Катя Паскалева и съпругът искаха да направят филм за съоръженията, спомня си проф. Божидар Янев

С Ицко Финци свирели на цигулки из улиците, за да си купят пица и вино

Проф. Божидар Янев е отговарял 30 години за инспекцията и управлението на 800-те моста на Ню Йорк. Съдбата му е необикновена.

Баща му бил известен строител на пътища от царско време, завършил Колумбийския университет. По времето на комунизма властите изпращат бащата на Янев в Ирак и младежът посещава родителите си в пустинята. Баща му отправил запитване до професорите си в Колумбийския университет възможно ли е синът му да учи там.

Те го канят и неочаквано за всички червеният режим в София му разрешава да замине. Но под условие - от ДС предупреждават младежа, че ако не се върне, знаят къде е семейството му. Янев държи на думата си и се прибира в България.

Макар и защитил в Колумбийския университет докторат, публикуван в рецензирано научно издание, Божидар Янев иска да се хабилитира и у нас.

"На защитата трябваше да гласуват по два показателя - дали темата е интересна и дали е достатъчно развита - разказа пред "24 часа - 168 истории" проф. Божидар Янев. - Половината професори гласуваха, че е добре развита, но не е интересна, а другата, че не е достатъчно развита, но е интересна. Няма да забравя как тогава проф. Кърджиев стана, за да смъмри всички: "Не ви ли е срам? Този труд е публикуван в авторитетно международно списание!". Проф. Чавов го подкрепи с думите, че на него изследването също му харесва. На единия отговориха, че е от друга катедра, а на втория, че вече е пенсиониран. Това ме обезкуражи въпреки тези добри отзиви от двамата уважавани мои професори. И тъй като имам роднини във Франция, още през 1977 г. заминах при леля си с идеята този път да не се връщам. Оттам се свързах с мои познати в Ню Йорк, които веднага ми намериха работа в Земетръсния център в Университета в Бъркли с договор за 2 години." 

Въпреки че за младия мъж всичко там изглежда доста вълнуващо и интересно, той така и не успява да се адаптира към калифорнийския начин на живот и в момента, в който приключва контрактът му, веднага заминава за любимия си Ню Йорк.

Очаква, че в Голямата ябълка ще го посрещнат с отворени обятия след доктората в Колумбийския университет, стажа в Бъркли и добрия му английски, но за негово учудване там го поливат със студен душ.

Едва тогава той установява, че американците имат съвсем друга житейска и професионална философия и тя се изразява в следното - ако човек е толкова способен и има чак толкова много умения и таланти, защо си търси работа? Защо той не е работодател и не предлага работа на американците?

"Така започнах от нула, смених три консултантски фирми, практикувах сам, без да имам пари да си купя застраховка - спомня си той. - Някъде в този период научих, че ако човек издържи достатъчно дълго на едно място, шансовете в един момент се появяват."

Съдбата се оказва благосклонна към него през 1988 г. Тогава състоянието на много мостове в Ню Йорк започва да се влошава, някои се рушат и стават катастрофи. Стига се дотам, че е затворен дори емблематичният мост "Уилямсбърг".

"Изведнъж стана ясно, че в този град няма отдел, отговарящ за мостовете - отбелязва проф. Янев. - Имало е някога, но през 70-те го закрили и в резултат на това мостовете били занемарени." В града започват трескаво да търсят решение - фондове и талантливи администратори, за да възстановят отдел "Мостове", нещо, което е изключително трудно в САЩ.

"Причината е, че там ненавиждат администрацията и не правят разлика между нея и чистата бюрокрация - разказва Янев. - Но тогава нямаше как, трябваше да го преглътнат, защото трябваше да се спасява градът. Имаше кризисни ситуации, не можеха да минават линейки, пожарни. В този отдел ме поканиха след препоръка от страна на Колумбийския университет." Със завиден стаж като консултант в тази сфера, въпреки теоретичните ми креденции (удостоверения - бел. ред.) се оказа, че съм най-обиграният от всички на обектите. Дори един от по-старите служители ми каза, че именно така ще се избавя от саботьорите в офиса: "На терена никой не може да те докосне". 

Точно така и става в продължение на близо 30 години. Професорът смята, че на тази позиция просто му е потръгнало.

"Намерих "общ език" с мостовете, стана ясно, че докато аз съм "добър" с тях, и те ще бъдат добри с мен - силна позиция", усмихва се той. Благодарение на нея заедно с още няколко съмишленици въвеждат идеята за управление на мостовете. Натрупват огромна база данни, тъй като Ню Йорк отговаря за почти 800 моста, но има още 600, за които се грижи щатът. Най-големите се управляват от автономни организации. А щатът Ню Йорк има 20 000 моста.

Янев никога няма да забрави как през 90-те непрекъснато се водели дискусии, изправени пред дилемата - дали да се затварят мостове, което ще е болезнено и скъпо, или да се планират ремонти и планови преустройства и рехабилитации. За да се сложи край на дебата и да се премине към действие, проф. Янев заедно със свои професори подготвя окончателен доклад, в който е посочена сумата на тези ремонти и поддръжка. Отбелязана е и алтернативата - че за данъкоплатците сумата ще е 6 пъти по-висока, ако не се поддържа.

