Гърците приеха еврото с първоначална "еврофория", но с времето нагласите се промениха, особено по време на дълговата криза. Самата физическа подмяна на банкнотите и монетите през януари 2002 г. премина гладко и бързо. Свикнаха с новата валута, въпреки че имаше някои първоначални проблеми с объркване на монети и цени. Един от първите сигнали за проблеми беше т.нар. "ефект на капучиното", при който цените на някои ежедневни стоки и услуги бяха закръглени нагоре, което доведе до усещане за поскъпване на живота.

Въпреки че официалната инфлация беше контролирана, това ежедневно поскъпване на основните стоки създаде усещане, че еврото е направило живота по-скъп.

Финансовата криза, започнала през 2009 г., промени драматично начина, по който гърците гледат на еврото и еврозоната. Тя превърна ентусиазма в разочарование и гняв, но не доведе до масово желание за връщане към драхмата. Налагането на строги мерки за икономии от международните кредитори, отношението към еврото стана противоречиво. Много гърци бяха разочаровани от начина, по който еврозоната и "Тройката" кредитори (ЕЦБ, ЕК и МВФ) управляваха кризата. Имаше протести и силно недоволство от загубата на икономически суверенитет и наложените тежки ограничения.

Поколението на баба Ставрула, преживели икономическия подем през 80-те и 90-те години на XX век, изпитваха носталгия по драхмата, когато много хора са се чувствали относително доволни от живота си. Тези спомени идеализираха миналото, като го сравняваха с тежкото настояще. Носталгия за един отминал период от живота, свързван с по-спокойни времена и усещане за национална идентичност. Драхмата е била част от гръцката история в продължение на хилядолетия. Тя е дълбоко свързана с ежедневието и спомените на хората.

Страхът от нестабилност, хиперинфлация и обезценяване на спестяванията обаче е по-силен от сантимента по старата валута. И въпреки тази емоционална мъгла възрастните гърци добре помнят периодите на висока инфлация и честите обезценявания на драхмата, което ерозирало спестяванията.

Основният аргумент за оставане в еврозоната по време на кризата беше, че връщането към драхмата би довело до неконтролируемо обезценяване на всички банкови спестявания за една нощ. Вероятно 1 евро щеше да струва 2000 или 3000 драхми (вместо фиксирания курс от ~340) в резултат на което спестяванията им в банките (които щяха да бъдат автоматично конвертирани в драхми) щяха да загубят 80-90% от стойността си спрямо чуждестранните валути.

Въвеждането на еврото и замяната на националните валути не е просто прехвърляне на финансова политика, а промяна в отношенията между държавите членки по отношение на суверенитета. Валутата, подобно на границите, знамето, Конституцията, представляват "генетичен код" на държавността.

Еврото е създадено, за да улесни живота. Използването на една и съща валута в еврозоната помага на икономиката, бизнеса, пътуванията и живота в чужбина. Улеснява трансграничните транзакции.

Гърците приеха еврото с надежда, но преживяха разочарование по време на кризата. Въпреки това, днес преобладава прагматичното разбиране, че еврото е най-добрата гаранция за финансова стабилност и сигурност за тяхната икономика.