Да, търговците си имат своята игра, но не е редно да се сравняват стоки с различни грамажи, марки или дори с изтичащи срокове на годност, за да подкрепиш тезата, че в кварталната бакалия надценките са далеч по-скромни от веригите

Колко може да струва опаковка шоколад от една марка в кварталната бакалия и в големия супермаркет?

От няколко седмици директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ и главен икономист на синдиката Любослав Костов е в истинска еуфория заради този "сладък" казус. Пуска непрекъснато в личния си фейсбук профил снимки, на които се вижда, че според етикетите в голямата търговска верига шоколадът е 4,99 лв., а в съседната бакалия – 2,19 лв. Така синдикалистът Костов подкрепя своята теза, която лансира публично, че в големите търговски вериги надценките са гигантски, а в малките магазинчета работят с далеч по-скромни маржове.

Достатъчно е обаче човек да уголеми въпросните снимки, за да се обърка съвсем от шоколадовата акция: оказва се, че са снимани изключително разнообразни шоколади и шоколадови изделия.

На едното място шоколадови бисквити, на другото – шоколади с цели лешници, както и цяло портфолио от грамажи. Едните са 80, другите 90 или 100 грама, третите са някакви маломерни бисквити, обвити в шоколад. Изобщо цялата продуктова гама, която точно при тази марка е доста широка.

Не че не е невъзможно въпросните изделия да се доставят навсякъде при една и съща цена – има вносители, които работят по този начин, докато наложат определен продукт. Струва еднакво с другите, независимо че себестойността му очевидно е различна.

Но когато човек има предпоставена теза, е лесно сам да се подведе, но и да подведе околните. И на практика да сравнява ябълки с круши.

Да не говорим, че не е ясно на кой шоколад срокът на годност изтича скоро и затова се продава евтино, и кой е пресен.

Друг пример - преди около две седмици заместничката на Костов Виолета Иванова обяви, че “има скандални различия между цените, обявени от Държавната комисия за стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) и крайните цени за потребителите”. Нейният пример бе с киселото мляко и сиренето. Специално при млякото разликата според синдикалистката достигала до 30% в ущърб на крайните потребители, посочи тя. И също обвини големите търговски вериги, че продават тези продукти по-скъпо.

За сведение, според сайта на комисията в момента кофичка от 400 грама кисело мляко с 3% масленост струва на едро 1,38 лв. По магазините такова кисело мляко се продава над 1,64 лв., най-често около 1,80 лв. и рядко стига до 1,99 лв., т.е. надценката тръгва от 18, за да стигне до 44%.

Само че в две от големите търговски вериги същото кисело мляко се продава и в големи фамилни опаковки – по 1 кг. На едното място такава кутия струва 2,99, а на другото – 3,19 лв. Не става дума за заместващ продукт, а точно за мляко с лактобацилус булгарикус, с 3% масленост, и то произведено от същите мандри, които правят и кофичките от 400 грама.

Само че ако преизчислим грамажа, излиза, че 400 грама от фамилното кисело мляко са по 1,19 лв. на едното място и по 1,27 лв. на другото.

Т.е. цената е дори по-ниска от посоченото от ДКСБТ, което е лесно обяснимо – комисията следи това, което се предлага по тържищата за храни , докато фамилните опаковки са произведени по поръчка на търговските вериги и не минават през тържищата. Но все пак са доста евтини и няма никакви “скандални различия”, дори напротив.

Изобщо редно е, когато се дават едни примери, да се вземат предвид и другите.

Играта с грамажите и цените е сложно нещо, особено когато става дума за хранителни продукти. Дори да вземем за пример простото кокоше яйце, изчисленията се усложняват от това, че има десетки видове. Първо – размерите са четири: S, M, L и XL, съответно по 53, до 63, до 73 и над 73 грама. Но видът на кокошките, които ги снасят, са също четири: биологично отглеждани, свободно отглеждани, подово и клетъчно. Като ги умножим по размерите, само дотук се получават 16 вида яйца.

Освен това генерално яйцата са два класа – А и Б, според това дали са продадени до деветия ден от снасянето, или след това. Значи стават 32 вида. А трябва да добавим и това дали са обогатени със селен, или не.

С други думи, колкото и да не ни се вярва, на пазара има десетки видове яйца и естествено, както има по 1,20 бройката, така има и по 32 стотинки. Това са 275 процента разлика и ако не се придържаме стриктно към фактите, можем да кажем, че има нещо скандално. Само че няма да е честно.

Статистиката, колкото и да бъде обвинявана, че не забелязва поскъпването на едно или друго нещо, прави заключенията си за средна стойност, като се основава на огромен обем от данни. Освен това методиката, която се използва в цял свят, изисква да се сравняват само сравними неща, т.е. едни и същи продукти.

Четири пъти в годината се правят наблюдения на домакинските бюджети, от които се вижда каква е консумацията на един или друг продукт. Щом потреблението му намалее, той се вади от кошницата и на негово място се слага друго нещо, което се потребява повече. Така се прави по цял свят и затова сериозните икономисти приемат данните на националните статистики за достоверни.

Снимането на етикетите с цените у нас и в чужбина е друго нещо. Особено ако на външен вид продуктите си приличат, а всъщност става дума за съвсем различни неща. Например обикновеният кашкавал от краве мляко само на пръв поглед е еднакъв с друг кашкавал. Но сериозните производители отбелязват на етикета колко дни е зрял. И няма как да сравняваш продукт, който е зрял 180 дни, с кашкавал, който е зрял само 35 дни, защото това са два съвсем различни продукта.

Което всъщност показва и защо не бива да вярваме на каквито и да било сравнения и сайтове, които обещават, че ще извадят истината за цените наяве. По-достоверно макар и много по-трудно е човек да чете внимателно етикетите и да има добра памет, за да помни колко е струвал този продукт на друго място. Иначе съвременната търговия на дребно се превръща в океан от десетки хиляди продукти, в които лесно може да се удавиш.