Последиците от плоския данък са катастрофални. Помните ли тези, които се самозапалиха?

Голямото недоразумение на прехода е, че от лявата утопия скочихме право в най-дясната утопия – като автомобил, който винаги кара само в канавките край пътя. И тъй като свикнахме с друсането, вече даже вярваме, че от канавката по-добра магистрала няма. Нищо, че световният катаджия ни маха с палката – излезте върху пътното платно, не усещате ли, че карате по капли! Но неее, българският шофьор си държи на канавката.

Под „световен катаджия" имам предвид Международния валутен фонд (МВФ) - същата икономическа линейка, която ни спаси от клинична смърт през 1997 година. Помните ли? И тогава бяхме по-умни, докато не катастрофирахме. По принцип МВФ винаги налага десни икономически реформи.

Само заради България сега той изневери на принципите си,

препоръча ни ляв завой – стига с този плосък данък, на зле отивате, въведете най-сетне прогресивно облагане на доходите като всяка нормална държава! Неее – отговаря родният политически елит – ние не сме тъпи немци или французи, ние сме горди балканци! На нас само плоският данък ни отива!

Тук няма да цитирам всичките капацитети, ще се спра само на изтъкнатите икономисти Симеон Дянков и Любомир Дацов от Фискалния съвет към парламента – тези, които дават акъл на държавните дами и мъже: „Икономическият контекст на България и ефективността на плоския данък в продължение на две десетилетия показват, че подобна (на МВФ – бел. авт.) препоръка е неподходяща." – казват те в своето експертно мнение.

„Плоският данък в България, въведен през 2008 г., продължават те, допринесе за период на висок икономически растеж в сравнение с регионалните конкуренти. Чрез поддържането на ниска и единна данъчна ставка от 10%, България създаде стимули за предприемачество, инвестиции и формализиране на икономическата дейност. Преминаването към прогресивна система би могло да подкопае тези ползи."

За България ли става дума, питам аз? Защото, щом се въведе плоският данък върху доходите на физическите лица през 2008 година, събираемостта се срина, а инвестициите се изпариха. Вярно, пропагандата разтръби точно обратното, но докладите за изпълнение на бюджета са като чаша с оцет. Планът за постъпленията за 2008 г. бе изпълнен само 95 на сто, а увеличението на самите постъпления бе доста по-малко от предишната година при приблизително същия ръст на БВП.

Провалът донякъде бе замазан от едни нови постъпления, които дойдоха от отмяната на необлагаемия минимум, т. е. тогава държавата взе от джоба на най-бедните, за да даде на богатите. В резултат България излезе на първо място в Европа по неравенство в доходите и държи това непочетно звание до ден днешен.

Сега обаче се каним да вдигнем излагацията на още по-високо ниво.

Явно се отваря нова дупка в бюджета и политиците се канят да я закърпят с ново вдигане на косвените данъци, които още повече форсират генератора на неравенството и свързаните с това отрицателни явления. Точно това се опитва да ни каже МВФ.

След като плоският данък бе въведен, през 2009 г. България хлътна в тежка рецесия, а после в депресия, която продължи при цялото управление на г-н Симеон Дянков като зам.-премиер и финансов министър в първото правителство на ГЕРБ. През 2013 г. брутният продукт на България бе с 2 процента по-малък в реално измерение, отколкото през 2008 година.

Естествено, най-ударени от плоската реформа бяха нормалните 90 процента от населението. През 2013 г. цялата страна бе обхваната от протести, а

най-отчаяните протестъри се самозапалиха

и изгоряха в чест на плоския данък, на десния преход и „малката пица" на г-н Дянков в частност. Надявам се душите на мъчениците да са в рая, но тяхната саможертва с нищо не промени дясната утопия. Тя даже се втвърди.

Възстановяването от първоначални удар бе бавно, мъчително, и до днес България напредва със скоростта на ревматичен охлюв. Не знам защо двамата видни финансисти наричат съседките ни „регионални конкуренти" - това не са конкурентни компании, а държави, с които трябва да търсим максимална икономическа интеграция, ако искаме да се развиваме. Но не е ли очевидно, че Румъния се развива много по-добре от нас? В много по-голяма степен това важи за Полша, Чехия, Словакия, Хърватия – няма такава бивша европейска соцдържава, на която да не дишаме прахта.

Логичният извод от развитието след 2008 г. е незабавно да се въведе прогресивно облагане подобно на френското или германското, но уви – у нас управлява ултрадясната идея. В България на практика няма лява партия, която да защитава интересите на по-долните 95 процента от населението. Каквото е останало от гузната БСП, сега си кротува в пазвата на едно дясно правителство, което в момента ще приватизира всяка оцеляла държавна и обществена керемида. Обаче БСП си кротува като за последно, защото наистина е последно.

Плоският данък вече е религията на елита, докато масите кротко обръщат и другата буза. България е в идеен плен на сектата, която дойде с програмата "Ран-Ът" и проповедите на Института по пазарна икономика - и двете отрочета на ултрадесния либертариански институт „Кейто" в САЩ. Никъде на Запад няма такава практика, но ние тук се оказахме белите мишки в една експериментална лаборатория.

И у нас са останали реалисти на икономическата наука, но тях рядко ги пускат в официалните медии. Там вилнеят само проповедниците на института Кейто, които от сутрин до вечер внушават, че живеем в най-добрия от всички възможни светове.

Докато в другите държави от Източна Европа западните компании строят огромни автомобилни заводи, у нас те аутсорсват по милост цеховете за шиене на седалки и сглобяване на автомобилни табла. Сега ще ни зарадват и със завод за барут, най-елементарното и замърсяващо производство във военната промишленост. Огромната част от т. нар. „инвестиции" просто каптират съществуващите и без това парични потоци, за да ги източат навън. Чуждите инвестиции владеят банковия сектор, търговията на едро и дребно, безалкохолните напитки, добива на подземните богатства, обществените услуги и де-що има някакви остатъци или зачатъци на машиностроене – целият каймак се изнася.

Ако с някого се конкурираме, то е с офшорните зони от рода на Каймановите острови,

Панама и Барбадос, където милиардерите си крият парите. Уви, дори и при 10 процента плосък данък тези хора така и не хукнаха с торбите злато към България. Но ако например корпоративният данък се вдигне от 10 на 20 процента, което пак ще е по-ниско от средното за Западна Европа, в бюджета на държавата би трябвало да влязат още поне 6 милиарда лева и да затворят дупката.

„Изграждането на социална политика през данъци е нискоефективно, води до значителни изкривявания в структурата и в стимулите за плащане на данъци. Това е базисен принцип в публичните финанси" – пишат Дянков и Дацов в своето изложение. Разбирате ли какво ни казват тези високи специалисти? Те ни казват, че трябва да се спрат всякакви социални удръжки и плащания – пенсии, здравеопазване, помощи за безработни, за деца, за майчинство, инвалидност... Напред към феодализма!

Ако това е скритият замисъл на българския елит, то наистина няма смисъл да се остава в тази държава.