Никога човечеството не е било в такава опасност

В стремежа си да заслужи Нобеловата награда за мир догодина президентът Доналд Тръмп обяви, че е наредил на Пентагона да поднови ядрените опити. Това не трябва да ни учудва, тъй като един от носителите на същото отличие е човекът, който създаде водородната бомба – академик Андрей Сахаров. Нещо повече - той бе ръководител на научния колектив, който през 1961 г. гръмна т.нар. Цар бомба, която счупи прозорци на 1000 километра разстояние, а сеизмичният трус обиколи 3 пъти Земята. Помня го, защото си изтървах бозата.

Силата на експлозията бе 50 мегатона, тоест колкото 50 милиона тона тротил. За да не разцепят земното кълбо или някаква подобна беля, съветските учени заменили с олово външната обвивка от уран 238 и така намалили експлозията наполовина. Иначе сега Земята можеше да има 2 луни, но нямаше да има кой да им се любува.

“Цар бомба” бе поздрав към 22-ия конгрес на КПСС (Комунистическа партия на Съветския съюз), който прие 20-годишна програма за “завършване изграждането на материално-техническата база на социализма и начало на изграждането на материално-техническата база на комунизма”. Веднага след това у нас БКП направи наш си конгрес, който прие точно същата формулировка. Помня я добре, тъй като тогава в детската градина ни накараха да я учим наизуст. Пардон, май вече бях в прогимназията. След този преломен момент партийните документи спряха да използват думата “комунизъм” и плавно навлязохме в зрелия, а накрая и в презрелия социализъм. Комунизъм никога не е имало.

Тази страховита бомба все пак май спаси човечеството, тъй като на следващата година започна Карибската криза и аха-аха да се стигне до война. По онова време САЩ многократно превъзхождаха СССР с ядрения си потенциал и генералите бяха уверени, че ще изтрият комунизма от лицето на Земята, но политиците бяха разколебани – ами ако комунистите все пак успеят да гръмнат 2-3 царски бомби над САЩ? Струва ли си да унищожим планетата заради едната победа над комунизма?

По онова време международното положение беше толкова напрегнато, че така нареченият Часовник на Страшния съд показваше някакви си десетина минути до апокалипсиса. А днес? Днес този часовник дава само 89 секунди живот на човечеството. И това бе положението през януари, когато се очакваше Тръмп да постигне мир в Украйна в рамките на няколко дни.

Десет месеца по-късно положението е 10 пъти по-взривоопасно. Войната в Украйна твърдо отказа да спре, но към нея се добави и 12-дневната война с Иран, Доналд Тръмп е напът да започне военна операция във Венецуела, закани се и на Нигерия, обяви претенции за Гренландия, а Иран чака ново нападение всеки момент. Войната в Газа си тлее, но нея изобщо не я броя.

Путин пък също даде указания да се обмисли подновяването на ядрените опити, но освен това пусна страховитата ракета “Буревестник” и торпедото “Посейдон”. Тези две оръжия са от арсенала на така наречената Мъртва ръка – системата, която се задейства автоматически, ако командните пунктове вече са унищожени от изпреварваща атака на противника. Тъй като се задвижват от ядрени двигатели, те спокойно могат да си летят из простора или да блуждаят в морските дълбини в продължение на дни и седмици или месеци, след което изведнъж да се насочат към целта. Смята се, че ядреният заряд на един посейдон има сила от 2 мегатона и нагоре. Ако гръмне на 50 километра от американското крайбрежие, ще го залее с радиационно цунами, което ще унищожи Ню Йорк, Ню Джърси, Бостън, Филаделфия и така нататък. В западното крайбрежие на Европа пък Нидерландия и без това е под водата, а на Лондон много малко му трябва. Никога в цялата човешка история положението на планетата не е било толкова напечено, колкото е в момента.

Рисковете се умножават и от субективния фактор – начело на ядрения покер стоят две нахъсани старчета, които отдавна са в пенсионна възраст, но отказват да се пенсионират. Тръмп е вече на 80, а Владимир Путин е на 73 години – като се има предвид стажът му в службите, би трябвало да има право на пенсия още преди 20 години. Си Дзинпин пък е на 72. И тримата са достатъчно стари за пенсия, но недостатъчно, за да помнят войната.

В сравнение с тях през 1961 г. Хрушчов бе като юноша бледен със своите 67. Кенеди пък бе само на 44. Но за разлика от днешните лидери, онези двамата бяха воювали и затова ценяха мира. Хрушчов бе участвал активно във всички най-големи битки на Източния фронт, а Кенеди бе проявил героизъм в Тихоокеанския. Първият бе загубил сина си, вторият – по-големия си брат. Затова Кенеди и Хрушчов се договориха от първия път. Докато Путин и Тръмп на всеки две седмици постигат нова историческа договореност да се договорят, че ще преговарят в бъдеще пак.

Представяте ли си сега Тръмп да прати я Доналд-младши, я Ерик или не дай си боже Барон да се бие за евро-атлантическите ценности в Донбас? Децата на днешните лидери не воюват – нито на американските, нито на руските, нито на украинските. Те или правят сделки, или общуват с плеймейтки, или и двете.

Това важи и за електората. Онзи електорат беше добре наплашен и затова в Западна Европа не спираха мирните демонстрации – против ядрените опити, против разполагането на ракетите, против Виетнамската война.

Днес протестите ги организират фондациите, които са филиал на службите. Затова често се протестира в подкрепа на войната. Не се давайте! Умрете горди! Ние сме с вас!

И още една голяма разлика – през 1961 г. американското общество бе в своя разцвет. То бе построило социализма. Днес то е разделено, противопоставено и на прага на гражданската война.

Партията на Тръмп току-що катастрофира на кметските избори в големите градове. Движението MAGA (“Да направим Америка отново велика”) се разпада и се обръща срещу своя патрон Доналд Тръмп. Вече 40 дни правителството е със спуснати кепенци – което ще рече, че няма бюджет. В резултат 900 хиляди държавни служители са освободени, а други 2 милиона не получават заплати. Догодина през ноември републиканците със сигурност ще загубят мнозинството в долната камара, а вероятно и в Сената. Тогава Тръмп може би ще бъде импийчнат за трети, четвърти, а защо не и за пети път. Първите два пъти обаче импийчмънтът беше скалъпен, но сега вече ще има защо.

Изпаднат ли в такава ситуация, лидерите обикновено избират войната.