Близо 290 млрд. долара влизат в потреблението от тях, има брандове и марки, които работят единствено за тази група

Уелнес туризмът, сафаритата и други преживявания започват да изместват покупката на имоти, яхти и луксозни стоки

Защо въпросът за какво харчат парите си супербогаташите е интересен и непрекъснато изследван? Отговорът се крие в това, че личните им покупки влияят върху обема и структурата на потреблението. При това става дума за личните им разходи, а не за инвестициите, които те правят.

Компанията за анализ на богатството Altrata приема

за супербогат всеки, който притежава над 30 млн.

долара

А последният ѝ доклад установява, че те представляват само 1% от милионерите в света и 0,006% от световното население. Разходите им обаче формират близо една четвърт - 21%, от всички разходи за луксозни стоки, направени от физически лица през 2024 г.

А общата сума, похарчена от супербогатите, е внушителните 290 милиарда долара за луксозни стоки миналата година. Оценката е базирана на данните от Wealth X на Altrata. Сумарното им състояние е изчислено на 60 трилиона долара, което е почти 1/3 от богатството на всички милионери, взети заедно.

Най-популярните имена в тази група са Илон Мъск и Лари Елисън с нетно богатство , измервано с дванадесетцифрени суми.

Анализът показва и основните пера при разходите за лукс.

Подредени по обем на вложенията за тях, класацията изглежда така: челна позиция държи луксозният транспорт, в който богаташите са вложили общо 129,5 милиарда долара, от които 100,9 милиарда в луксозни автомобили, а 28,6 милиарда за покупката на частни самолети и яхти.

Второто място със 115,6 млрд. долара заемат лични луксозни стоки - бижута, часовници, мода, изискани вина и скъпи мебели. Третата позиция държи изкуството – 19,6 млрд. долара са отишли за покупката на картини и скулптури. А

25,3 млрд. долара са били похарчени за ексклузивни хотели и скъпи развлечения

и преживявания.

В този контекст не е чудно, че луксозните марки се фокусират върху предпочитанията и дори капризите на най-богатите си клиенти. Марки, които от години се радват на интереса на ултрабогатите, като например Hermes, са във възход. Компании като Gucci, които направиха опит да разширят кръга на купувачите си, като включиха в асортимента си и по-достъпни продукти, имат затруднения.

“Имаше вид пренасочване вероятно прекомерна корекция на стратегията, за да се съсредоточи върху върха на пирамидата, който е по-устойчив в момент на турбуленции”, е обяснението наКлаудия Дарпицио, глобален ръководител на Bain за мода и лукс.

Последната тенденция в пазарните навици на богатите, а и не само на тях показва постепенно изместване от вещи към икономика на преживяванията. Уелнес туризмът, включващ йога ритрийти и спа дестинации, както и пътувания, ориентирани към преживявания като сафарита, стават все по-популярни сред луксозните пътешественици, според изследването на Bain за световния луксозен пазар за 2025 г.

Защо супербогатите харчат парите си точно в тези посоки и по какво те се различават от хората на другия полюс - бедните? Един от възможните отговори се крие в това, че богатите купуват яхти, имоти и скъпоценности не само за удоволствие, а и по чисто финансови причини. Дори и когато харчат, те спазват някои правила за инвестиране.

Един паралел между потреблението на богати и бедни показва, че докато първите мислят дългосрочно при покупката, то останалите мислят краткосрочно. Покупката на един богаташ прилича на инвестиция в активи, докато потреблението на обикновените хора преобладаващо е покупка на пасиви. Първите мислят не само за удоволствие, но и за възвръщаемост, докато вторите задоволяват моментни свои потребности.

Дали това е така, може да бъде проверено с няколко примера, които показваат как една и съща покупка може да бъде разход или инвестиция в зависимост от намерението и стратегията.

Покупката на скъп часовник например за 20 000 евро.

Обикновено това се прави като белег за принадлежност към дадена социална група. Обикновеният човек ще го носи непрекъснато, ще го надраска и повреди, а също така часовникът ще излезе от актуалната мода. Накрая вероятно ще го продаде за 10 000 евро и така ще финишира със загуба от 50%.

Супербогаташът ще постъпи различно - ще избере лимитирана марка, която държи цена и има своя запазена част от този пазар. Държи го в оригиналната кутия със съответните документи и го носи рядко.

След 5 години търсенето на тази марка се е увеличило и той може да го продаде на печалба, например за 30 000 долара.

Така към имиджовата стойност ще се добави и възвръщаемост на инвестицията от 75%.

Покупка на имот в скъп курорт. Много купувачи придобиват подобен имот с цената на кредити и спестявания и го вземат за лична почивка, поради което той стои празен 10 месеца в годината. През това време харчат за поддръжка и ремонти, за данъци и такси. Апартаментът

не носи доход, но се амортизира.

Той носи загуби, освен ако цените в този район не се вдигнат рязко и с много, за да покрият разходите, направени до момента.

Същият имот, станал собственост на супербогаташ или дори просто заможен човек, се отдава под наем през специализирани платформи. Ползва се за лично потребление няколко седмици в годината. Приходите покриват разходите и дори носят печалба. С времето и цената расте, не скокообразно, но се движи в тази посока. След определен период от време освен годишната печалба имотът е продаден и така се постига двойна възвръщаемост.

Подобен е и казусът с луксозните яхти. В единия случай яхта, за която са похарчени поне 500 000 долара,

се ползва 3-4 пъти годишно,

а през останалото време стои закотвена на пристанище. Което е разход извън плащанията на екипаж и текуща поддръжка. Така яхтата е пасив, който носи само разходи.

В обратния случай, който е типичен за по-богатите купувачи, тя е регистрирана в компания за луксозни чартъри, дава се под наем на богати туристи, за корпоративни събития, реклами, фотосесии. Собственикът я ползва само когато е свободна. При добър мениджмънт покупката не само покрива разходите си, но и носи печалба.