Учените търсят финансиране, за да стартират клинични изпитания на иновативните разработки 

Мечта за всеки учен е да извлече биологично активни вещества от природата с позитивен ефект за здравето на хората и с тях да се поведе битката срещу бактериални инфекции във века на антибиотичната резистентност, заплашваща да се превърне в пандемията на XXI век, с нарастващия брой на ракови заболявания, с хроничните болки и др. И като цяло да се осигури по-добър и качествен живот.

Трудно е да се повярва, но научните групи по "Биологично активни молекули - дизайн, синтез, екстракция и изследване" и "Изследване на биологична активност на биомолекули" към проекта "Биоорганични и неорганични авангардни материали и зелени технологии" в Химикотехнологичния и металургичен университет в София правят сериозни пробиви в тази посока. На този етап единствено високите разходи за клинични изпитания в момента са пречка някое от тях да ни постави на световната карта с топиновациите.

"Биологично активните вещества са навсякъде около нас и природата е един неоползотворен ресурс, където непристъпни и незавладени от хората места все още ни изненадват с молекули с ползи за човешкото здраве - обяснява пред "24 часа" проф. Данчо Даналев, ръководител на една от научните групи по проекта. - Молекулите могат да се изолират от невероятни места." Самият той в миналото се е занимавал с такива, които притежават противосъсирващи свойства, извлечени от кърлежи и пиявици. В основата на пробива са наблюдението и задаването на правилни въпроси.

"Когато кърлежът поеме кръвта, той увеличава обема си многократно и би трябвало да се пръсне, но това не се случва - обяснява ученият. - С тези запаси той се храни седмици наред. Именно така е възникнала идеята да се търсят и синтезират молекули, спиращи или забавящи кръвосъсирване като например хепарина."

Друга голяма група съединения с ярко изразени антибактериални свойства са изолирани от кожата на жаби и гущери.

"Те са в директен досег с различни патогени - уточнява проф. Даналев. - Може да не ги забелязваме с просто око, но около нас циркулират огромно количество бактерии и вируси. Животните като жаби, гущери и др. не разполагат с нашата имунна защита и отделят вещества, които са част от техния първичен имунен отговор."

Според професора природата е уникален източник на знания и на молекули с разнообразна активност и именно върху тази благородна кауза са фокусирани усилията на научната му група.

"Екипът се занимава с изолиране на молекули от природни източници - обясни той. - Използваме серия от химични и биотехнологични подходи, за да синтезираме модифицирани природни молекули и да се преодолеят основните им недостатъци. Основно това са пептиди - белтъци с ниска молекулна маса." Според него именно това е главното им предимство и възможността да ги създават синтетично.

Но те имат и недостатък - в човешкия организъм е заложен естествен механизъм за тяхното бързо елиминиране. Т.е., ако този природен пептид се използва като лекарство, неговото действие ще е твърде кратко.

"Затова ние заменяме някои градивни звена на тези природни молекули с неприродни и опитваме да осигурим на въпросния пептид по-дълъг период, в който той ще е неразпознаваем за нашите естествени системи, за да "изиграе" ролята, на която разчитаме. Той може да е с изявено антибактериално действие, с противотуморна или с противоболкова активност. Може да е в състояние да се свърже с определен рецептор и да спре болката или с даден ензим, като осигури блокиране на неговото действие и по този начин да доведе до нарушаване на нормалното функциониране на бактериалната клетка, а по-късно и до нейното загиване. Малко известно е, че 17% от населението в света живее с остра и хронична болка, което е голям проблем не само за самата личност, но и за обществото като цяло - това е социален проблем, защото около всеки човек, страдащ от подобен дискомфорт, има много засегнати близки, често това води и до депресивни състояния в резултат на непрестанното чувство за дискомфорт и непълноценност в обществото. Това е финансово натоварване и за здравноосигурителната система и т.н." 

Вдъхновени от откритията, които вече са публикувани в едни от най-авторитетните научни издания в тяхната сфера, проф. Даналев и ентусиазираните му колеги решили да проверят какви биологично активни вещества могат да изолират и от отпадни продукти от парфюмерийната промишленост. Причината е, че България е голям износител на розово и лавандулово масло.

