Над 55 години да трепериш за работно място? Вече не е така

Повече от 15 хиляди души  са в охранителните фирми

Интересни данни публикува Националният осигурителен институт в своя бюлетин – все повече българи продължават да работят и след като се пенсионират. През април 2025 г. НОИ служебно преизчисли 363 701 пенсии на хора с трудов стаж през предходната 2024 г. От тях 234 хиляди са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, а близо 129 хиляди са за инвалидност.

Интересна е динамиката във времето на преизчислените пенсии. През 2020 г., когато беше въведено служебното преизчисляване на пенсиите, са преизчислени пенсиите на 237 686 души, т.е. приблизително толкова са работещите пенсионери през 2019 г. Пет години по-късно техният брой се е увеличил с цели 125 хиляди, т.е. драстичен растеж от над 52% на работещите пенсионери.

Над 360 хиляди преизчислени пенсии при общ брой на пенсиите от над 2 милиона - това на практика означава, че близо 18% от всички пенсионери в България са работещи пенсионери през 2024 г. Рязко увеличение спрямо 11% преди пет години и около 7% преди десетилетие.

Какво се случва?

Малко хора си спомнят, но само преди 10-15 години

бизнесът се бореше да получи право

лесно да уволнява работещи пенсионери. По онова време работещ пенсионер беше едва ли не лоша дума и политиците и бизнесът тогава обясняваха, че многото работещи пенсионери едва ли не пречат на младите да си намерят работа. В по-далечното минало - преди около 20-25 години, възрастните хора над 55 години въобще не можеха да си намерят работа – при тогавашната висока безработица бизнесът предпочиташе да наема млади хора и въобще не се занимаваше с по-възрастните.

Сега обаче ситуацията се обърна диаметрално – броят на хората в работоспособна възраст намалява, а безработицата е рекордно ниска и няма откъде да се намерят работници и служители. В резултат бизнесът се опитва да задържи на работа хора, достигнали пенсионна възраст, още повече че те имат натрупан опит и рутина. Така че работодателите проявяват гъвкавост и правят всичко възможно да запазят ценните си кадри.

Дефицитът на труд води и до натиск към повишаване на работните заплати. Подобреното заплащане и по-голямата гъвкавост от страна на работодателите създава повече стимули на пенсионерите да останат на пазара на труда. Така

стотици хиляди получават едновременно пенсия и заплата, което подобрява стандарта на живот.

Звучи парадоксално, но в България има повече работещи пенсионери, отколкото в цяла Германия – там се отчитат само 285 хиляди работещи пенсионери. Това е проблем за най-голямата европейска икономика, тъй като застаряването води до намаление на трудоспособното население и създава проблеми за икономиката. По тази причина страни като Германия поемат по българския път. Буквално тези дни канцлерът на федералната република обяви, че ще предложи стимули и данъчни облекчения за работещите пенсионери.

Така нареченото активно пенсиониране е част от предизборните обещания на канцлера Мерц, за да събуди германската икономика, където се очаква близо 5 милиона души да се пенсионират до 2035 г.

Гърция също върви по подобен път – правителството там позволи на пенсионерите да запазят цялата си пенсия, ако работят, и в резултат за две години работещите пенсионери се увеличиха седем пъти до 250 хиляди по данни на гръцкото министерство на труда, цитирани от “Файненшъл таймс”. Работещите пенсионери в Гърция плащат по-ниска данъчна ставка от 10% върху допълнителния си трудов доход.

Пазарът на труда в България е доста по-гъвкав и от Германия, и от Гърция и бизнесът се справя с активизирането на пенсионерите доста успешно. Да не говорим, че тук данъчното облагане върху труда е само 10%, което стимулира заетостта.

Дано не се допусне грешката да се вдигне облагането на труда –

при дефицит на кадри и демографски проблеми въобще не е добра идея да се утежнява облагането върху работещите. Напротив, фокусът трябва да е привличане на повече българи емигранти да се върнат и да работят в страната.

Но не всичко е оптимистично по отношение на работещите пенсионери в България – някои тенденции будят тревога. Например в последните години най-бързо се увеличават служебно преизчислените пенсии за инвалидност. Това е поредна индикация, че не всички инвалидни пенсии са редовни и те се използват за получаване на доход от лица, които не са придобили право на пенсия. Това се вижда и от общия брой пенсии – близо

половин милион от пенсиите са за инвалидност,

което е близо една четвърт от всички пенсии. Крайно време е измамите с инвалидни пенсии да се ограничат, особено при тези проблеми с бюджетния дефицит и дефицита на пенсионната система.

Друг проблем е големият дял на работещите пенсионери в бюджетния сектор. По данни на НОИ над 56 хиляди души в бюджетния сектор са работещи пенсионери, като тук не се включват образование, здравеопазване и държавно управление, където се отчитат още близо 30 хиляди работещи пенсионери. В тази връзка прави впечатление и големият брой работещи пенсионери

в охранителните фирми – над 15 хиляди души,

които често са млади пенсионери от МВР и службите. Тези данни са в голяма степен отражение на многото съществуващи привилегии за ранно пенсиониране, които е крайно време да се преразгледат заедно с оптимизация на държавния сектор – който е твърде раздут за настоящата демография на страната. А болниците и здравеопазването трябва да помислят как да привлекат млади кадри и медицински сестри, защото със сегашното ниско заплащане няма да стане.