Така поне излиза от новата Стратегия за национална сигурност

Онзи ден Доналд Тръмп шокира света с новата си Стратегия за национална сигурност, която обявява коренна промяна във външната политика на световната метрополия. Такъв завой се прави много рядко, може би веднъж на половин век или повече, но за нас тя

може да се сравни с Горбачовата “перестройка”,

която обърна радикално траекторията на България.

Така че редно е да изучим внимателно този исторически документ, да го прочетем отпред назад,отзад напред и между редовете, после да си сменим пак чипа, а най-добре да си припомним кой е суверенът на тази земя.

Някои мъдри глави побързаха да кажат, че Тръмп е обявил нов изолационизъм – че САЩ се затварят в себе си както след Първата световна война. Тези експерти май не са чели стратегията. Напротив, новата поза на Чичо Сам е много по-активна и по-агресивна, с тази разлика, че има нови приоритети, а някои от старите отпадат.

Първо, Русия вече отпада като враг и съперник, а Европа и НАТО отпадат като приоритет.

Новият главен съперник и враг вече е Китай,

а цялото Западно полукълбо се резервира изцяло за САЩ. Ако старата доктрина “Монро” забранява на европейските сили да колонизират американския континент, то доктрината “Тръмп” забранява най-вече на Китай да прави там сериозни инвестиции. Всички латиноамерикански държави трябва да козируват на Чичо Сам и да нямат работа с никой друг, а БРИКС е табу. Как ще бъде наложено това на държави като Бразилия – остава да видим.

Забравете либералния стил на изразяване. Забравете за разпространението на демокрацията, цивилизационните ценности, идентичностите, джендъризма - мислете само за материалните интереси на САЩ (и своите), с особено ударение на икономическите.

Забравете най-вече за глобализацията: “Основната политическа единица в света – подчертава изрично стратегията - е и ще остане националната държава. Естествено и справедливо е всички нации да поставят своите интереси на първо място и да пазят своя суверенитет. Светът функционира най-добре, когато нациите дават приоритет на своите интереси… Ние защитаваме суверенните права на нациите, срещу подкопаващите суверенитета набези на най-натрапчивите транснационал- ни организации и за реформиране на тези институции, така че те да подпомагат, а не да пречат на индивидуалния суверенитет…”

Не е изрично указано кои за нас тук са най-натрапчивите транснационални организации, но тъй като не съм забелязал БРИКС да ни се натрапва напоследък, това ще да е Европейският съюз. На него Тръмп е отделил специална глава, наречена иронически “Насърчаване на европейското величие”.

Икономическото изоставане на Европа е стара тема, но тук става дума за нещо много по-дълбоко, което в стратегията се назовава “цивилизационно изтриване” или

изчезване на цивилизацията:

“По-големите проблеми, пред които е изправена Европа, включват дейностите на Европейския съюз и други транснационални органи, които подкопават политическата свобода и суверенитета, миграционните политики, които трансформират континента и създават раздори, цензурата на свободното слово и потискането на политическата опозиция, спадането на раждаемостта и загубата на национална идентичност и самочувствие.”

Елитът на Европа вероятно е вбесен от тези думи и сигурно вече е разпратил гневни опорки на родните експерти, но за нас аматьорите не е зле да се запитаме – а останала ли е каквато и да било демокрация в Европейския съюз? Самата му структура след недемократичното приемане на Лисабонския договор напълно отчужди населението от властта. Репресират се неудобни лидери и техните партии, отменят се избори, а стратегическите начинания на ЕС все се оказват неосъществими утопии като например Зелената сделка. Европа се готви за дълга война с Русия, а Тръмп прави всичко възможно да постигне мир в Украйна още през 2026 г. и веднага да пусне отново тръбите с руския газ. Някой пита ли европейците какво искат?

Лидерите на ЕС очевидно са неадекватни. Дипломат № 1 е Кая Калас, която не е в състояние да осъществи никакъв контакт с руския външен министър Сергей Лавров, колегата ѝ Марко Рубио отказва да се среща с нея, а международните ѝ изяви са трагикомични. Може би трябваше да е комисар по отбраната, но за дипломат не става. За Урсула фон дер Лайен какво да кажем – където и да долети, джипиесът млъква, самолетът ѝ все кръжи с часове над летището и не може да кацне.

Макар и между редовете, стратегията на Тръмп съвсем ясно

казва на Европа – сменете си лидерите

Но как да ги сменяме, като не ги избираме? Благодарение на партийнолистовата система те са дестилат на дестилата от дестилата на националните олигархии.

След като Чичо Сам ни го казва, крайно време е да се запитаме – а демократична страна ли е България? Ако думата демокрация означава “власт на народа”, то отговорът е категорично не.

В Западна Европа демокрацията може да е в упадък, но у нас никога не е възниквала. Никога народът не е питан за нищо, но затова пък винаги се прави обратното на това, което той иска. На практика у нас са забранени референдумите, а депутатите ни се назначават от олигархията и никой гражданин не може да каже кой му е народният представител.

Така че според мен критиката на Тръмп може да е строга, но е справедлива. Според нашия елит обаче по-важното е докога ще важи новата стратегия на Тръмп? Очакванията на либералната общност са, че още догодина на местните избори републиканците ще загубят долната камара в Конгреса и Тръмп

ще се превърне в “куца патица”

За още 2 години демократите ще го импийчнат още 3-4 пъти, винаги има за какво.

Така е, но новата геополитика едва ли е случайно хрумване на Тръмп. Още през 2009 г., когато стана ясно, че Китай скоро ще изпревари САЩ по промишлено производство, държавният секретар Хилари Клинтън поднесе на колегата си Сергей Лавров една кутийка с червен бутон за “презареждане” (reset) на двустранните отношения - от вражда към приятелство. Уви, руската дума на бутона се оказа “перезагрузка”, което може да означава и претоварване. Така че тази промяна зрее вече 16 години.

А ако Тръмп бъде импийчнат и уволнен, кой ще седне на неговия стол? Вицето Джей Ди Ванс, който най-вероятно е истинският автор на новата стратегия.