Якоб е сложна и необичайна фигура - авторитетен и разочароващ. Смъртта му е „най-важното събитие в живота" на сина му

„Баща ми е мъртъв, но той не знае."

Якоб Фройд е починал, но се държи така, сякаш е жив. Синът му обаче знае, че не е. Знае го в собствения си сън. Вече буден, основателят на психоанализата Зигмунд Фройд е силно смутен от „срещата" със своя покоен родител. Стига до извода, че сънят му изразява двойствени чувства - любов и уважение към бащата, но и несъзнателно желание за освобождаване от неговия авторитет.

Връзката между Зигмунд и Якоб Фройд е толкова напрегната и психологически сложна, че оставя в сянката си дори специалните отношения с майката и с другите близки на гениалния психоаналитик. Якоб е комплексна фигура, човек на противоречията - едновременно внушителен и разочароващ. Почти невъзможен за разбиране. Неслучайно синът му променя собствените си чувства към него в различни периоди от време. Едно е сигурно - Якоб е в основата на развитието на идеите на Фройд, той е част от генезиса на психоанализата.

Смъртта му през 1896 г. потапя Зигмунд в период на дълбоко самонаблюдение, който продължава няколко години. Именно тази загуба го кара внимателно да записва и анализира собствените си сънища и идеи, които по-късно публикува в книгата „Тълкуване на сънищата" (1900).

„Той се държеше смело докрай, точно като напълно необичайния човек, който беше." (Писмо от 26 октомври 1896 г. до Вилхелм Флис.)

Фройд казва, че смъртта на бащата е „най-важното събитие в живота на един човек", защото тогава се активират силни детски емоции и спомени. Да се потопим дълбоко в неговите, за да се запознаем там с Якоб.

„Нищо няма да излезе от това момче!" - казва Фройд-баща, силно раздразнен, че синът му Зигмунд е извършил пакост. Уринирал е в спалнята на родителите си - вероятно в нощно гърне или на пода. Тази реплика се запечатва дълбоко в паметта на момчето, което я възприема като унижение и подценяване. Години по-късно сцената често се повтаря в неговите сънища, но винаги придружена от изброяване на делата и успехите му. Сякаш той символично отговаря на своя родител: „Виждаш ли, въпреки това станах някой!", връщайки си достойнството. Доказвайки на татко си, че е грешал.