни неща. Изпратиха го заедно, както той би искал.

Светъл път, Старши. Да е светло на прекрасната ти душа!

Поклон пред теб, пред личността ти, пред живота ти и делата ти!🙏🏻❤️

Бог да те прости.

От Фейсбук.