"При производството им се получава остатък, той се депонира в депа, като с течение на годините природата го разгражда чрез своите естествени механизми - обяснява проф. Даналев. - Колеги в моята група, ръководени от доц. Димитър Пешев, установиха, че в този отпадъчен остатък все още има големи количества на полезни вещества с антиоксидантен ефект. Известно е, че антиоксидантите не само предпазват клетките от оксидативния стрес, който е в основата на възникването на ракови заболявания, но и от стареене."

Особено ценни са, когато се извличат от природата.

"Затова се съгласих да представя нашите открития пред колеги от фармацевтичната и козметична индустрия чрез Българската търговско-промишлена палата - добавя проф. Даналев. - Много популярни лекарствени препарати и добавки се получават по този начин - те са модифицирани пептиди или аминокиселини - такъв е например АСС против кашлица, магнерич, подобряващ дейността на сърдечния мускул и е ефективен срещу мускулни крампи, фероспатин, който помага срещу анемия, и много други."

Именно така се родило едно от значимите за групата открития.

"Заедно с колеги от факултета по дентална медицина на Медицинския университет в Пловдив, с които активно си сътрудничим в годините - проф. Ани Белчева и гл. ас. д-р Ирина Узунова, стигнахме до продукт на основата отново на пептиди, който подпомага ефективно регенерацията на зъбния емайл - разказва проф. Даналев. - Стъпвайки на данни от световната литература ние синтезирахме пептиди с особени свойства на самоорганизация, които колегите от Пловдив приложиха в експериментално лечение на начални кариесни лезии. Други колеги чрез нанотехнологии работят по направата на наноразмерните частици за доставка, защото това е по-ефективният начин. Още един екип е ангажиран да превърне всичко това в удобен за работа гел. Резултатът - два регистрирани полезни модела в Патентното ведомство."

Всички тези удивителни пробиви обаче се нуждаят от клинични изпитания и за тях са необходими средства, непосилни за ХТМУ.

"За да стигне до пазара, всяка молекула, която се синтезира, е необходим финансов ресурс - подчерта проф. Даналев. - Идеята на форума в Българската търговско-промишлена палата тези дни е да потърсим съдействие - дали от бизнеса, дали от различни научни фондове по линия на Министерство на образованието и науката, или Министерството на иновациите и растежа." Според него крайната цел е да се задействат необходимите клинични изследвания за превръщането на науката в реални приложения.

"Виждаме, че продуктите имат изявено добро действие инвитро, но в процеса на клинични изпитания може да се окаже, че е налице цитотоксичност или други странични ефекти, несъвместими с практическото приложение, така че ни предстоят още стъпки", обясни още той.

Самият проф. Даналев си е поставил за цел да направи сътрудничеството между бизнеса и науката по-ефективно - какъвто е и неговият опит от няколкогодишния му престой във Франция. 

"Преди време моя докторантка - ръководител на аналитична секция на голяма фармацевтична компания, се обади и ме попита дали имам контакти с производители на пептиди в чужбина - спомня си проф. Даналев. - Казах, че имам необходимите контакти и мога да ги свържа, тъй като съм председател на Българското пептидно дружество и национален представител на страната в Европейското пептидно дружество. Но за да покажем, че и тук науката е на същото ниво се ангажирахме с колеги и направихме за тях специална разработка. Оттогава те са наясно, че няма нужда да работят със западни специалисти. Не е необходимо всички български фармацевтични компании да търсят учени на Запад. Аз самият в продължение на пет години специализирах във Франция и съм абсолютно запознат с модела на сътрудничеството между университетите и компаниите. Там дори когато хората заемат високи позиции в различни корпорации и са изправени пред сложни научни задачи, се обръщат към университета, в който са завършили, където познават учените, лабораториите, техните възможности и т.н. Ние имаме събран невероятен научен потенциал, а в момента изследователският ни инструментариум по нищо не отстъпва на този на Запад. Отговорно заявявам, че апаратурата, с която работех по време на специализацията си във Франция, е същата като тази, с която разполагаме в университета. Списанията, в които публикуват на Запад и тези, в които публикуваме с колегите, са същите. Изискванията са еднакви, поканени сме в много международни екипи и проекти. С дълбока убеденост мога да твърдя, че българската наука е на световно ниво, но учените се нуждаят от малка подкрепа, която обаче може да има неподозиран ефект за здравеопазването, индустрията и обществото като цяло."

Тоест, необходима е една миниатюрна крачка, която да доведе до експоненциален растеж.