Нова язовирна стена, тунели, естакади и десет пътни възела оскъпяват съоръжението

2 пътни тунела, единият от които е 680 метра, огромна естакада над булевард “Цар Борис Трети” и километър и половина дълъг мост над няколко реки. Плюс още 6 по-малки над реки и дерета, плюс изграждане на нова стена на язовир “Филиповци”. И огромен брой пътни възли на няколко нива.

Всичко това влиза в сметката за изграждането на последните 8 километра от разширението на софийския околовръстен път до габаритите на магистрала от Националния исторически музей в “Бояна” чак до жк “Люлин” и началото на “Струма”.

Калкулацията излиза към 1 млрд. евро или приблизително 2 млрд. лева, които са разпределени за три години като капиталови разходи в тригодишната бюджетна рамка. За 2026 г. са предвидени само 17 млн. евро, остатъкът е през следващите 2 години.

Сумата, която означава, че 1 километър от тази бъдеща градска магистрала излиза към 250 млн. лв., възбуди опозицията. Председателят на ПП и бивш финансов министър Асен Василев каза преди дни, че точно този огромен разход имал предвид, когато казвал, че първият бюджет в евро е нещо като касичка на властта. И добави, че

имало магистрала под Атлантическия океан,

която струвала 50 млн. в неизвестно каква валута.

Че няма магистрала или пътен тунел под петте хиляди километра на Атлантическия океан от европейския до американския бряг, е ясно. Най-близката аналогия, която може да се направи, е с тунела под Ламанша, минаващ под вода, която може да се приеме за част от Атлантическия океан. Но т.нар. евротунел все пак струва 4,8 млрд. британски лири и така излиза, че всеки от неговите 50 километра е излязъл по около 96 млн. паунда. По сметките от 1994 г., иначе днес такова съоръжение би струвало три пъти по-скъпо.

Ден преди Асен Василев да попита защо се прави такава скъпа магистрала, лидерът на “Спаси София” Борис Бонев зададе същия въпрос в свой пост във фейсбук.

В него той твърди, че миналата година АПИ е обещавала да направи тези последни 8 километра от разширението на околовръстното за 550 млн. лв. и попита какво се е случило, че обектът е поскъпнал четири пъти. “Аз се сещам само за едно нещо - популисткия ход на Бойко Борисов да се прави удължен тунел вместо естакада, което налагаше и препроектиране. Чувам, че АПИ още тогава много присърце са взели тази идея. Нека сега излязат и кажат дали този удължен тунел ни струва 1,5 милиарда лева повече”, написа Бонев.

Само че няма нищо подобно – Бойко Борисов начерта през 2024 г. един тунел, дълъг километър и половина, който започва от пространството пред Националния исторически музей в “Бояна” и излиза чак в “Горна баня”, на мястото, на което се предвижда да се изгради националната детска болница.

Но идейният проект, на който се обляга пътната агенция,

не предвижда такова нещо,

а тунел, дълъг 680 метра, който при булевард “Цар Борис Трети” се превръща в естакада, за да достигне до пътния възел при бъдещата детска болница.

Иронията в случая е, че този проект е изработен от самата Столична община. Проектът бе връчен на АПИ през лятото съгласно споразумение, което бе подписано между тях в първите месеци на годината.

“Това в никакъв случай не са окончателни сметки, още повече че ние имаме засега само идеен проект за тези последни 8 километра. Първо, ние възнамеряваме да обявим догодина обществена поръчка за изграждането на разширението на инженеринг, при което тепърва ще се разбере какви ще са разходите за техническия проект и за изпълнението. А и всяко следващо забавяне само ще утежни сегашното положение и ще направи съоръжението още по-скъпо”, каза пред “24 часа” председателят на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” Йордан Вълчев.

И добави, че засега за обекта има обявена поръчка само за 35 хиляди евро за изработване на становище дали обектът има нужда от ОВОС. Тя е спечелена от фирма “ПОВВИК” АД, която вече работи и всеки момент становището ѝ ще е готово.

От него зависи дали ще се прави ОВОС, което евентуално би удължило с известно време срока на предварителната подготовка.

“Изграждането на последния участък от софийското околовръстно е важен за националната пътна инфраструктура проект и ще осигури достъп до бъдещата ационална многопрофилна детска болница в София. В тази връзка общината, агенцията и Здравната инвестиционна компания за детска болница подписахме на 29 октомври 2025 г. споразумение за сътрудничество и координация за изграждане на цялата транспортна и техническата инфраструктура, която да осигурява бърз достъп до болницата. Именно с цел да не бавим изпълнението на строителството възнамеряваме да възложим инженерингова процедура, при която проектирането и изграждането се правят с една процедура. Затова сме поискали в бюджета за 2026 г. само 17 млн. евро – това са пари за проектирането. Прогнозният срок за започване на трасето е през 2027 г.”, обясни инж. Вълчев.

Довършването на разширението на софийския околовръстен път до габаритите на магистрала е преди всичко спешно, защото западният вход на столицата вече на нищо не прилича.

Огромният трафик от около 1200 превозни средства на час, идващ от южната дъга,

вече е невъзможно да минава през сегашното кръстовище

с булевард “Цар Борис Трети”, за да стигне до жк “Люлин” и началото на магистрала “Струма”, или да продължи по северната тангента или по новата магистрала “Европа” в посока Западна Европа.

Председателят на Съюза на архитектите в България и бивш главен архитект на столицата Петър Диков каза преди дни, че с пускането на “Европа” положението всъщност се утежнява още повече. Защото последните 8 километра представляват вече един изровен от тежкия трафик двулентов път, който минава през урбанизирана територия.

А положението в квартал “Княжево”, който по неизбежност поема част от този трафик, е такова, че през лятото жителите му протестираха всеки ден след 18 часа. А в събота и неделя буквално спираха движението в знак на протест срещу засиления трафик.

Местят инфраструктурата на цяла западна София

Една от причините за високата цена на последните 8 километра от околовръстното е, че с разширението му се налага да се местят ВиК съоръжения, електропроводи и газопроводи на почти цялата западна част на столицата.

Според идейния проект например се предвижда преместването на цели 8 канализационни мрежи, като се започне от тази на резиденция “Бояна" и се свърши с канализацията на квартал “Суходол”.

По трасето освен обичайната електроразпределителна мрежа за многото квартали в тази част на София се намира и 110-киловолтовият кабел “Горна баня”, който е част от националната електрическа мрежа, но се налага да се мести. Трябва да се местят и газопроводи, тъй като в тази част на столицата има сравнително добре развита газорадпределителна мрежа, както и всички комуникационни кабели за “Овча купел”, “Бъкстон”, “Модерно предградие”, “Княжево” и “Люлин”.

Осемте километра пресичат цели 10 булеварда, което налага аутобанът да разполага със също толкова на брой пътни възли. Един от най-големите харчове обаче налага язовир “Филиповци”.

Инженерите на Столичната община са стигнали до заключението, че разширението на околовръстното, което ще мине на около 9 метра източно от язовирната стена, създава риск за нея и се налага да се разшири и укрепи, както и да се реконструират преливникът и изпускателното съоръжение.