Британски изкуствовед твърди, че "Мона Лиза на Севера" е дъщеря на знатен холандски род, а украшението е символ на просветлената душа

След столетия на догадки и предположения, свързани с една от най-известните картини в света - "Момичето с перлената обица" от нидерландския майстор Йоханес Вермеер ван Делфт, може би най-накрая специалистите са напът да разкрият кое е изваяното на платното лице.

Доскоро почти нищо не се знаеше за младото момиче, затова мнозина допускаха, че вероятно е най-голямата дъщеря на Вермеер, други - че е негова любовница, а трети - че е неизвестен модел от Холандската златна епоха, когато републиката става център на изкуството в Европа.

Наскоро обаче британският изкуствовед и историк Андрю Греъм- Диксън публикува нова теория. Според него момичето с перлената обица е Магдалена Ван Рюйвен, дъщеря на заможното семейство ван Рюйвен и Мария де Кнюйт - покровители на Вермеер. Те живеели в град Делфт в къща, наречена "Златният орел",

и били ангажирани с религиозното движение на ремонстрантите (така калвинистите са наричали дисидентите) и на колегиантите - течения, които поставят акцент върху равенството, простотата и вътрешната духовност.

Греъм-Диксън предполага, че картината е предназначена да увековечи Магдалена не само като красиво момиче, а като символичен образ, наподобяващ библейската Мария Магдалена с "глобалната" перла на ухото - метафора за просветление на душата. "Момичето, което е нарисувано, може би не е просто красавица, а израз на духовен преход, на две свързани реалности - личността и символа", пише Греъм-Диксън.

Любопитното е, че тази теория пасва изненадващо естествено върху загадъчната картина Магдалена ван Рюйвен е единствено дете, наследило огромно богатство.

Вероятно е отглеждана не само в лукс, но и е възпитавана в духа на нейната мисия - да бъде "светлина", която е не само мото, а и емблема на авторитетната фамилия. Според специалисти затова в погледа на момичето личи онова вътрешно самочувствие, съчетаващо едновременно присъствие и притаяване.

А перлата - прекалено голяма, почти нереална, е повече символ, отколкото истинско украшение, и се превръща в ключ към загадката.

"Перлата може да е "слънчевата душа", просветлена отвътре - тази метафора често била тема на дискусиите в религиозните кръгове около Вермеер и не е изключено да е въплътена по оригинален начин на платното му", разсъждава Греъм-Диксън.

Въпреки аргументите му научната общност все още има много въпроси и изразява резерви към предположението. 

Някои изкуствоведи предупреждават, че картината може да пресъздава определен типаж, характерен за онази епоха, а не портрет на конкретно лице, както е било характерно за "трони" (tronie) жанра в холандската живопис от XVII век. Това е вид портрет, който обикновено изобразява анонимен модел с изразителна емоция и често включва елементи на литературни или алегорични отпратки. Други учени се позовават на т. нар. документална истинност и твърдят, че въпреки откритите архиви все още липсват безспорни доказателства, че момичето е именно Магдалена ван Рюйвен. Има и такива, които поставят акцент върху интерпретацията на символите. Те настояват, че заключението за картината като религиозен подтекст, свързан с Мария Магдалена и с "просветлената душа", макар да звучи привлекателно, остава интерпретация, а не факт.

Историците обаче са единодушни за едно - перлата в картината е била изключително важна за именития художник, който я включва в още едно свое платно - "Дама пише писмо в присъствието на прислужницата си".

Приликата между двете бижута е очевидна и има данни, че творецът често е използвал повторно някои елементи от "реквизита" си, както и модели в други свои проекти. Каква е съдбата на картината? В края на XVII век Холандската република изпитва сериозни икономически затруднения и това неминуемо засяга поръчките, които Йоханес Вермеер получава. Работата му като търговец на картини също не върви.

Вермеер се принуждава да взима заеми, за да издържа многобройното си семейство, продавайки много от произведенията си на търг, и то на ниски цени.

В крайна сметка "Момичето с перлената обица" попада в Арнолд Андрис де Томбе през 1881 г., който през 1902 г. я дарява на Кралската галерия "Маурицхойс" (Mauritshuis) в Хага. Днес картината се радва на нестихващ интерес най-вече заради загадката около нея. При световното турне в най-известните галерии в света през 2014 г. платното е съзерцавано от над 2,2 млн. души, опитващи се да проникнат в тайната на Вермеер, а през 1999 г. творбата вдъхновява написването на едноименния роман на Трейси Шевалие, малко по-късно превърнал се във филм и театрална пиеса. Кулминацията идва, когато картината е обявена за "Мона Лиза на Севера", което генерира още по-голям интерес около самоличността на примадоната.

То бе подсилено и заради ново научно проучване, в което невролози установиха, че при гледане на оригинала мозъкът реагира до десет пъти по-силно спрямо репродукция.

Така една девойка от XVII век се оказва по-"жива" от която и да е модерна визуална лавина.

Може би защото погледът на момичето, леко отворените устни, онова "уловено дишане" на прага между мисъл и слово действа по-скоро като среща, а не като изображение.

И точно когато науката опита да разплете вековната загадка с инфрачервени скенери, анализи на слоевете боя и експерименти с пигменти мистерията сякаш стана още по-вълнуваща и човешка.

Защото, ако картината крие лице, тя крие и биография, история, живот, какъвто не се побира в мълчанието на музейната зала.

Съвременното изкуство също не стои встрани: преди година

над 3000 художници от цял свят пресъздадоха творбата,

използвайки неочаквани материали - от портокалови кори до метални капачки. Тя се превърна не просто в шедьовър, а в културен мост между епохи. И колкото повече дамата от платното е разпознавана, толкова повече сякаш иска да изрече истинското си име.

Разбира се, има и много скептици. Традиционалистите настояват, че "трони" си е "трони" и че "загубата на мистерията" би лишила света от едно от най-категоричните доказателства, че изкуството не е документ, а вълшебство.

Но дали разкриването на истинската муза прави магията по-малка? Или напротив – тя става още по-дълбока, защото зад нея вече стои не само майстор, а и живот, поглед, човек от плът и кръв?

Историята може би няма да има окончателен отговор, но едно е сигурно: Вермеер отново ни е изпреварил. Докато ние търсим загадка, той е оставил огледало.

Момичето сякаш не пита "Коя съм аз?", а "Кой ме гледа?". Затова и стои в тъмнината, осветена само от вътрешната си светлина - светлина, която не може да се репродуцира. Само да се срещне. И може би затова тя вече 360 години не ни оставя да я забравим.