Страната се изправя пред най-големия си бюджетен дефицит от нахлуването в Украйна

Старият виц, че ако комунизмът победи в Сахара, моментално ще настъпи дефицит на пясък и ще трябва да се внася, е на път да проработи в малко по-различен вариант в Русия. Тя е един от основните производители на нефт в света, но през последните седмици бензинът стана дефицитен чак до положение много бензиностанции да затворят.

След серията от атаки на украински дронове през август и септември специално по нефтопреработвателната индустрия вече

6 рафинерии са сериозно пострадали,

а ремонтите им се бавят, тъй като заради санкциите липсват западни доставки на оборудване.

Сайтът на “Комерсант” съобщи в края на миналата седмица, че Русия подготвя отмяната на митата за внос на горива от Китай, Южна Корея и Сингапур, което обаче ще задоволи само източните региони на Русия. Производството на тамошните рафинерии, които не са толкова засегнати, ще се насочи към вътрешността на Русия.

Друг източник на допълнителни горива е Беларус, но доставките оттам зависят от количествата петрол, които доставя “Транснефт”. Само че украинските дронове са атакували и много петролопроводи и помпени станции по тях, така че това също е почти невъзможно.

Засега кризата не е достигнала до Москва и Санкт Петербург, но в централната и европейската част

недостигът доведе до редица ограничения - купуване само на 10 или 20 литра при едно зареждане,

купони и т.н. Оценката е, че такъв недостиг на горива не е имало от началото на 90-те години на миналия век.

На дневен ред идва повишаването на цените на горивата, а точно това в момента е крайно противопоказно - инфлaциятa за август, обявена в началото на септември, вече дocтигнa 8,2% на годишна база, а това е двойно пoвeчe oт цeлтa да бъде овладяна на около 4 пpoцeнтa.

Неизбежното вече повишаване на цената на бензина и дизела идва и на фона на съобщеното преди седмица намерение на финансовото министерство на Руската федерация да повиши ДДС от 20 на 22% от началото на 2026 г. Изключение ще се направи за детски стоки, лекарства и някои основни храни, които се облагат с 10%. Мярката се очаква да осигури допълнително в хазната 1,3 трилиона рубли (около 15,5 млрд. долара). Намалява се също прагът от 60 млн. рубли годишен оборот, над който руските фирми са задължени да се регистрират по ДДС. Той става 10 млн. рубли.

Освен че представлява нарушение на публичното обещание на Владимир Путин да не се пипат данъците до 2030 г., това ще е втората директна промяна от началото на войната в Украйна. През 2024 г. Русия замени плоския данък върху доходите с прогресивно облагане.

На ход са и други промени. Русия се кани например от догодина да въведе нов данък върху хазарта, който включва 5% налог за букмейкърите и 25% върху техните доходи.

В официалните съобщения за тези промени се посочва, че “стратегическият приоритет е

да се осигури финансова подкрепа за нуждите на страната в областта на отбраната и сигурността,

както и социална подкрепа за семействата на участниците в специалната военна операция”.

Съчетание между поскъпване на горивата и вдигане на ДДС е нещо като смъртоносна отрова за всяко управление по света. Увеличението на данъка може да доведе до скок на цените с 10-15%. За населението това е удар по портфейла, спад в стандарта на живот и реалната покупателна способност. Това е на фона на 17% лихва по кредити и очаквано увеличение на доходите с не повече от 3-4%.

Русия е изправена и пред най-големия бюджетен дефицит от началото на войната в Украйна. В края на август той вече е 4,88 тpилиoнa pyбли (61,1 милиapдa дoлapa), нaдвишaвaйки цeлoгoдишнaтa цeл, която бе дефицит от 0,5% от БВП - той е вече 2,6%.

Проектобюджетът на Русия за 2026 г., който е предварително съгласуван с Путин, не говори за цветущо положение.

Например нефтените и газовите продажби плюс налозите върху тях, които преди представляваха близо половината от руския бюджет, се очаква догодина да съставляват нe пoвeчe oт 22 пpoцeнтa, се казва в новата прогноза.

А в последния си преглед на икономиката Централната банка на Русия направо казва, че икономиката се охлажда по-бързо от очакваното. Например официaлнитe пpoгнoзи зa pacтeжа нa БBП бяxa pязкo нaмaлeни - oт 2,5 нa 1 пpoцeнт зa тaзи гoдинa. През 2026 г. според предишната прогноза ръстът щеше да е 3%, а вече е ревизиран на 0,5%.

В Русия догодина се планира да започне приватизация на най-големите държавни компании,

която ще продължи няколко години, като държавата ще запази контролен дял в предприятията със стратегическо значение.

Москва започва да събира все по-малко приходи в бюджета. Например тази година данъците от петролната и газовата промишленост ще са около 8,65 трилиона рубли (100 млрд. щатски долара), което е с около 22% по-малко от миналата година.

Тези приходи са били винаги около една четвърт от постъпващото в руската хазна и целенасочените усилия на САЩ и Европа да ги намалят вече дават резултат.

Завъртането към Китай съвсем не може да компенсира загубата на повечето европейски газови пазари на Москва след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна. Шефът на “Газпром” Алексей Милер заяви наскоро, че “обективно

цената на газа за Китай е по-ниска, отколкото е била за Европа,

защото газовите находища, захранващи азиатския маршрут, са по-близо до клиента”.

Например средната цена на руския газ за Китай тази година е 248,70 долара за 1000 кубически метра в сравнение с 401,90 долара за западните пазари преди прекъсването. “Газпром” е изнесъл миналата година 21 млрд. кубически метра газ за Турция и още 16 млрд. към Европа. Т.е. общо 37 млрд., а преди нахлуването в Украйна и санкциите количествата бяха четворно повече.

С Китай Русия има засега само газопровода “Силата на Сибир”, чийто проектен капацитет е 38 млрд. кубически метра, но ще бъде достигнат незнайно кога. Има и планове за “Силата на Сибир 2” - газопровод през Монголия с капацитет 50 млрд. кубически метра, който засега е само проект.

Укрепването на националната валута е друга причина за намаляването на приходите. За тази година правителството прогнозира обменния курс от 86,1 рубли за долар, в сравнение с 92,4 рубли за миналата година. Това означава, че правителството получава все по-малко рубли за всеки барел петрол и кубичен метър газ, продадени в чужбина.