Младият мъж е силно амбициран да докаже тезата и всички забелязват ефекта, когато постепенно ситуацията с мостовете в Ню Йорк се стабилизира.

През май 1991 г. обаче възниква неочакван за всички инцидент. 

Демонстранти, оборудвани със съоръжения за алпинисти, се изкатерват по Бруклинския мост на височина около 50 метра и окачват знаме, за да изразят позицията си: "Ревлон" убива зайци".

За беда флагът е разкъсан от бурните ветрове и увисва над пътя. Властите са в цайтнот, защото не е изключена тежка катастрофа. Затова по спешност мостът е затворен, а протестърите са арестувани.

"Назряваше криза за града - разказва проф. Янев. - Признавам си, че винаги съм искал да сляза по мрежата от ванти и обтегачи, но дотогава все нямаше повод, а и не исках да ме смятат за луд, затова реших, че няма да пропусна тази възможност. Качих се, и слизайки, срязах знамето. Беше куриозно, защото при толкова много журналисти всички гледаха дали няма да падна, но никой не се беше сетил да ме снима освен един електротехник. Когато слязох, попитах журналистка защо не ме е заснела, а тя отговори, че не снима - само пише. Както и да е, човекът ми даде снимката, а след това ми изпрати и негатива."

На въпрос как въобще му е хрумнало да направи подобно екстремно изкачване без подготовка и солидно оборудване, проф. Янев обясни, че от исторически снимки от строежа на моста е знаел, че спускането му е абсолютно постижимо.

"Бях убеден, че мога да го направя", категоричен е той.

Разбира се, това е най-малкото в сравнение с всички усилия, които е полагал през тези 30-ина години не само за 800-те моста, а и конкретно за 4-те емблеми на Ню Йорк, така наречените "бисери в короната".

"Трябва да призная, че съм отделял време и за най-невзрачните, защото всеки мост заслужава тези усилия", спомня си професорът.

С настъпването на промените в България през 1989 г. приятелите му разказали за него на акад. Благовест Сендов и той го поканил.

"Слава Богу, върнах се за кратко през 1990 г. и след това още няколко пъти. Така се видях с баща ми, който почина 3 години по-късно - разказва той. - Покани ме в неговата организация "Управление на пътищата", за да изнеса лекция. Недоумяваше какво правя в Ню Йорк. Все казваше: "Каква е тази работа "инспекция на мостове", ти трябва да строиш!". Въпреки това по-късно от познати разбрах, че все пак е оценявал това, което правя, и че нивото ми в САЩ не е ниско."

В Америка, макар да не общува с българи, той се запознава с Михаил Симеонов, автор на паметника на Паисий Хилендарски до катедралата "Св. Ал. Невски". В онези времена той работил за "просветения диктатор" на Тунис Хабиб Бургиба и тъкмо бил напуснал, за да заживее със семейството си в САЩ. Там около него винаги имало рояк от хора от артсредите и някъде в тези весели компании се ражда щурата идея да се направи отливка на жив слон и бронзовата му скулптура да се постави пред сградата на ООН. Замисълът е дълбок и цели да се покаже, че винаги може да се избегне избиването на слоновете.

"Беше наистина сложно - да се приспи животното, да се направи отливка - обяснява Янев. - Проектът погълна цялата енергия на Мишо, непрекъснато имаше някакви спънки и това му отне близо 20 години, почина неотдавна. Но бронзовият слон сега достойно стои в парка на ООН до Първо авеню върху бетонния фундамент, който проектирах по искане на Мишо."

В тези бохемски среди инспекторът по мостовете на Ню Йорк се запознава и с Ицко Финци. От дума на дума става ясно, че е много логично да посвирят по улиците за час-два и да съберат пари за пица.

"30 долара с виното - посочва, сериозен, Янев. - В началото свирех с него, за да добие кураж." Но Ицко Финци забелязал, че някои минавали край тях и им оставяли пари, без изобщо да им обръщат внимание, което го обиждало. И свирейки, се обърнал към приятеля си с думите: "Божидаре, кажи им първо да слушат, а после да плащат! Ние сме музиканти, не просяци!". 

В Ню Йорк Янев се вижда и с Катя Паскалева и съпругът Иван Росенов.

"Разхождах ги из красивите мостове и така се роди идеята им за филм - спомня си проф. Янев. - Замисълът беше мостовете да са нещо като фон за сюжета. Но не потръгна, след това Катя се разболя, въпреки това дойде пак да се видим и помоли отново да я разведа из града... След като почина, Иван пристигна сам в Ню Йорк, искаше да посвети филма на Катя - докато героят му се скита из града, мислейки за нея, някак да я привика и да се появи актриса в нейната роля. Иван до края си остана обсебен от Катя Паскалева, много я обичаше, подари ми една нейна рисунка."