Какво я дразни в плана на Тръмп – мирът или бизнесът?

Според европейските лидери планът от 28 точки на Доналд Тръмп за мир в Украйна е “капитулация”. Но ако е така, защо Русия не казва веднага “да” и не отваря шампанското? Явно изчаква европейците и Володимир Зеленски да си наложат ветото и изпреварващо да нарушат хатъра на американския президент, ето защо.

Ако европейските глави ме питаха мен, щях да им препоръчам

класическата стратегема на горещия картоф

- добре, приемаме всичките 28 точки и прехвърляме картофа на Путин. Тогава вече щяхме да видим голото кремълско “нйет” и гневът на вашингтонския Юпитер щеше да се стовари върху Путиновата глава. А Фон дер Лайен щеше да го успокоява: “Казахме ли ти, с този човек не може да се преговаря! Той само от бой разбира, питай Кая Калас!”.

Фактът, че Владимир Путин никога не би се подписал под 28-те точки на Тръмп, е очевиден дори за моето куче Гришо. Първото и най-категорично условие, което руският лидер повтаря от сутрин до вечер, е, че иска окончателен мир, а не примирие, което да оставя вратичка за подновяване на претенциите. Мирът според него трябва да е изчукан върху гранит. Иначе война до дупка.

Но от руската камбанария тези 28 точки са написани върху ланския сняг. Да вземем точка 21: “Крим, Луганск и Донецк ще бъдат признати за де факто руски, включително и от Съединените щати. Херсон и Запорожие ще бъдат замразени по линията на контакта, което ще означава де факто признаване по линия на контакта”.

Защо е това “де факто”? Много ясно, за да не е “де юре”. Щом е само де факто, утре спокойно може да се оспори и отмени. Но тези области са вече в руската конституция и ако Путин си сложи подписа под подобно де факто, рискува да го споходи ранната пенсия на Горбачов. Не, той не е такъв балама.

Другата желязна претенция на Русия е Украйна никога да не помирисва НАТО. Заради това се води войната. Само че как да се гарантира украинската сигурност тогава? Вглеждаме се първо в т. 10 от плана на Тръмп, която предвижда, че

ако Русия случайно нахлуе в Украйна, то целият договор се отменя,

барабар с новите територии. Тогава обаче САЩ и НАТО ще имат правото на “решителен координиран военен отговор”. Какъв по-точно? Конкретиката е в отделен документ, който дава на Украйна същата защита като на страните в НАТО, включително и прословутия член 5.

С други думи, Украйна хем няма да е в НАТО, хем ще е вътре в НАТО с чл. 5 в джоба. Това не ви ли напомня на квантовата механика, котката на Шрьодингер и кучето на Павлов? Хитроумно, но и Путин не е албански реотан.

Европа явно не схваща, че този план на този етап няма за цел да спре войната и че тя ще може спокойно да си воюва заедно с Киев, докато Путин си прибере и Одеса. Нейното вето дава възможност на Кремъл да си спести твърдото “нйет”, да поздрави миротвореца Тръмп и да застанат двамата като гълъби на мира срещу европейските ястреби.

А може би нещо съвсем друго дразни

европейските лидери в плана на Тръмп? Между редовете на яловия мирен план виждаме очертанията на епохален бизнес проект, в който Тръмп е кръстникът, Путин е миноритарният акционер, а Европата е потърпевшият с изтеклата ипотека.

Вижте например точка 14 от 28-те: 100 милиарда от замразените руски средства “ще се инвестират в ръководените от САЩ усилия за възстановяване на Украйна… САЩ ще получават 50 на сто от печалбите в това начинание. Европа от своя страна ще добави още 100 милиарда за реконструкцията на Украйна. Остатъкът от замразените руски фондове ще бъдат инвестирани в отделно американско-руско начинание, което ще изпълнява съвместни проекти в специфични райони... ” – и т. н., и т. н.

Европейските нотабили наивно се канят да вземат от замразените руски пари да плащат разноските за войната. Само че какво се оказва? Вместо да вземат от Путин, ще дават на Тръмп! За разлика от европейските намерения, планът на Тръмп за руските пари ще се узакони автоматически в момента, в който се подпише мирът. А Русия лесно ще приеме тази точка, защото така си прибира останалите милиарди и ги влага в съвместен бизнес със САЩ.

Хващам се на бас, че при вида на тези 28 пирона в ковчега на своите бизнес намерения Стармър и Макрон са си прехапали езиците алегорически. Нали Чичо Сам стоеше зад нас, какво прави в офиса на руската мечка?

Което ми напомня как в началото на прехода Андрей Луканов уж беше водещ политик на БСП, а най-неочаквано през 1995 г. се оказа делови партньор на “Газпром” и заедно основаха компанията

“Топенерджи”, която се настани на входа на газовата тръба

на България. Точно същото наблюдаваме сега, но в много по-голям, континентален мащаб. Ето какво пише в т. 12 от плана:

“Съединените щати ще си сътрудничат съвместно с Украйна за да възстановят, развият, модернизират и управляват украинската газова инфраструктура, включително тръбопроводите и средствата за складиране”.

Добро утро, Европа! Вече си имаме американско “Топенерджи”! Който следи новините, не може да не е забелязал, че Тръмп насърчава американските компании да правят сделки за абсолютно всички тръби от Русия – като тръгнем от “Северен поток” 1 и 2, та до “Турски поток”. Сега се купува евтино, тръгнат ли – цената скача! Щом изгрее мирът, а това ще е догодина, САЩ ще продават руския газ на Европа с натовска надценка.

Що се отнася до малка България, ние ще си останем със своя дял от терминала за втечнен газ в Александруполис, договора с “Боташ” и недостроения “газов вертикал” за Украйна, който догодина ще е напълно ненужен. Но няма страшно, българският народ е корав и ще издържи.

Най-ценният урок е как Тръмп успя да прехвърли горещия картоф на войната в европейските ръце и да се позиционира като посредник и миротворец. Това ще се изучава дълги векове наред с Тукидид, дневниците на Цезар, битките при Кана, Креси и Поатие. Помните ли, че на Майдана през 2014 г. подстрекателят към цветната революция бяха САЩ, а европейските посланици бабуваха на мирно споразумение? Зад гърба им Виктория Нюлънд раздухваше въглените и подвикваше Fuck the EU.

После пак европейците бабуваха на споразуменията “Минск 1” и на “Минск 2”, а Виктория и Байдън съветваха Порошенко да не се връзва. Самият Тръмп пръв започна да въоръжава Киев с джавелини. Поне 8 г. в Украйна САЩ бяха ястребът, а Европа - гълъбът, как изведнъж си размениха перата и човките?

Представете си, че Европа изведнъж се сети да прави като Тръмп – влиза в ролята на посредник и предлага мирен план, който Путин би приел? При това със същите бизнес идеи, само че европейски? Уви, европейските глави са така натъпкани с принципи, че за хитрините не е останало място.