Не е ясно как ще продължи бюджетната процедура

Бизнесът отложи приемането на трите проектобюджета за следващата година, като бойкотира тристранката в сряда. По план правителството трябваше да ги гласува на заседанието си, но заради отказа на работодателите отложи точката. Все още не е ясно как ще продължи бюджетната процедура.

“Няма никакъв смисъл да сме печат на бюджет, който е неадекватен и вреден за страната ни. В него няма нито една реформа.

Това хеликоптерно раздаване на пари трябва да спре

За нас бюджетната процедура не се спазва и ние няма да участваме в НСТС”, каза председателят на Асоциацията на организациите на българските работодатели Румен Радев. И обясни, че отказът им от участие не означава, че правителството не може да вкара бюджета за обсъждане в Народното събрание.

“Не разчитаме на обсъжданията в Народното събрание, нямаме им доверие - Министерският съвет и Народното събрание са в законово право да направят каквото смятат за необходимо. Моралното право обаче не е на тяхна страна, ако се игнорира едната страна в тристранния диалог. Този бюджет е опасен и вреден за икономиката, индустрията и най-вече за обществото. Той изземва доходите на 2,1 млн. работещи хора – на тези, добавящи стойност в държавата, пълнещи хазната и осигурителните фондове”, каза пък председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев.

Бизнесът не е съгласен с минималната заплата от 620,20 евро. За тях е проблем и ръстът на максималния осигурителен доход от 2352 евро, който е 11%. (4600 лв. – ръст от 11,4%, а в същото време оставането на тавана на пенсиите. Те отбелязват и че в администрацията не е направена нито една реформа, както и задължителното ползване на държавно одобрен софтуер в търговските обекти.

Според четирите работодателски организации повишаването на осигурителните вноски с 2 процентни пункта (над 10% ръст на разхода за осигурителни вноски за фонд “Пенсии”) и двукратното увеличение на данъка върху дивидента са действия в обратната посока и ще предизвикат верига от необратими процеси:

отлив на инвестиции, нарастване на сивата икономика,

влошаване на конкурентоспособността на икономиката, ръст на инфлацията, забавяне на икономическия растеж и в крайна сметка ще ерозират приходите в бюджета, вместо да ги стабилизират.

“Бюджет 2026 не е идеалният, той е бюджет на компромисите, но нали това е идеята на тристранката - властта да ни чуе и да вземе балансирано решение - нещо от нас, нещо от бизнеса”, каза пък главният икономист на КНСБ.