Проф. Красимир Марчев има патенти за най-големите световни концерни, с негова помощ е изобретено едно от най-обичаните ножчета за бръснене

Когато университет привлече топспециалист от САЩ по покритията и новите материали като проф. Красимир Марчев, тогава един-единствен проект може да се окаже ракета носител за редица други с изключителни ползи за индустрията, науката и обществото. Причината е, че новите високоефективни инструменти за производство на пластмасови изделия имат значително подобрена износоустойчивост, водеща до ускорена скорост на производство и намаляване на цените на продуктите.

Всичко започва с огромното желание на учените от Техническия университет в София да покажат, че могат да достигнат световно ниво в своята област. Разбира се, осъзнавайки реалността, че с годините е загубена част от експертизата в тази сфера и светът вече е отишъл твърде напред. Тогава си задават единствения правилен въпрос - как могат бързо да наваксат драматичното изоставане? В някакъв момент се сещат, че един от най-добрите в тази област е българин. Проф. Красимир Марчев е легендарно име в тази сфера още от времената, когато начело на екипа си създава ножчетата на най-модерните бръсначки на фирмата, чийто мотив е The Best a Man Can Get ("Най-доброто за един мъж"). Да, става дума за гиганта Gillette.

Освен патентите за тази компания българският учен има още много други за колоси в индустрията като Procter and Gamble, Sikorski Aircraft, както и за Northeastern university. Заради постиженията му в разработването на нови материали, в плазмено-дифузионните технологии и иновациите, проф. Марчев е избран за член на Американското общество по металите (Fellow of American Society of Metals International) - водещата глобална организация, обединяваща 25 хиляди учени и инженери от цял свят.

Това звание се присъжда само на 15 специалисти годишно, които са с изключителен принос в областта на металознанието, материалознанието и инженерните науки. Заедно с това проф. Марчев, който е ръководител на програма Advance Manufacturing and Engineering Technology в College of Professional Studies, в Northeastern University в Бостън, нито за миг не губи връзката си с бизнеса, пряко заинтересован от неговите изследвания. Именно този топучен ТУ - София, успя да привлече като ръководител на научната група "Иновативни технологии за повърхностно обработване - InnoSurfTech". Благодарение на това екипът на "24 часа" успя да се срещне с проф. д-р инж. Марчев в лаборатория в Центъра по мехатроника в университета.

"Създаваме система за физическо отлагане на покрития във вакуум - обясни проф. Марчев пред "24 часа". - Полагаме усилия да разработим такива покрития, които са подходящи за приложения в българската индустрия. Целта ни е фирмите да използват нашите апаратури и технологии, да подобрят своите продукти и производството им да стане по-бързо, по-качествено и по-ефективно. Планираме да поканим всички заинтересовани компании и да им дадем възможност с помощта на колегите от ТУ-София, да адаптират и осъвременят производствените си машини и технологии. Важното е в съвместната ни работа те да научат новите процеси, апаратури и възможностите, произтичащи от тях. Вярваме, че ще постигнем взаимноизгодна симбиоза - колкото повече знаят фирмите, толкова по-добре ще бъде за тях и за индустрията, която от своя страна ще помага на науката и на академичните институции като ТУ - София. Всички тези фактори ще служат на обществото ни като цяло."

Една от важните задачи в проекта е да се постигнат по-ефективни покрития на матриците, използвани за шприцване на пластмаса.

"В България този бранш е добре развит особено в сферата на автомобилната индустрия - посочи колегата на проф. Марчев от ТУ - София, доц. д-р инж. Явор Софронов. - В клъстера членуват близо 380 фирми." В тази сфера непрекъснато се използват формообразуващи инструменти, в които се "инжектира" пластмаса, за да се произведат изделията, които изпълват нашето ежедневие. Това са много високоефективни производства за десетки милиони бройки и индустрията е силно заинтересована от удължаването на живота на инструментите и понижаването на себестойността на продукцията. 

Част от нея е и браншът, създаващ пластмасови бутилки и капачки за тях. Според учените интерес към иновативните покрития може би ще прояви и Bosch, който произвежда у нас ръкохватките си за бормашини. Самото изделие е от твърд полимер, покрито отгоре с мек. Изключително сложна технология, защото между двете шприцвания е необходимо запълване с антивибрационна гума.

"Като човек, който успешно съчетава преподаването в университета с контактите с бизнеса, мога да кажа, че индустрията по света общо взето решава сродни проблеми - обясни проф. Марчев. - Фундаментално предизвикателство за производителите е, че инструментите са скъпи и затова е необходимо да се използват по-дълго време, за да се спестят ресурси и време за създаването на нови такива. Ако матрицата и поансона (изпъкналата част за щамповане - бел. ред.) са с покритие, направено на първия етаж в Центъра за върхови постижения по "Мехатроника и чисти технологии" - кампус "Студентски град", животът , който е от порядъка на десетина хиляди часа, може да бъде значително удължен до 15-20 хиляди часа в зависимост от конкретното приложение. Ако до момента необходимото време за шприцване е 30-ина секунди, благодарение на повишената топлопроводност и намаления коефициент на триене на нашите покрития то може да бъде намалено на около 20-25 секунди."

Така индустрията ще е в състояние да създава много повече продукция за по-кратко време, което сериозно ще повиши ефективността и ще понижи разходите.

"В момента с чл.-кор. проф. Георги Тодоров и с доц. Явор Софронов се опитваме да осъществим директна връзка между академичните среди и индустрията, за да стигнем до една взаимноизгодна синергия", усмихва се проф. Марчев. Но учените в ТУ - София, са му благодарни и по още една причина.

"Благодарение на него получихме синтезирана информация, която ни позволи да изберем най-добрата апаратура в момента на пазара - обясни доц. Софронов. - Щеше да ни отнеме много време и усилия, докато проучваме с какъв инструментариум и технологии бихме могли да постигнем нашите цели."

Проф. Марчев шеговито признава, че е придобил тази експертиза още докато работел в милиардния концерн. Именно там създал система за анализиране и квалифициране на различни апаратури. Тя включвала срещи, презентации и демонстрации от доставчиците по време, на които той и екипът му старателно оценяват плюсовете и минусите им.

"Процесът на идентифициране на избиране различни апаратури за нуждите на ТУ - София, ни отне почти 6 месеца и ако аз нямах тези познания, опасявам се, че колегите можеха да попаднат на всякакви капани - замислен отбеляза проф. Марчев. - Когато доставчиците представят продуктите си, обикновено са много сладкодумни. А и това им е работата, но човек трябва да е гърмян заек, за да знае кога говорят врели-некипели."

Ноу-хауто и личните контакти на професора се оказали важни и значително ускорили процеса. Например изпращането на специалист от Мюнхен за демонстрация на нова апаратура и обучение на екипа в ТУ - София, станало възможно само с едно телефонно обаждане до САЩ и последвалото ангажиране на европейския клон на фирмата. Ден по-късно специалистът кацнал на летището в София.

Днес учените са ентусиазирани повече от всякога, че са придобили ноу-хау, ценено в цял свят наготово, и горят от желание да споделят резултатите с българския бизнес.

"Важно е да постигнем перфектната симбиоза, както е в САЩ - усмихва се проф. Марчев. - ТУ - София, преодоля изоставането и вместо да се движи стъпка по стъпка, прескача по няколко стъпала наведнъж."