Следващата партия май ще се казва "Шкода"

Партия “Възраждане” обяви, че ще се бори за Велико народно събрание (ВНС), на което да се приеме нова конституция. За 35 години демокрация доста такива ВНС-та и нови конституции ни бръмчаха край ушите, та взеха леко да омръзват.

Но аз съм оптимист и затова ще си позволя кратък анализ на 3-те фундаментални идеи на “Възраждане”. Първата и най-фундаментална е да се въведе т.нар. полупрезидентска република, т.е. президентът да има доста повече власт. Правилното название е “полупрезидентски режим”, но да не издребняваме. По принцип аз съм “за”. Такъв режим създава малко по-истинско разделение на властите, което предпазва парламентарните сглобки от преяждане. Не е изцяло като по Монтескьо, но поне 30 процента.

Уви, полурепубликата трябва да се изгласува

от българския депутат. А той мисли, мислил е и винаги ще мисли точно в обратната посока. Особено напоследък. Мине - не мине месец, и той окастря едно по едно и без това мижавите пълномощия на президента Радев. Последно дори му отне НСО-то, та му даде възможност да ги иронизира с шкодата на жена си.

После се усетиха и му върнаха бронираната лимузина, но на негово място аз бих продължил да си се возя в шкодата, защото това е велик пиар. Ако нещо може да роди неродената му партия, това е шкодата на жената. Даже бих я боядисал в нещо по-светло и шарено в знак на протест срещу мафията. А жената бих я сложил на кормилото, за да зарадвам дамските списания. Те са велика политическа сила.

Вече 35 години демократически опит би трябвало да ни убедят, че шансовете парламентът, пък бил той и велик, да въведе полупрезидентски режим, са нула. Даже нула на квадрат. Падне ли му, депутатът по-скоро ще назначи президента за портиер на новата си сграда. Някой да се сеща кой е президент на Италия? Има такъв, само че парламентът го избира и все едно че го няма.

Вече няколко пъти писах, че ако Костадин Костадинов се кандидатира за президент, много вероятно ще стигне до втория тур. А там - каквото сабя покаже. Дали с полурепубликата не си подготвя по-голям офис? Не ми се вярва да е чак такъв оптимист, по-скоро партията му търси някаква кауза, нещо повече от втръсналото “Стани, да седна”. Моят съвет е да продължи да търси.

Големият, фундаменталният и структуроопределящ проблем на политическата ни система не е в това как елитът си поделя присвоените пълномощия, а в огромното отчуждение между елит и народ. Това е проблем на политическото представителство, в това кой и как го избира. Кой реално назначава депутатите и за кого работят те? Очевидно е, че при партийнолистовата избирателна система

те не са нито от народа, нито за народа

Както казваше Ленин – ето къде е зарито кучето.

Скандалните избори в Пазарджик за пореден път ни показаха кой и как в България назначава депутати, в случая общински съветници. Да погледнем най-повърхностно резултатите – ДПС със 17 на сто, ПП-ДБ с 12, “Свобода” с 11 и така нататък, да не ги изброявам всичките научни колективи. Доколкото разбираме от медиите, всяка от челните партии е купила по 2-4 процента допълнително. Впрочем може и да са повече - преди ГЕРБ имаше 8 мандата, а сега, без да купува, има само 3. Направете си сметка за съотношението между купен и честен вот.

Говоря чисто условно и хипотетично. А сега да си представим един мажоритарен избирателен район, където кандидатът на ДПС взема 17 процента на първия тур, а на ПП-ДБ взема 12. Как ще се разпределят на втория тур останалите 71 процента от избирателите? Кой от двамата ще стигне до 51 на сто? Който и да е, той ще е истински представител, а парите за купуване на гласове ще отидат на вятъра. Тук вече играят незаплатените нагласи.

Има само една истинска реформа,

която би премахнала отчуждението между народа и политическия елит - мажоритарната избирателна система в 2 тура. Българският народ (с прякор суверен), съвсем официално я поиска на референдума през 2016 г. Това и само това може да обърне ориентацията на депутата и да промени политиката ни за добро, включително и да приеме полупрезидентски режим. Ясно е и на децата, само на политиците не им е ясно, както и на грантоедните политолози. На тях може да им е ясно, но опорките им затварят устата.

Питал съм двама от лидерите на “Възраждане” защо се дърпат от истинската промяна. Нямаш си представа, казват те, какви мръсни номера се правят при мажоритарния вот. Мафията, полицията, тарторите, циганите, абе много е трудно. Цяла България пречи и Космосът също.

Добре, но ако наистина искате да преборите мафията, защо очаквате това да стане лесно и културно

То е все едно да излезеш на боксовия ринг срещу Кубрат Пулев, но само при условие че няма да ти посяга.

Ако не е бой, значи е танц. Точно това наблюдаваме сега - Борисов, Пеевски, Костадинов, Петков, Зафиров и всички останали постоянно си сменят партньорите в страстно аржентинско танго. Както знаем, аржентинското танго може да изобразява и любов, и омраза, и завист, и изневяра, и всички останали политически емоции. Гневни пози, бунтовни физиономии, но до бой не се стига. Това не е бокс, това е танц.

И така стигаме до втората идея на “Възраждане”

– броят на депутатите да се намали от 240 на 180 или дори 160. Защо да харчим толкова пари за заплати? Но ако се замислим, по тази логика и 160 са прекалено много. В парламента не са представени човешките общности, а тарторите на партиите. Следователно всяка партия може да се представлява от 1 депутат, който да разполага с толкова карти за гласуване, колкото мандата е спечелила партията му.

Например от ГЕРБ ще е само Бойко Борисов с 66 депутатски карти, от ПП-ДБ само Асен Василев с 36, от “Възраждане” само Костадинов с 33 и така нататък. Всъщност силата на 66 гласа може да се сложи само върху 1 карта за улеснение. Така хем групите няма да се цепят, хем народните пари ще се икономисат.

Може и един лидер с две карти, ако пожелае да изобрази вътрешно разногласие. В миналото Борисов обещаваше да осигури по 10 депутати в подкрепа на някой чужд вот. Няма проблеми да се използва и изкуствен интелект.

Но ако избирахме депутатите мажоритарно, тогава колкото повече депутати – толкова по-добре. Това е така, защото колкото по-малък е избирателният район, толкова по-близо е депутатът до народа. Хората го знаят, той ги знае и много внимава да не го уволнят на следващите избори.

И така стигаме до третата идея на Възраждане - да се премахне фигурата на главния прокурор, както и част от регулаторите. Чудесно, аз съм за! Не ми се навлиза в тази тема, защото не знам откъде да изляза.

Само че като гледам какво става в политиката, явно третото желание на “Възраждане” вече е изпълнено!