Солскяер записваше в тефтер всяка дума на сър Алекс Фергюсън, но това не му помогна да стане също толкова успешен мениджър, колкото беше като футболист

Да бъде или да не бъде наборната служба в България – ето това е въпросът, и то от много години насам! Тези дни се наложи лично военният министър Атанас Запрянов да успокоява ситуацията, след като се появиха слухове, че казармата отново ще стане задължителна. Но ако имате възможност да побеседвате с бившия нападател на "Манчестър Юнайтед" Оле Гунар Солскяер, то той със сигурност ще ви каже, че войниклъкът е нещо много хубаво и лично на него му е променил животът.

Норвежецът, който сега неуспешно се опитва да се наложи като треньор, се срещна с екип на BBC и по време на интервюто с носталгия си спомни за казармения живот.

"В моята държава е задължително да служиш в армията, освен ако не притежаваш някакъв специален талант или си успял да се издигнеш на високо ниво във футбола. Но на 19-20 години аз не бях нещо особено като футболист. Дори не ме пускаха в нашия армейски отбор. Но едногодишният ми престой в армията страшно ми помогна. Направи ме по-независим. Изведнъж вече не живеех с мама, татко и сестра ми. Трябваше бързо да порасна и да се науча да живея с още шест или седем души в една стая. Трябваше да мога да общувам с околните.

Всички тези умения се

оказаха от решаващо

значение

в следващите години, когато трябваше да се наложа и като футболист", категоричен е Солскяер.

За него чудото настъпва след един мач на норвежкия национален отбор с Азербайджан. Във въпросната среща Оле отбелязва два великолепни гола и впечатлява дясната ръка на Фергюсън – Джим Райън, който всъщност е отишъл да гледа съвсем друг футболист.

"Всичко се разви с мълниеносна бързина за мен. В един момент играех в норвежкото първенство, а в следващия трябваше да стъпя на "Олд Трафорд". Не смеех да се зарадвам, докато не видя подписа си под договора. И не смеех да кажа на никого. Едва в последния ми мач на родна земя признах на треньора и го уведомих, че ако вкарам гол, ще си хвърля фланелката в трибуните и буквално ще избягам от стадиона. Той се притесни и опита да ме разубеди, но на мен ми се удаде идеална възможност и реших да се възползвам. Когато вкарах последния гол за 5:1, наистина си пратих екипа в публиката и се изнесох на бегом. Отборът ми доигра мача с десет души, защото вече бяха направени всички смени. После медиите обсадиха дома ми, но аз исках да стоя далеч от всичко това", допълва Солскяер. За някогашния примерен войник журналистическата обсада е нищо в сравнение с това, което вижда на английска земя. Изведнъж неизвестният норвежки футболист се озовава в центъра на един от най-популярните футболни клубове по света.

"18 месеца по-рано играех пред 50 души, а изведнъж трябва да се изявявам пред десетки хиляди запалянковци. Мисля, че се справих прилично", скромничи играчът, отбелязал 126 гола в 366 мача за "Юнайтед". Със сигурност най-ценният е победният гол в добавеното време във финала на Шампионската лига през 1999 г.

"В онзи мач 80 минути се пържих на резервната скамейка и се карах наум с треньора, че не ме пуска. После обаче

изиграх може би

най-великите 15 минути

в моята кариера

Те на практика промениха всичко за мен. И то не защото ме направиха по-добър футболист, а защото с тях записах името си в историята. След това мнозина запалянковци идваха при мен, стискаха ми ръката и казваха: "Вие ми подарихте най-великия миг в живота ми. Само, моля, не казвайте на жена ми!", шегува се Оле Гунар Солскяер.

За него треньорската кариера се оказа доста по-сложна от футболната. Норвежецът наистина успя да класира "Юнайтед" на второ място по време на първата си година като мениджър, което на фона на сегашното състояние на "червените дяволи" звучи като огромен успех. Солскяер обаче не спечели нищо значимо нито с "червените дяволи", нито със следващите отбори, които водеше. А уж се беше подготвил старателно за следващото предизвикателство в живота си.

"Още от детските си години

обичах да се правя на

мениджър в махалата

и да решавам кое от останалите хлапета на кой пост ще играе. Много години по-късно ме споходи уникалният шанс да слушам наставленията на сър Алекс Фергюсън. И да ги записвам в един тефтер. Но той нямаше как да ме подготви за огромното напрежение, което притиска треньорите на големите отбори. Във връзка с това си спомням една любопитна случка. Играехме с "Евертън" и тогавашният им треньор Карло Анчелоти, без да иска, се приближи до моята техническа зона. Четвъртият съдия реши да се пошегува и му каза: "Карло, трябва да се върнеш в твоята зона освен ако не искаш работата на Оле". А Карло се усмихна и отвърна: "Не, не, благодаря. Тази работа е твърде голямо напрежение", след което се върна на мястото си. Много бързо осъзнах какво точно е имал предвид", разказва още Солскяер.

В средата на тази година той беше уволнен доста безцеремонно от шефовете на "Бешикташ" и сега има време да отделя повече време на трите си деца, които също играят футбол. Щерка му дори игра за женския отбор на "Манчестър Юнайтед". Двамата се оказаха първата комбинация баща - дъщеря, които са носили фланелката на английския гранд.

"Жена ми също беше добра футболистка и двамата се запознахме едва ли не на терена. Децата ни просто нямаше как да поемат в друга посока. Но се радвам, че не го правят, за да ни угодят, а защото наистина обичат спорта и му се наслаждават", убеден е Оле Гунар Солскяер.